Корпоративна банка купи 50,8% от "Петрол"

Със своите над 600 млн. лв. активи "Петрол" може и да е от най-големите компании на фондовата борса, но определено не е сред големите атракции за инвеститорите. Едната причина е, че свободно търгуваният дял е нищожен, липсва прозрачност в управлението и гласът на миноритарните акционери не се чува много-много. Другата е, че вече точещата се една година война между основните собственици Митко Събев и Денис Ершов не дава никак ясни перспективи за бъдещето на дистрибутора на горива, който през есента трябва да изплати близо 100 млн. евро облигационен заем.

Тези проблеми явно не тревожат поне един инвеститор. Това е никому неизвестната "Вянд ойл" на младите брат и сестра Николай и Димитринка Петрови, която на 18 май придоби близо 42% от "Петрол" за близо 60 млн. лв. Продавач е дъщерната компания на дистрибутора "Нафтекс петрол" (виж схемата на собствеността), а цената е доста под пазарната. От страната на Събев обясняват, че става дума за съвсем рутинно временно финансиране, а от страната на Ершов подозират източване на компанията и се заканват да атакуват сделката в съда. А някъде зад семейната фирма инвеститор започват да прозират интересите и на един от най-активно купуващите бизнеси напоследък - Цветан Василев. Той официално обяви, че контролираната от него Корпоративна търговска банка е финансирала сделката и на следващите общи събрания може да се окаже, че индиректно контролира над 50% от гласовете.

Семеен бизнес

"Вянд ойл" е регистрирана през 2004 г. с капитал 5 хил. лв. В нея с по 50% съдружници са Димитринка Петрова и Николай Петров. Те са деца на бургаския бизнесмен Владимир Петров и съпругата му Янка, като името на компанията е акроним от личните имена на предприемчивото семейство. Чрез техни компании те приватизират хотелите "Клисура" и "Меркурий" в Слънчев бряг, а по-късно през 2001 г. фирмата им за дистрибуция на горива "Бург ойл" купува и хотел "Сатурн" за 9.3 млн. лв. Сега "Бург ойл" също е прехвърлено на Димитринка и Николай, а семейството междувременно е построило и нов хотел, кръстен... "Вянд". В края на 2009 г. "Вянд ойл" има 170 хил. лв. собствен капитал, като за годината компанията е отчела малко над 14 млн. лв. приходи - основно от търговия с горива.

Сделка или не

Объркването има ли реална смяна на собствеността през седмицата стана пълно, след като различните страни започнаха да дават различни обяснения за случващото се. Говорителката на "Петрол" Албена Ивайлова обясняваше пред медиите, че става въпрос просто за репо сделка. При този тип финансиране акциите се продават с уговорката да се купят обратно след време. Същевременно обаче новият собственик Николай Петров е заявил пред "София прес", че единствената причина за сделката с "Петрол" е желанието му да се пробва в нов и успешен бизнес.

Толкова противоположни мнения от двете страни по една сделка най-малкото хвърлят съмнение. Още повече че към тях се намеси и трета - банкерът Цветан Василев. "Отпуснахме кредит на "Вянд ойл", с който са купени акциите", е казал основният акционер и председател на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка пред "24 часа". Според ежедневника той е уточнил още, че заемът е за пълната сума на сделката, като освен акциите е предоставено допълнително обезпечение. Така въпросът с това кой е реалният собственик на пакета стана още по-сложен.

Митко Събев и представителите на "Петрол" не отговориха на въпросите на "Капитал". От страната на Ершов обаче съзряха в цялата история опит за източване на "Петрол" от противниковия им лагер. "Мотивът за тази сделка е лично облагодетелстване на г-н Събев", обясни Цветан Димитров, бивш изпълнителен директор на "Петрол", сменен от Събев. "Това е актив на компанията с пазарна стойност 6-7 лв. на акция, ако гледате борсовите котировки, което прави 240 млн. лв. С подставените си лица той ги купува 1.3 лв. на акция", каза още Димитров.

