В редакцията на “Трафикнюз” се обади пловдивчанинът Емил
Мавродиев – баща на Петьо Мавродиев. Неговият случай стана медийно
известен покрай “осиновяването” му от премиера Бойко Борисов.
19-годишният Петър Мавродиев от Пловдив, който страда от детска церебрална парализа, дълго време се бори с несправедливостите покрай лечението си и е един от малкото примери в България на непреклонност, силен дух и борба с неправдата. Момчето, което премина през трудните пътеки на лечението си, успя да се пребори с цялата медицинска бюрокрация, успя да осъди Фонда за лечение на деца, премина през тежки операции, срещна се с премиера Бойко Борисов в опит да облекчи живота на стотици като него…
Бащата на Петьо е категоричен, че страната ни най-после може да започне да прилага някои добри практики, вече утвърдени в други европейски страни. „Политиците трябва просто да имат волята да го направят”, каза преди време Мавродиев, който най-много страда от факта, че близките на болните деца се превръщат в „просяци”, събиращи пари за лечение.
И в момента семейството води дело за дискриминация заради абсурдно изградената пасарелка в Прослав, правеща преминаването над жп линиите истински ад за Петьо, всички хора с увреждания и майките с колички. Този пореден проблем за момчето е предизвикал вниманието и интереса на разследващата журналистка Валя Ахчиева, която е започнала работа по темата. Но междувременно преди няколко дни стана ясно, че “Открито с Валя Ахчиева” пада от програмата на БНТ. Това е породило и въпросите, които Емил Мавродиев поставя в писмото си, адресирано до председателя на Народното събрание на Цвета Караянчева и председателя на Комисията за медии в парламента Вежди Рашидов.
Предлагаме ви пълния текст на писмото с незначителна редакторска намеса.
Здравейте, г-жо Караянчева, и вие, г-н Рашидов. Започвам без заглавие, защото наистина нямам идея как да озаглавя туй, що ще ви напиша и туй що се случва в Родината ни.
Първо ще се представя, след което ще започна малко отдалеч, за да разберете защо аджеба ви пиша. Казвам се Емил Мавродиев и съм от Пловдив. Със съпругата ми имаме прекрасен син който ни изненада с появата си в седмия месец. Поостана няколко месеца в болницата, където беше в кувьоз, кото по онова време не бяха от най-модерните и поради това се сдоби с ДЦП.
Вероятно ще си помислите от къде съм сигурен, че е от кувьоза….? Предполагам, разбира се, защото след като разбрахме за заболяването му, няколко години по-късно направихме редица изследвания, които с нищо не показаха друга причина.
Слава на Бог увреждането му е сравнително малко, както и ментално е съхранен на 100%. От няколко години, за да е по-самостоятелен, а и за един вид рехабилитация, той се придвижва с велотриколка, изработена в Пловдив от фирма Екотрейк.
Тези триколесни велосипеди са сертифицирани и лицензирани от Комисията по лекарства като средства за придвижване и рехабилитация на хора с увреждания. Живеем в кв. Прослав, през който минава жп линията от София за Бургас. Поради модернизация на линията НКЖ и Община Пловдив монтираха едно съоръжение за пешеходно преминаване от едната към другата част на квартала, което има два асансьора, в които освен сина ми с велотриколката не могат да се съберат и самозадвижващите инвалидни колички, а и детски колички за близнаци.
Сигнализирахме всички институции, дори и до премиера писахме, само и единствено се отзова г-жа Мая Манолова, която единствена дойде на място. В същото време на същата тази линия има изградени подобни съоръжения, както и пешеходни подлези, в които Петьо влиза без проблем с триколката. Сигнализирах КЗД за казуса, от където постановиха, че трябва да се промени една наредба, която определя размерите на тези съоръжения.
От 2016 г. няма промяна, няма нищо. Протестирахме, жалвахме се и нищо.
Започнах самостоятелно дело за дискриминация, което още тече. Медиите къде отразяваха нашето недоволство, къде не стигнахме, до преди десетина дни, когато с мен се свърза г-жа Валя Ахчиева. Тя е човек и професионалист, който аз видях на живо за първи път тогава, но винаги съм се прекланял пред това, което върши. Моето впечатление за предаването “Открито” е, че винаги е обосновано с факти и има гледните точки на всички страни, които са в дадения казус.
Та да си дойда на въпроса. Питам се защо след нашата среща с нея и тръгвайки тя по институциите да търси и покаже истината, предаването й беше спряно? Защо беше спрян журналиста, обърнал наистина внимание на проблема ни, без да търси жълтичкото в това?
Последно време все повече говорим за това чудо, наречено демокрация и свобода на словото и медиите? Аз мисля, че тези неща от ден на ден се загубват в България, което няма как да мотивира младото поколение. Какво да кажа на Петьо, който чака да види интервюто и отговорите на институциите?
Много ви моля като стожери на Конституцията и Демокрацията в Република България да проверите как стоят нещата с рязкото сваляне на предаването?
