Фидосова в ГЕРБ срещу 100 кила кашкавал

Трагикомична история за шеметната политическа кариера на Искра Фидосова, разказаха учредители на партия ГЕРБ. Един от тях, чието име е известно, но помоли да го спестим, разказа как напористата депутатка от Монтана се превърнала в юридическото острие на ГЕРБ и заела мястото на няколко юристи със солидна подготовка.

На трети декември 2006 година в НДК е прекалено оживено. Зала 1 е пълна с делегати, които ще учредят новата партия на столичния кмет Бойко Борисов, а в коридорите е фрашкано с журналисти и камери от всички възможни и невъзможни медии. Дотогава ГЕРБ съществува само като гражданско сдружение. Нашият свидетел, който бе едно от лицата на сдружението, с учудване видял, че никому неизвестната Искра Фидосова, нотариус от Монтана, била вкарана във важната изпълнителна комисия на новата партия. В една от паузите той се обърнал към новоизбрания председател Цветан Цветанов и го питал поради какви професионални качества Фидосова е избрана за едно от лицата на партията, твърди в. "Галерия".

Отговорът на Цветанов го зашеметил: „Трай си бе, знаеш ли тя колко много помагаше досега. Ето и за днешното събрание дари сто килограма кашкавал„. Попареният учредител на новата партия занемял пред този аргумент, а няколко минути по-късно вече преглъщал доста трудно сандвича с кашкавал, който му бил връчен от организаторите на влизане в залата. „Бяха раздали на всеки един делегат две хлебчета с парче кашкавал между тях“, спомня си без умиление партийната сухоежбина учредителят на ГЕРБ. Той ни разказа тази история, на която сам е свидетел, във връзка с последните активности на Искра Фидосова покрай избора на членове на ВСС. „Вижте я до къде стигна със сто килограма кашкавал – да определя дневния ред на българското законодателство и да избира членове на Висшия съдебен съвет, които са поне два пъти по-образовани от нея“, сподели почти през сълзи нашият човек, който е име в юридическите среди.

Припомняме ви, че Искра Фидосова, която е шеф на комисията по правните въпроси в Народното събрание, е учила в закрития Стопанско-правен факултет на УНСС в Монтана. Няма данни да е държала при-равнителни изпити в СУ „Св. Климент Охридски“, а нейни колеги юристи оспорват и легитимността й като нотариус, защото е станала такава, без да има двугодишния стаж, който се изисква по закон. Искра Фидосова дори не се е явила на изпит, за да придобие юридическа правоспособност, което не й пречи днес да кове закони и да кадрува в съдебната власт.

read more

Мръсни игри в ДПС

Битките за позиция в кандидат-депутатските листи на ДПС са започнали, но не с началото на този септември, а още миналата пролет. Тогава бяха вътрешнопартийните избори за кметските номинации. Беше крайно важно всеки настоящ депутат да се обозначи кого от претендентите подкрепя, за да знае, че ще получи заслужено рамо по-късно, при пресявките за парламентарната листа.

ДПС се разцепи и строшеното повече не може да се залепи. И всичко се прави мръснишки, подмолно, задкулисно, единствено с кариеристични мотиви. Това коментират с уговорки за дискретност в „кухнята” на ДПС в Кърджали – организацията, считана за бастион на Ахмед Доган.  Не че казват нещо ново и сензационно. То е познатото старо. Изумителното е, че изобщо си позволяват да разкриват потайностите на изтерзаните си партийни душици.

Така от признанията им става ясно, че вече първите 3 места в листата за догодина са заети. На първото щял да кацне Доган, след него да се подреди заместникът му Лютви Местан. Доган – заради срама от загубата на традиционните депесарски общини като Дулово, Главиница и т.н., а и заради пламналите конфликти в подопечния му бастион. Местан – заради позора от провалите в Стара Загора, където повече не можел да стъпи.

А третото място било нарочено за алианската квота и щяло да бъде окупирано от външен за Кърджали човек – депутатът Рамадан Аталай, който не смеел да се покаже пред избирателите си в Хасково след поредното поражение на вота миналата година.
Да, напоследък хората от този ислямски клон сериозно са се раздвижили и все по-категорично заявяват политически претенции и амбиции. Което сред сунитите всява тих ужас и опасения от евентуално напрежение не само в партийните редици.