Подозрително много съвпадения

Между всички теории какво се случва е трудно да се определи еднозначно коя е вярна и как различните играчи ще се групират. Николай Петров е заявил, че няма да отговаря на "спекулативни теории за подмолни партньорства". Твърде многото съвпадения, които гравитират около Корпоративна банка, обаче правят подобни теории неизбежни. Тя в момента държи 8.24% от акциите на "Петрол". Банката се е сдобила с тях по сложна схема. Те са били прехвърлени от "Петрол холдинг" през октомври 2010 г. чрез репо сделка на "Нафтекс петрол". "Нафтекс" на свой ред ги е прехвърлил на Митко Събев, а той ги е ползвал като залог за финансиране от Корпоративна банка. Процентът не е случаен. Ако към тях се добави и пакетът от 41.84% на "Вянд", се получава точно 50.08%. Това са малко над половината акции с право на глас, което означава, че банката и новият акционер могат да прокарат повечето решения на предстоящите общи събрания.

А таймингът на сделката изглежда точно за това. Продажбата е станала на 18 май, което е точно ден преди последната възможна дата да се впише промяна в собствеността в Централен депозитар, така че новият акционер да може да участва на общото събрание на компанията на 2 юни. На него ще се гласува мандат на борда да рефинансира облигационната емисия, която падежира на 26 октомври. От 2008 г. досега делът от 41.85% на "Вянд" беше собственост на дъщерна компания на "Петрол" и съответно акциите се водеха обратно изкупени. А това означава, че с тях не можеше да се гласува и решенията се взимаха от другия голям акционер - "Петрол холдинг". Той обаче в момента е бойно поле на лагерите на Събев и Ершов и всяко решение на която и да е страна се атакува в съда. А това прави изходът от всяко общо събрание непредвидим. Новият собственик "Вянд" обаче не е част от групата "Петрол" и ще може да гласува.

Нормално изниква и въпросът защо, ако Корпоративна банка е искала да финансира сделката и практически да придобие контрол, е било нужно да прибягва до подобни сложни схеми. Тук пак има няколко подозрителни съвпадения. От една страна, по закон банките не могат да са собственици на търговски дружества, така че по този начин това ограничение елегантно се заобикаля. А от друга, кредитните институции имат ограничение колко големи заеми може да отпускат на едно лице или на свързани лица. За Корпоративна то е около 80 млн. лв., което с предишното финансиране можеше да бъде надвишено. Като се финансира (привидно) несвързано лице, се заобикаля и това.

Разбира се, репо сделките не означават непременно смяна на собствеността и ако "Нафтекс петрол" върне заема си, ще си върне акциите. Според Цветан Димитров обаче е много вероятен сценарият кредитът да не бъде изплатен и новият акционер да си запази дела в "Петрол". "Те виждат, че компанията няма да може да изплати облигациите си и целят да ощетят както акционерите, така и кредиторите й. Нещо повече, според облигационния договор, ако се сменят 50% от собствеността в компанията, заемът става предварително изискуем, така че "Петрол" е технически във фалит", коментира той.

Още една дупка в закона

Ако той е прав, това ще означава, че поредицата от недоглеждания от страна на Комисията за финансов надзор (КФН) са открехнали сериозни законови вратички. На първо място, още при обратното изкупуване на 42% от "Петрол" през 2008 г. е трябвало да има търгово предложение към останалите акционери, каквото не се е състояло. Това е задължително по закон, ако компания придобие повече от 3% от собствените й акции в рамките на година. Освен това и максимално позволения срок да се държат обратно изкупените акции е три години и след това е трябвало да бъдат обезсилени и да бъде намален капиталът на компанията.

По-големият проблем обаче би бил, ако се окаже, че е възможно чрез репо сделка спокойно да се прехвърлят активи на публична компания на силно занижени цени. Това може да изкуши и други мажоритарни собственици да приложат схемата, което ще е пагубно за доверието в пазара. И при първия сигнал, че това може да се случва (т.е. сега), КФН трябва да се намеси решително.

Дали някоя от тези опасности ще се материализира, както и дали "Петрол" си има нов собственик, още не е ясно. Сигнал за това вероятно ще получим на предстоящите общи събрания. Единственото сигурно нещо е, че както сделката, така и решенията ще се обжалват. Последната година това е неизменна част от взаимоотношенията между Ершов и Събев.

Николай Стоянов, В. "Капитал"