Касим Дал, доскорошният най-близък до лидера на ДПС човек, напусна ръководството на партията. Това стана точно година, след като Ахмед Доган реши да го сложи в изолатора и да се обгради с нови хора. Маневрата трябваше да мине за освежаване на партията в духа на новите реалности - разширяване на обхвата й. Но истината е далеч от очевидното. Дал не може да бъде причислен към категорията на Емел Етем и Юнал Лютфи, които са омръзнали на всички с лустросаните си безобразия. Бившият зам.-председател не е от аристокрацията на партията, към която се числи Лютфи, не е бил по висши държавни постове - нито преди, нито след 1989 г. като Етем, не се свързва с корупционни скандали, единствен в ръководството на ДПС бе без досие в Държавна сигурност и е от малкото останали създатели на партията.
Неговата сила не са сбирките
зад дебелите дувари на Боянския сарай, а работата с местните структури, на голяма част от които е създател. За разлика от останалите от антуража на Доган някогашният тамада не се колебае да назовава нещата с истинските им имена и да показва голотиите на върхушката. Лукс, който си позволяват единици в движението. Спомнете си колко остро се разграничи от кръга "Делян Пеевски", беше единственият, който не скри приятелството си с "мъжката секретарка" Ахмед Емин. Дал си извоюва тази еманципираност от общността около лидера и си плати за нея. Някой пусна мухата, че ще е следващият лидер на движението, по-късно слухът се превърна в съвсем реална възможност след срещата му с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. Анкара прескочи Сокола! Какъв удар по достойнството и авторитета на Доган. А Сокола е обидчив човек, дори само заради накърнено достойнство Дал трябваше да бъде поставен на мястото. Обаче това бе само капката, която преля търпението на лидера.
Ахмед Доган отдавна не иска около себе си силни фигури, много по-удобно е да се обгради с "мъжки секретарки", дори само заради личното си спокойствие. Бързооборотните "приятели", които раболепничат около него и отвреме-навреме изричат някакви мъдри мисли, са лесно управляеми. Идеята на новото обкръжение е въпросните люде да си извоюват влизането в парламента, но зад тях не стои автентичният избирател на ДПС. Напротив, този електорат може в определени условия да се прилепи към друга политическа сила и това няма да е неестествено. Точно срещу това се бунтува Дал и това има предвид, като казва, че каузата ДПС отдавна е загубена.
Възможно ли е Ахмед Доган да бъде заменен?
Сигурно, но има една дребна особеност и тя се крие пак в този т.нар. електорат на ДПС. Никой надолу по структурите не се замисля над този въпрос, бъдете сигурни. Доган е Буда, Шива, Христос, Мохамед и всички богове, за които се сетите, за турците у нас. Той стои някъде там, в Забранения град, и никой простосмъртен няма допир с него, само знае, че го има. Касим Дал е друга работа. Той е връзката между обожествения с времето лидер и хората отдолу. Към единия гледат, но слушат другия. Целта на бившия заместник не е да детронира лидера, а все повече да го отдалечава от масата. Тук Сокола сам му помага с липсата си на заинтересованост от света зад дувара.
Не, Дал не е човекът, който ще разполови ДПС, ще къса от структурите и ще прави анклави на някакво ерзац ДПС. Той ще се опита да върне партията към истинските й корени. Друг е въпросът дали ще успее. Дали ще му стигнат силите да елиминира върхушката около Доган, защото в тази битка ще е сам. Клакьорите около Ахмед Доган много обичат да мачкат, когато имат висша санкция. Камен Костадинов бе първият. Именно той бил чул, че Дал мишкува по структурите. Чул, разбрал - човекът трябва да заглади лошото впечатление от собствените си глупости, надрънкани в края на миналата година. Нали Костадинов обяви, че Доган е готов да напусне политиката, ако държавата поеме курс към пълна лустрация на агентите от бившата ДС. Само за сведение на сегашния вътрешен глас на лидера - темата "Държавна сигурност" никога не е съществувала за върхушката на партията. Никога!
Самият Касим Дал много добре знае за родителството на ДС в партията. Споменаването на годината 1974 в писмото до структурите е само за да засили впечатлението от
начина, по който Доган използва властта,
дадена му преди време от бившите спецслужби. Хората покрай него са средството за осъществяване на замисъла и съвсем резонно са превърнати в салфетки от него. Напомнянето е за всички с чувствителност към агентурното минало на онези по върховете на политиката. Към ония, които от години са с резерви към самия Ахмед Доган и желанието му да се представи за наместника на Левски на земята. То е начин да кажеш, че можеш да останеш почтен дори когато съдбата ти е стоварила тежки изпитания - например да влезеш в затвора заради убежденията си.
Колкото и да са верни изречените в писмото на бившия заместник истини, остава големият въпрос - не прави ли всичко това от обида? Не знаеше ли Дал, че Доган от години смята всички за "мъжки секретарки", не беше ли наясно, че от каузата (поне афишираната) "ДПС" отдавна няма помен, не виждаше ли колко хора през годините бяха употребени по най-безскрупулен начин за лична угода на лидера? Знаеше, разбира се. Но сега идат избори. Време е бившият заместник да премери любовта на хората по места, да се опита да наложи свои фигури и да накара т.нар. електорат да се противопостави на спуснатите отгоре любимци. Време разделно за два коренно различни погледа върху политиката - оставане в капсулата и продължаване на традицията "партия за лична употреба" или отваряне на ДПС към истинските проблеми на обществото. А нали Дал е авторът на идеята някога движението да управлява самостоятелно България.
За сега е ясно едно - Касим Дал избра перфектния момент за атаката си. Предстои висшите магистрати да кажат дали има конфликт на интереси между политика и хидролога Ахмед Доган. А когато става дума за пари (1 млн. евро са впечатляваща сума за всеки), кой гледа боговете?
Неговата сила не са сбирките
зад дебелите дувари на Боянския сарай, а работата с местните структури, на голяма част от които е създател. За разлика от останалите от антуража на Доган някогашният тамада не се колебае да назовава нещата с истинските им имена и да показва голотиите на върхушката. Лукс, който си позволяват единици в движението. Спомнете си колко остро се разграничи от кръга "Делян Пеевски", беше единственият, който не скри приятелството си с "мъжката секретарка" Ахмед Емин. Дал си извоюва тази еманципираност от общността около лидера и си плати за нея. Някой пусна мухата, че ще е следващият лидер на движението, по-късно слухът се превърна в съвсем реална възможност след срещата му с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. Анкара прескочи Сокола! Какъв удар по достойнството и авторитета на Доган. А Сокола е обидчив човек, дори само заради накърнено достойнство Дал трябваше да бъде поставен на мястото. Обаче това бе само капката, която преля търпението на лидера.
Ахмед Доган отдавна не иска около себе си силни фигури, много по-удобно е да се обгради с "мъжки секретарки", дори само заради личното си спокойствие. Бързооборотните "приятели", които раболепничат около него и отвреме-навреме изричат някакви мъдри мисли, са лесно управляеми. Идеята на новото обкръжение е въпросните люде да си извоюват влизането в парламента, но зад тях не стои автентичният избирател на ДПС. Напротив, този електорат може в определени условия да се прилепи към друга политическа сила и това няма да е неестествено. Точно срещу това се бунтува Дал и това има предвид, като казва, че каузата ДПС отдавна е загубена.
Възможно ли е Ахмед Доган да бъде заменен?
Сигурно, но има една дребна особеност и тя се крие пак в този т.нар. електорат на ДПС. Никой надолу по структурите не се замисля над този въпрос, бъдете сигурни. Доган е Буда, Шива, Христос, Мохамед и всички богове, за които се сетите, за турците у нас. Той стои някъде там, в Забранения град, и никой простосмъртен няма допир с него, само знае, че го има. Касим Дал е друга работа. Той е връзката между обожествения с времето лидер и хората отдолу. Към единия гледат, но слушат другия. Целта на бившия заместник не е да детронира лидера, а все повече да го отдалечава от масата. Тук Сокола сам му помага с липсата си на заинтересованост от света зад дувара.
Не, Дал не е човекът, който ще разполови ДПС, ще къса от структурите и ще прави анклави на някакво ерзац ДПС. Той ще се опита да върне партията към истинските й корени. Друг е въпросът дали ще успее. Дали ще му стигнат силите да елиминира върхушката около Доган, защото в тази битка ще е сам. Клакьорите около Ахмед Доган много обичат да мачкат, когато имат висша санкция. Камен Костадинов бе първият. Именно той бил чул, че Дал мишкува по структурите. Чул, разбрал - човекът трябва да заглади лошото впечатление от собствените си глупости, надрънкани в края на миналата година. Нали Костадинов обяви, че Доган е готов да напусне политиката, ако държавата поеме курс към пълна лустрация на агентите от бившата ДС. Само за сведение на сегашния вътрешен глас на лидера - темата "Държавна сигурност" никога не е съществувала за върхушката на партията. Никога!
Самият Касим Дал много добре знае за родителството на ДС в партията. Споменаването на годината 1974 в писмото до структурите е само за да засили впечатлението от
начина, по който Доган използва властта,
дадена му преди време от бившите спецслужби. Хората покрай него са средството за осъществяване на замисъла и съвсем резонно са превърнати в салфетки от него. Напомнянето е за всички с чувствителност към агентурното минало на онези по върховете на политиката. Към ония, които от години са с резерви към самия Ахмед Доган и желанието му да се представи за наместника на Левски на земята. То е начин да кажеш, че можеш да останеш почтен дори когато съдбата ти е стоварила тежки изпитания - например да влезеш в затвора заради убежденията си.
Колкото и да са верни изречените в писмото на бившия заместник истини, остава големият въпрос - не прави ли всичко това от обида? Не знаеше ли Дал, че Доган от години смята всички за "мъжки секретарки", не беше ли наясно, че от каузата (поне афишираната) "ДПС" отдавна няма помен, не виждаше ли колко хора през годините бяха употребени по най-безскрупулен начин за лична угода на лидера? Знаеше, разбира се. Но сега идат избори. Време е бившият заместник да премери любовта на хората по места, да се опита да наложи свои фигури и да накара т.нар. електорат да се противопостави на спуснатите отгоре любимци. Време разделно за два коренно различни погледа върху политиката - оставане в капсулата и продължаване на традицията "партия за лична употреба" или отваряне на ДПС към истинските проблеми на обществото. А нали Дал е авторът на идеята някога движението да управлява самостоятелно България.
За сега е ясно едно - Касим Дал избра перфектния момент за атаката си. Предстои висшите магистрати да кажат дали има конфликт на интереси между политика и хидролога Ахмед Доган. А когато става дума за пари (1 млн. евро са впечатляваща сума за всеки), кой гледа боговете?
Даниела Добрева, В. "Сега"
0 коментара:
Публикуване на коментар