Още повече, че община Кърджали се сдоби със „служебно” назначен зам.-кмет по общинската собственост и стопанските дейности именно от тази религиозна общност. Служебно, защото от централата на ДПС пристигна ултимативен факс с подписа на шефа на организационния отдел Рушен Риза. В него бе разпоредено настоящият зам.- да бъде отстранен и да бъде назначен Юсеин Ахмед. И сега цялата администрация смята, че Ахмед е седнал на този пост не защото е много добър познавач на материята, а само защото е фаворит на въпросната общност.

Този гамбит обаче съвсем не е първият и няма да бъде последен. С политическо решение на новоизбраното общинско ръководство на ДПС от 13 август трябваше да бъдат отстранени четирима шефове на дирекции и отдели от кметската администрация.
Сред тях най-високият пост е зает от българката Кера Станчева, останалите са етнически турци. И понеже Станчева е висока летва, срокът за отсвирването й е най-дълъг – до 31 октомври. Другите трябваше да освободят кабинетите си до края на август, но и това не стана.

Кметът Хасан Азис се тресе и не може да предприеме нищо, а и двама от нарочените за жертви на „приятелския огън” са със статут на държавни служители. Той и още шестима членове на местното политбюро са гласували против това абсурдно решение. Вероятно само толкова са хората в ДПС, които знаят, че и да бъдат уволнени тези топчиновници, съдът ще ги възстанови на работа.

И понеже в етническата партия са привикнали да получават факсове от централата и да им се подчиняват, сега са в очакване на поредния ултиматум, който ще „изтече” от машинката. Така безмълвно, само с безпрекословни разпореждания, изпадаха на няколко пъти депеши откъм София.

Същият този Риза накара целия местен парламент да лази по корем, но да се подчини на волята му, продиктувана от множество тайни разговори с определени хора. Общинарите в Кърджали си бяха избрали председател, но впоследствие се видяха принудени да заиграят по свирката на Риза, избраният шеф – да хвърли оставка по „лични причини” и отново да се състоят избори. Но да бъде избран Раиф Мустафа – бившият зам.-министър на МВР с висящо дело за корупция.

Проблемите не свършиха дотук. На 6 март Риза отново прати факс, за да разформирова тогавашното партийно ръководство и да назначи служебно оперативно бюро, както и да изключи четирима от най-опасните конкуренти за лидерския пост.
Не е случайно съвпадение фактът, че това се случи в навечерието на общинската отчетно-изборна конференция. Сега обаче депесарите се стягат за областния форум и с началото на политическия сезон междуособните войни неминуемо ще избухнат.

Службогонците, които непрекъснато се срещат с Риза,  разчистват лични сметки и проправят лични писти към позиции в местната власт, както и към листата за кандидат-депутатите, категорични са в едното крило на ДПС.
Те обаче редят мрачни прогнози­ за изхода от изборите догодина. „Ще се наложи да се борим с нокти и зъби за третия депутат от възможни 5. На парламентарния вот ДПС ще бъде сразено от държавната машина и ресурса й именно заради изкуствено предизвиканото разцепление в структурите”, обясняват разпалено хардлайнери.

Подобни ситуации като в Кърджали съществуват във Варна, Добрич, Доспат, Плевен и др. Публична тайна е, че няма партия, която да проявява интерес към общи действия с Доган. И макар той наивно да си въобразява, че без ДПС няма да мине каквото и да е следващо правителство, всички събития сочат обратното.  И не само заради вътрешните мръсни игрички и ножове в гърба, довели до тежкото разцепление, но и заради крещящата НЕ-нужда от етническа партия.

В. Десант

read more

Доктрината “Дюнер” на Борисов не помогна. И предупрежденията. Вече не е смешно

Атентатът на бургаското летище не беше неочакван. През януари израелските власти предупредиха София, че има опасност от подобен атентат срещу израелци в България. Дори посочиха, че автобусите са слабото място в сигурността. Българските власти …нищо.

