Из блога на Александър Леви, журналист от "Монд"
Един ден София ще поеме ротационното председателство на Европейския съюз. Не се знае дали в този исторически момент за страната, някога квалифицирана като 16-а република на СССР, българското правителство няма да бъде обект на толкова нападки и критики, колкото е днес това на консерватора Виктор Орбан, обвиняван в задушаване на пресата и окупиране на всички постове в Унгария. Същевременно според много наблюдатели дясноцентристката партия ГЕРБ на премиера Бойко Борисов също се опитва да прекрои законите така, че да може да управлява колкото се може по-дълго. Някои дори говорят за "путинизация" на българската политика, а за ГЕРБ, че става един вид "Единна Русия"... Но това не е така. По всичко личи, че чепатите унгарски консерватори имат малко общо с другарите си от ГЕРБ, започвайки с премиера, който владее сърцата на българските домакини със своята мачо стилистика и неподражаем хумор.
Като стана дума за стил, ако днес България поемаше председателството на ЕС, на еврократите щеше да им се наложи бързо да привикнат с българските нрави и обичаи. Бивш висш пожарникар и каратист с висок дан, Борисов недолюбва вратовръзките, понеже му пристягат врата. За сметка на това очевидно изпитва подчертано влечение към небрежно елегантния стил на анцузите, бейзболните шапки и другата спортна атрибутика. И тъй като триредовите костюми го задушават, той пое дългия път до Бразилия (за инаугурацията на Дилма Русеф), издокаран в анцуг. После, естествено, се преоблече и предаде на новия бразилски президент конгречулейшъните (волност на превода - бел. "После") от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой. От този воаяж Борисов донесе обещанието на Дилма да посети България и снимка с Хилари Клинтън. "Държавният секретар на САЩ ни завидя, както всички тук, за привилегированите връзки, които вече имаме в Бразилия", заяви той пред пресата. Пред избирателите Борисов изтъкна, че българската делегация за икономия е пътувала с граждански полет.
Всъщност 2010 беше година на смях и веселба. Българите си умираха от хилеж по крилатите фрази на премиера и министрите. Министър-председателят успокояваше българските медии, че в европейските институции човек може да кара и без чужд език. "Аз например се справям много добре. Важното е да имаш какво да кажеш". Па макар и с леко недодялани изрази - като на събранието на ЕНП, посветено на икономическата криза, когато преводачът отказа да му превежда. Но в страната си той рядко бива укоряван, напротив. Бойко Борисов винаги е следван от рояк микрофони и камери. И често дава обширни интервюта, в които разказва за детството си, което изкарал "по шорти", гонил топката, хранил пилета и прасета... с две думи - като на зелено училище. Плюс няколко незабравими шамара от майка му - човек, към когото премиерът храни дълбока почит.
Но работата на премиера не е синекура. Случвало се е Бойко Борисов да се оплаче, изненадващо откровено, от новата си работа. "След като стигнах до тази позиция, разбрах едно: приятелство не съществува, всичко е въпрос на пари". Всичките му приятели го напуснали още първия месец от мандата му. (Не е вярно! Не те го напуснаха, а ТОЙ им отряза квитанциите, да не Го вкарват в схеми. - бел. "После".) "Оттогава си седя сам като куче в резиденцията". През уикендите, когато не е зает с пророчества за спортни площадки и рязане на ленти, той гледа мачове по телевизията.
Ах, тези мачове! Любимият спорт на Бойко Борисов. Също и тенисът и каратето. Във всички тези дисциплини той мрази да губи, както и срещу политическите си противници. "Това (битката между Бойко и останалите) е като да гледаш мач на "тигрите" от Бистрица срещу "Реал Мадрид".
Честна дума, нямам търпение да дочакам българското председателство - ако не друго, ще се позабавляваме!
Няма коментари:
Публикуване на коментар