Доктрината “Дюнер” на Борисов не помогна. И предупрежденията. Вече не е смешно

Атентатът на бургаското летище не беше неочакван. През януари израелските власти предупредиха София, че има опасност от подобен атентат срещу израелци в България. Дори посочиха, че автобусите са слабото място в сигурността. Българските власти …нищо.

Преди дни, в неделя, в Кипър е бил арестуван ливанец, който е подготвял атентат срещу израелски туристи там. Българските власти …нищо.

И още – в офиса на туроператорската фирма близо час преди взрива е получен сигнал за две бомби, с които щели да бъдат посрещнати израелските туристи – това съобщиха и БНТ, и други медии.  И въпреки всичко това атентатът успя. Цветанов, който се похвали онзи ден как МВР било отличник, отрича да е имало предупреждения. Сигурно чака да му покажат в кой хотел е атентаторът. Резултатът е - 7 убити, почти 30 ранени.

По повод един подобен атентат на летището в Москва преди година и половина премиерът Борисов каза пред журналисти в Токио, където беше на посещение: “…Ние разчитаме на балансираната си външна политика. С арабския свят и с Палестина, и с всички държави там сме в изключително близки и приятелски отношения. Арабският свят прави бизнес в България - на всеки ъгъл има дюнер…”

Удивително нелепо изказване, оставено без реакция от послушните български медии. Не само защото атентатът в Москва не беше дело на “арабския свят”, споменат от Борисов. Нито че един премиер може да си позволи да свързва целия “арабски свят” с тероризма. Най-нелепото беше самоувереността на Борисов, че България е встрани от тази опасност. В интернет това беше наречено спонтанно доктрината “Дюнер”.

Сега вече не е смешно. България стана поле на тероризма, както много други държави.

Къде бяха медиите тогава, да дадат думата на експерти по сигурността, които да обяснят, че премиерът говори глупости? Вместо това предпочетоха да го показват как отваря буре със саке в Токио, да описват екскурзията на няколко министри с него. Така безкритично приеха и успокоителните съобщения на българските власти, в отговор на предупрежденията на Израел.

Сега няколко западни медии припомнят това предупреждение от страна на Израел. Българските медии предпочитат да съобщават кой отишъл на мястото на инцидента. Там се стекоха президентът, премиерът и почти половината министри. Освен вицепремиера Цветанов, кой знае защо там цъфна и вицепремиерът Дянков. Нещо да помогне и той. Може би нещо с акциза? На мястото на атентата освен външния министър Младенов, се появиха и транспортният Московски, и здравната Атанасова. Тя пък за какво? Да превърже някого?

Щеше да бъде смешно, ако не беше трагедия. Циркаджийско правителство. Докато министрите се суетяха в Бургас, в Израел вече беше направен кризисен щаб начело с премиера Нетаняху. Докато у нас МВР съобщаваше “проверява се сигнал за взрив на летище Бургас”, в Израел и по света обявиха, че става дума за атентат.

Докато Цветанов малко по-късно обясняваше пред журналисти, че “МВР работи по версията атентат”, световните агенции вече го бяха нарекли категорично терористичен акт, и бяха посочили и вероятните организатори. Докато здравната министърка обясняваше на журналисти колко души били приети в болницата в Бургас (като че ли е нейна работа да съобщава това - а на главния лекар на болницата му било забранено да говори), по света вече бяха обявили броя на жертвите и ранените.

Разбира се, и ваклата овчица на ГЕРБ – кметицата Фандъкова – не остана без изказване. Тя поискала от Столична дирекция на вътрешните работи засилено полицейско присъствие около всички места, свързани с еврейската общност. Като че ли няма полиция, на която това й е работата, та трябва кметицата да й каже. И се оказа, че българските медии са безпомощни пред световните, макар атентатът да е на наша територия. Тяхната основна грижа беше какво казали министрите и президентът, а не очевидци, не пострадали.

След като българските медии са се превърнали в стойки с микрофон за управляващите, не е чудно, че не са способни да информират при такива инциденти. За тях едно наводнение например е повод да показват министри, а не събитието. Така са научени. Така стана и сега. Ето, например колко “важни” неща каза президентът Плевнелиев, цитиран от медиите: “Ние сме в постоянен контакт с колегите в Израел, които благодарят и оцениха изключително високо усилията на българските власти за толкова кратък период от време да се вземат всички адекватни мерки за живота на хората, които са жертва на този терористичен акт… Мога да заявя категорично, че българските служби са в много добра комуникация с чуждестранните и по-специално със службите в Израел.”

Въобще – отличници. И отлично представяне в медиите. Сякаш атентатът е повод за пиар и появяване пред камери и микрофони. Вместо журналистите да ги разпънат на кръст с въпроси. Не мина и без тържествена декларация на партията ГЕРБ и парламентарната й група. “За нас са категорично неприемливи всякакви нападения над цивилни граждани и особено над деца”, се казва в нея. Неприемливо било. Кой им пише декларациите на тези? При такива ситуации се вижда, че бойкоборисовият начин на управление е пагубен. Най-милиционерското правителство се оказва безпомощно именно в областта, в който би трябвало да е най-силно.

Вместо да бъде създадена система и всеки на своята позиция да си носи отговорността, всички чакат да нареди премиерът, вицепремиерът, да уволнят някой министър, някой началник, да назначат нов, да арестуват някого. С командване като в пожарната и милицията не се управлява държава. Държавата е организъм, в който трябва да функционират различни системи, а не един начело да заповядва.

И част от този организъм са медиите. За властта ли трябва да работят те или за обществото, за читателите си? Сега би трябвало да разпъната на кръст управляващите защо не са реагирали адекватно на предупрежденията – и през януари, и сега, преди взрива. Не се забелязва обаче такава тенденция. България съвкупно потъва в блато с това управление, а медиите вместо да предупреждават за случващото се, свирят като оркестъра на “Титаник”. 

Иван Бакалов, e-vestnik.com