Искрено се надявам все повече млади хора да виждат в Родината ни демокрация, свобода и строго, но справедливо правораздаване.
С уважение: Емил Мавродиев
19-годишният Петър Мавродиев от Пловдив, който страда от детска церебрална парализа, дълго време се бори с несправедливостите покрай лечението си и е един от малкото примери в България на непреклонност, силен дух и борба с неправдата. Момчето, което премина през трудните пътеки на лечението си, успя да се пребори с цялата медицинска бюрокрация, успя да осъди Фонда за лечение на деца, премина през тежки операции, срещна се с премиера Бойко Борисов в опит да облекчи живота на стотици като него…
Бащата на Петьо е категоричен, че страната ни най-после може да започне да прилага някои добри практики, вече утвърдени в други европейски страни. „Политиците трябва просто да имат волята да го направят”, каза преди време Мавродиев, който най-много страда от факта, че близките на болните деца се превръщат в „просяци”, събиращи пари за лечение.
И в момента семейството води дело за дискриминация заради абсурдно изградената пасарелка в Прослав, правеща преминаването над жп линиите истински ад за Петьо, всички хора с увреждания и майките с колички. Този пореден проблем за момчето е предизвикал вниманието и интереса на разследващата журналистка Валя Ахчиева, която е започнала работа по темата. Но междувременно преди няколко дни стана ясно, че “Открито с Валя Ахчиева” пада от програмата на БНТ. Това е породило и въпросите, които Емил Мавродиев поставя в писмото си, адресирано до председателя на Народното събрание на Цвета Караянчева и председателя на Комисията за медии в парламента Вежди Рашидов.
Предлагаме ви пълния текст на писмото с незначителна редакторска намеса.
Здравейте, г-жо Караянчева, и вие, г-н Рашидов. Започвам без заглавие, защото наистина нямам идея как да озаглавя туй, що ще ви напиша и туй що се случва в Родината ни.
Първо ще се представя, след което ще започна малко отдалеч, за да разберете защо аджеба ви пиша. Казвам се Емил Мавродиев и съм от Пловдив. Със съпругата ми имаме прекрасен син който ни изненада с появата си в седмия месец. Поостана няколко месеца в болницата, където беше в кувьоз, кото по онова време не бяха от най-модерните и поради това се сдоби с ДЦП.
Вероятно ще си помислите от къде съм сигурен, че е от кувьоза….? Предполагам, разбира се, защото след като разбрахме за заболяването му, няколко години по-късно направихме редица изследвания, които с нищо не показаха друга причина.
Слава на Бог увреждането му е сравнително малко, както и ментално е съхранен на 100%. От няколко години, за да е по-самостоятелен, а и за един вид рехабилитация, той се придвижва с велотриколка, изработена в Пловдив от фирма Екотрейк.
Тези триколесни велосипеди са сертифицирани и лицензирани от Комисията по лекарства като средства за придвижване и рехабилитация на хора с увреждания. Живеем в кв. Прослав, през който минава жп линията от София за Бургас. Поради модернизация на линията НКЖ и Община Пловдив монтираха едно съоръжение за пешеходно преминаване от едната към другата част на квартала, което има два асансьора, в които освен сина ми с велотриколката не могат да се съберат и самозадвижващите инвалидни колички, а и детски колички за близнаци.
Сигнализирахме всички институции, дори и до премиера писахме, само и единствено се отзова г-жа Мая Манолова, която единствена дойде на място. В същото време на същата тази линия има изградени подобни съоръжения, както и пешеходни подлези, в които Петьо влиза без проблем с триколката. Сигнализирах КЗД за казуса, от където постановиха, че трябва да се промени една наредба, която определя размерите на тези съоръжения.
От 2016 г. няма промяна, няма нищо. Протестирахме, жалвахме се и нищо.
Започнах самостоятелно дело за дискриминация, което още тече. Медиите къде отразяваха нашето недоволство, къде не стигнахме, до преди десетина дни, когато с мен се свърза г-жа Валя Ахчиева. Тя е човек и професионалист, който аз видях на живо за първи път тогава, но винаги съм се прекланял пред това, което върши. Моето впечатление за предаването “Открито” е, че винаги е обосновано с факти и има гледните точки на всички страни, които са в дадения казус.
Та да си дойда на въпроса. Питам се защо след нашата среща с нея и тръгвайки тя по институциите да търси и покаже истината, предаването й беше спряно? Защо беше спрян журналиста, обърнал наистина внимание на проблема ни, без да търси жълтичкото в това?
Последно време все повече говорим за това чудо, наречено демокрация и свобода на словото и медиите? Аз мисля, че тези неща от ден на ден се загубват в България, което няма как да мотивира младото поколение. Какво да кажа на Петьо, който чака да види интервюто и отговорите на институциите?
Много ви моля като стожери на Конституцията и Демокрацията в Република България да проверите как стоят нещата с рязкото сваляне на предаването?
Искрено се надявам все повече млади хора да виждат в Родината ни демокрация, свобода и строго, но справедливо правораздаване.
С уважение: Емил Мавродиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар