Мултиплексите на поправителен

Грандиозен скандал може да разтресе пазара на телевизионни услуги у нас.

До дни се очаква становище от Брюксел по жалби за нарушения при конкурсите за цифровите тв честоти - т.нар. мултиплекси. Вероятно Еврокомисията ще стартира процедури по несъответствие срещу България и ще поиска досегашните конкурси да бъдат анулирани. 

Най-вероятно правителството ще приеме забележките без възражения, защото алтернативата е дългогодишна и скъпа процедура в съда в Люксембург. Всичко това обаче означава серия от проблеми. Ще трябва да се поправят Законът за електронните съобщения и Законът за радио и телевизия, да се организират нови конкурси и вероятно ще има претенции от спечелилите мултиплексите компании за извършените междувременно инвестиции в техника и изграждане на тв мрежата.

Ясно е, че конкурсите бяха нагласени и най-накрая истината излиза наяве, заяви пред “Труд” източник от Комисията за регулиране на съобщенията.  Още през лятото от Брюксел стартира проверка за това как се раздават мултиплексите и аналоговите честоти. От Еврокомисията беше изпратен списък с 9 въпроса до българското правителство. Целта беше да се изясни дали е нарушила България правилата на общността. След кратко умуване председателят на КРС Веселин Божков написа три листа обяснения, които после бяха изпратени в Брюксел с подписа на зам.-министъра на транспорта и съобщенията Първан Русинов. Явно отговорите не са се харесали на експертите по конкурентна политика в столицата на Европа и сега страната ни е изправена пред процедура по инфринджмънт (несъответствие).

Всъщност КРС трябваше да обяснява голямата каша, която самата тя забърка. През последните 2-3 години ведомството непрекъснато е във фокуса на всевъзможни скандали. Първо бяха провалени конкурсите за четвърти и пети GSM оператор, после скандално преди парламентарните избори бяха раздадени временните аналогови тв лицензи, а след това и мултиплексите. Комисията не успя да се справи с въвеждането на услугата преносимост на номерата и ведомството е затрупано със стотици жалби от недоволни абонати. По времето на Божков тежки регулации имаше предимно за мобилните оператори, докато нищо не се направи в областта на стационарните връзки, където все още има фактически монопол, пресиращ алтернативните телекоми. Затова и специалистите от телеком бранша често се шегуват, че ведомството е по-правилно да се нарича БТКРС.

Като капак на всичко шефът на комисията Веселин Божков е подсъдим по дело за злоупотреба със служебно положение. Още преди половин година му бе отнет достъпът до класифицирана информация, но въпреки това той все още е телекомуникационен и медиен шериф. След поредния шамар обаче шансовете да оцелее на шефското място в КРС изглеждат минимални.

Схемата

Според експертите на Брюксел основният проблем при конкурсите за мултиплексите са дискриминационните условия, заложени в Закона за радио и телевизия, които опорочиха процедурите за ефира и ги превърнаха в битка с предизвестен победител. За да бъде узаконено фаворизирането на точно определен медиен властелин, близък до ДПС и БСП, трябваше да бъдат “отказани” реалните конкуренти с икономически, а не с политически интереси в бранша. Това стана чрез прокарването на две нелогични условия - първо, кандидатите да не притежават собствени тв програми, и в същото време да нямат преносна мрежа. Подобно ограничение не е въвеждано в никоя друга европейска държава. Всъщност шокиращото законотворчество стана факт, когато вече бе ясно, че сериозен интерес към цифровизацията на тв преноса има стратегически инвеститор - австрийската ORS. Дружеството на австрийския обществен тв оператор ORF дори сключи предварителен договор с БТК за покупката на дъщерното й поделение за пренос на тв и радио сигнал - Национално управление Радио-телевизионни станции (НУРТС).

Австрийците бяха готови да налеят 80 млн. евро, да запазят предавателите и обслужващия персонал, но ги отказаха - имали телевизия, нищо че е на 1000 километра от родните граници, и не отговаряли на квалификационните изисквания.

“Последните промени в закона за радио и телевизия ни изключват като възможен собственик на мрежите на НУРТС. Те облагодетелстват богати и влиятелни български конкуренти. Затова смятаме да се обърнем към Европейската комисия”, заяви преди време пред австрийския в. “Дер Щандарт” говорителят на ORS Михаел Вебер. От компанията наистина изпълниха заканата си, а после в Брюксел бяха получени още няколко сигнала срещу скалъпените конкурси. 

След като ORS отпадна от играта, изискването собственикът на мултиплексите да няма собствена мрежа за разпространение тутакси бе отменено. Именно промяната в правилата след провеждането на търга е един от най-скандалните моменти в процедурата според Брюксел.

Друго сериозно притеснение на Еврокомисията е свързано с програмите за задължителен пренос. Според сегашния закон с такъв статут се ползват Би Ти Ви плюс още 5 програми от семейството й, както и още толкова канали от групата на Нова телевизия. Според европейското право обаче задължителен пренос се допуска само по изключение и след обосновка, каквато у нас няма.

Кой изяде баницата

Първите две големи парчета от мултиплексната баница бяха отчупени от словашката компания “Тауърком” (две честоти) и латвийската “Хану Про” (три честоти) още по време на управлението на тройната коалиция. При избора на двете компании бе загадка кой точно стои зад “маститите” чужди инвеститори. Медийни спекулации обаче често свързваха цифровия тв ефир с “Нова българска медийна група”, която придоби вестници, телевизии и разпространителски компании за печатни издания с финансовата подкрепа на Корпоративна търговска банка (КТБ). БТК (“Виваком”) пък заложи на сигурното и продаде 50% от НУРТС, което държи мрежата за национален тв пренос, на кипърската офшорка “Манселорд Лимитид” срещу впечатляващата сума от 57 млн. евро. Някак си естествено се оказа, че в България фирмата се представлява именно от собственика на КТБ Цветан Василев. Сделката мина безпроблемно през Комисията за защита на конкуренцията на 23 юни м. г. 

После още по-логично дойде и новината, че новосформираното дружество “НУРТС България” е придобило “Тауърком”, сиреч и собствеността на първите два мултиплекса у нас. Загадка за непросветени остана кой точно стои зад другия печеливш от цифровизацията - латвийската “Хану Про”.   Факт е обаче, че след идването на власт на правителството на Бойко Борисов “Хану Про” спечели и последния т.нар. държавен мултиплекс, на който ще се разпространяват програмите на БНТ и БНР.

В момента резултатите от конкурса се обжалват във Върховния административен съд от двама от загубилите кандидати - “МобилТел” и “Ди Ви Би Ти”.  В депозираната пред Върховния административен съд жалба на втората компания черно на бяло се твърди, че върху членовете на комисията по избора на печелившата оферта е имало сериозен натиск и заплахи от страна на шефа на КРС да се избере “правилната оферта”, въпреки че някои от конкурентните предложения са били по-добри. “Всичките мултиплекси ще имат общ собственик. Всички добре знаете кой е човекът с парите зад тях”, коментира още преди да са ясни резултатите от конкурса за последния мултиплекс шефът на “МобилТел” Андреас Майерхофер. Според него регулаторната комисия е напълно компрометирана. “Не ми е ясно как Веселин Божков си стои непоклатимо на председателското място в КРС, въпреки че срещу него се водят дела за злоупотреба със служебно положение. Такива неща отблъскват инвеститорите, които са готови да влагат парите си в страната”, добави той. 

За какво всъщност е битката

От 2012 г. излъчването на аналогови телевизионни и радиопрограми трябваше да спре. Заради мудността на Комисията за регулиране на съобщенията това не се случи и сега срокът е удължен с три години. Новият график обаче също е под въпрос. Още повече, ако Брюксел нареди процедурата да започне отначало. Няма и програма за навлизане на цифровия сигнал в домовете на онези хора, които още гледат кинескопни телевизори без цифров тунер.  Разпространението на тв сигнала носи и впечатляващи приходи. Само националната телевизия БНТ плаща по 14-15 милиона лева годишно, за да стига програмата й до всички кътчета на родината. Така че, собственикът на мултиплексите получава медийно влияние, подплатено с многомилионни гарантирани приходи. 

Мултиплексите на практика трябва да донесат нова алтернатива за разпространението на тв програми, а средностатистическият българин би трябвало да спечели.  Първо- защото сега над 70 процента от домакинствата си плащат, за да гледат телевизия. След старта на мултиплексите всеки би трябвало да получава поне 25-30 тв програми, без да плаща нищо. Един ден в неопределено бъдеще би трябвало да стартират и регионални мултиплекси, с които броят на програмите да стане още по-голям. Второ- новата платформа ще преразпредели рекламните приходи. На практика вече парсата ще се разпределя не от три национални програми, а от много по-широк кръг играчи, които ще се състезават на база съдържание. Трето- може да се очаква цените на абонамента при кабелните оператори да паднат.

Светослав Метанов, в. "Труд"