Преди дни, в неделя, в Кипър е бил арестуван ливанец, който е подготвял атентат срещу израелски туристи там. Българските власти …нищо.

И още – в офиса на туроператорската фирма близо час преди взрива е получен сигнал за две бомби, с които щели да бъдат посрещнати израелските туристи – това съобщиха и БНТ, и други медии.  И въпреки всичко това атентатът успя. Цветанов, който се похвали онзи ден как МВР било отличник, отрича да е имало предупреждения. Сигурно чака да му покажат в кой хотел е атентаторът. Резултатът е - 7 убити, почти 30 ранени.

По повод един подобен атентат на летището в Москва преди година и половина премиерът Борисов каза пред журналисти в Токио, където беше на посещение: “…Ние разчитаме на балансираната си външна политика. С арабския свят и с Палестина, и с всички държави там сме в изключително близки и приятелски отношения. Арабският свят прави бизнес в България - на всеки ъгъл има дюнер…”

Удивително нелепо изказване, оставено без реакция от послушните български медии. Не само защото атентатът в Москва не беше дело на “арабския свят”, споменат от Борисов. Нито че един премиер може да си позволи да свързва целия “арабски свят” с тероризма. Най-нелепото беше самоувереността на Борисов, че България е встрани от тази опасност. В интернет това беше наречено спонтанно доктрината “Дюнер”.

Сега вече не е смешно. България стана поле на тероризма, както много други държави.

Къде бяха медиите тогава, да дадат думата на експерти по сигурността, които да обяснят, че премиерът говори глупости? Вместо това предпочетоха да го показват как отваря буре със саке в Токио, да описват екскурзията на няколко министри с него. Така безкритично приеха и успокоителните съобщения на българските власти, в отговор на предупрежденията на Израел.

Сега няколко западни медии припомнят това предупреждение от страна на Израел. Българските медии предпочитат да съобщават кой отишъл на мястото на инцидента. Там се стекоха президентът, премиерът и почти половината министри. Освен вицепремиера Цветанов, кой знае защо там цъфна и вицепремиерът Дянков. Нещо да помогне и той. Може би нещо с акциза? На мястото на атентата освен външния министър Младенов, се появиха и транспортният Московски, и здравната Атанасова. Тя пък за какво? Да превърже някого?

Щеше да бъде смешно, ако не беше трагедия. Циркаджийско правителство. Докато министрите се суетяха в Бургас, в Израел вече беше направен кризисен щаб начело с премиера Нетаняху. Докато у нас МВР съобщаваше “проверява се сигнал за взрив на летище Бургас”, в Израел и по света обявиха, че става дума за атентат.

Докато Цветанов малко по-късно обясняваше пред журналисти, че “МВР работи по версията атентат”, световните агенции вече го бяха нарекли категорично терористичен акт, и бяха посочили и вероятните организатори. Докато здравната министърка обясняваше на журналисти колко души били приети в болницата в Бургас (като че ли е нейна работа да съобщава това - а на главния лекар на болницата му било забранено да говори), по света вече бяха обявили броя на жертвите и ранените.

Разбира се, и ваклата овчица на ГЕРБ – кметицата Фандъкова – не остана без изказване. Тя поискала от Столична дирекция на вътрешните работи засилено полицейско присъствие около всички места, свързани с еврейската общност. Като че ли няма полиция, на която това й е работата, та трябва кметицата да й каже. И се оказа, че българските медии са безпомощни пред световните, макар атентатът да е на наша територия. Тяхната основна грижа беше какво казали министрите и президентът, а не очевидци, не пострадали.

След като българските медии са се превърнали в стойки с микрофон за управляващите, не е чудно, че не са способни да информират при такива инциденти. За тях едно наводнение например е повод да показват министри, а не събитието. Така са научени. Така стана и сега. Ето, например колко “важни” неща каза президентът Плевнелиев, цитиран от медиите: “Ние сме в постоянен контакт с колегите в Израел, които благодарят и оцениха изключително високо усилията на българските власти за толкова кратък период от време да се вземат всички адекватни мерки за живота на хората, които са жертва на този терористичен акт… Мога да заявя категорично, че българските служби са в много добра комуникация с чуждестранните и по-специално със службите в Израел.”

Въобще – отличници. И отлично представяне в медиите. Сякаш атентатът е повод за пиар и появяване пред камери и микрофони. Вместо журналистите да ги разпънат на кръст с въпроси. Не мина и без тържествена декларация на партията ГЕРБ и парламентарната й група. “За нас са категорично неприемливи всякакви нападения над цивилни граждани и особено над деца”, се казва в нея. Неприемливо било. Кой им пише декларациите на тези? При такива ситуации се вижда, че бойкоборисовият начин на управление е пагубен. Най-милиционерското правителство се оказва безпомощно именно в областта, в който би трябвало да е най-силно.

Вместо да бъде създадена система и всеки на своята позиция да си носи отговорността, всички чакат да нареди премиерът, вицепремиерът, да уволнят някой министър, някой началник, да назначат нов, да арестуват някого. С командване като в пожарната и милицията не се управлява държава. Държавата е организъм, в който трябва да функционират различни системи, а не един начело да заповядва.

И част от този организъм са медиите. За властта ли трябва да работят те или за обществото, за читателите си? Сега би трябвало да разпъната на кръст управляващите защо не са реагирали адекватно на предупрежденията – и през януари, и сега, преди взрива. Не се забелязва обаче такава тенденция. България съвкупно потъва в блато с това управление, а медиите вместо да предупреждават за случващото се, свирят като оркестъра на “Титаник”. 

Иван Бакалов, e-vestnik.com

read more

Цв. Цв. създаде ГЕРБ. Той ще я унищожи!

По неповторимия си милиционерски начин за пореден път вътрешният министър Цветан Цветанов стана главен герой в политическа пиеса и влезе във фокуса на общественото внимание. За разлика от премиера Борисов МВР шефът няма никакъв талант за комуникация и затова мълчанието би било най-добрата тактика. Вътрешният министър обаче никога не си е падал по снишаването. Напротив, той обича да атакува враговете си с целия арсенал, с който разполага, често прекрачвайки отвъд границите на закона, без да се замисля за политическите, психологичните и моралните щети, които нанася. Прибързано обвинява в престъпления лекари, съдии, журналисти... Безпардонно громи политически опоненти, високомерно назидава съпартийци.

И с всяка своя дума срива доверието в МВР, в съдебната система, в политическата способност на ГЕРБ да управлява. Затова големият въпрос е не дали Цветанов трябва да остане на поста си след унищожителния доклад на ЕК, в който в прав текст се казва, че организираната престъпност продължава да се вихри под безпомощния поглед на МВР. Големият въпрос е защо Бойко Борисов продължава да го крепи и дори не смее да го скастри въпреки всички гафове и въпреки демонстративното пренебрежение към мнението му, което Цветанов вече показа. Скандалът около уволнението на шефа на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова само за пореден път доказва това. Борисов обявява, че действията на ВСС са провокация към правителството, че неслучайно назначените от тройната коалиция съдебни кадровици му спретват такъв скандал точно в навечерието на евродоклада. Цветанов горещо защитава същия ВСС и енергично продължава личната си война с Тодорова, нападайки всеки, дръзнал да я защити. Дори безобидният президент стана жертва на приятелски огън. Може би Цветанов наистина не си дава сметка, че всяка дума, независимо дали добра или лоша, казана от един шеф на МВР по адрес на съдебната система, представлява недопустима намеса в нейната работа и накърнява нейната независимост. Незнанието обаче не може да е оправдание. И ако вътрешният министър може с лека ръка да отхвърли подобни критики от опозицията, медиите, неправителствените организации, то докладът на ЕК, който също натъртва на това, не може да бъде пренебрегнат. Защото черното петно е върху цялата страна.

Всъщност едва ли има друга политическа фигура на ГЕРБ, която да предизвиква толкова критики от всички посоки Цветанов твърди, а може би си и вярва, че всички атаки срещу него се дължат на това, че откакто е шеф на МВР, ведомството за пръв път през последните години води истинска и активна борба срещу организираната престъпност. И сочи като аргумент факта, че основните му опоненти са все хора, свързани с предишни управления, които определено носят отговорност за срастването между мафията и държавата. От политическа гледна точка обаче шефът на МВР много отдавна трябваше да бъде сменен, тъй като около него се заформиха твърде много скандали. Първо - не успя да даде смислено обяснение за шеметното си имотно забогатяване през последните години. И така и не стана ясно къде се губят едни неколкостотин хиляди лева, които са разликата в приходите и разходите в семейния му бюджет. Второ, публично обвини в убийство лекари от Горна Оряховица, позовавайки се на данни от СРС, които изчете от трибуната на НС. Така той направо иззе функциите на съда и наруши сериозно принципи за работа с класифицирана информация. За капак на всичко след експертиза се оказа, че въпросните лекари са невинни. Цветанов имаше основна роля в скандала "Мишо Бирата", който тръгна от изтичането на разговори на премиера Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов, записани със СРС. Той би трябвало да понесе отговорност и за множеството полицейски акции с гръмки имена, които се спихнаха в съда или изобщо не стигнаха до там. Както и за отдалечаването на влизането на България в Шенген.

Обясненията за странната мекушавост на Борисов могат да се търсят в различни посоки. Първо, Борисов е лицето на ГЕРБ, но именно Цветанов бе човекът, който обикаляше страната и създаваше партийни структури. Настоящите депутати, партийни активисти и голяма част от кадрите във властта дължат кариерите си именно на Цветанов. И не е ясно какво ще им се случи, ако той бъде свален от власт. Второ, Борисов и Цветанов имат дълга съвместна история. Дали пък шефът на МВР не държи интересни данни за миналото на премиера, за които сега само се досещаме и предполагаме, но когато изплуват, нещата съвсем ще загрубеят и е ясно кой ще е големият губещ.

Стара истина е, че добрата политика не се изразява в това да решаваш проблемите, а да ги предотвратяваш. Със запазването на Цветанов Борисов вероятно предотвратява едни проблеми. Но си гарантира създаването на други, които ще ударят по него като бумеранг. Цветанов бе човекът, който създаде ГЕРБ, и очевидно именно той ще я унищожи. Дори държавната социологическа агенция НЦИОМ отчете сериозен спад в доверието към партията през последните седмици. А до изборите остава цяла година, през която несъмнено вътрешният министър ще сътвори и други политически гафове. Ако му бъде позволено. 

Любен Обретенов

read more

Да бъдеш идиот, не е лесно

ГЕРБ съвсем очевидно искат да институционализират собственото си партийно тяло не само като политическо, но и като културно явление. Вероятно заради това от самото възникване на формацията тя е съпътствана от песни. Първо беше химна им, озаглавен помпозно: "ГЕРБ ти си надежда". В него анонимен стихоплетец твърдеше, че само нововъзникващата партия може да гарантира светло бъдеще на електората. След това хората на Борисов се опитаха да вкараха в парламента млад рапър, който си падаше по рими от вида - "патлака - храсталака - бум мада фака" и обясняваше как гангстерите контролират целия шит (не се притеснявайте, ако не знаете тази дума) на обществото.

Малко по-късно на сцената изгря една дама от Русе, стара поетеса, която реши да възпее Небесната Лъчезария на Генерала. За да не остане по-назад Веселин Маринов излезе едни гърди (и една кофа пот) пред всички и написа най-лигавата песен на хилядолетието - "Моята полиция" чийто текст и до днес се родее с най-психиатричните фантазии на тема униформа. В безсмъртните редове на това производение полицията бе представена като небесна сила, която бди за вселенския ред. Не трябва да забряваме и още един хит - песента, която прочу позабравената министърка Анна-Мария Борисова, в която се настояваше на обед децата да хапват по сто банана, двеста круши, триста чушки и домати...

Тези дни обществото чу нов хит, който разтърси дори и залинялата от чалга колективна душевност - "Да бъдеш гербер не е лесно". Песента на младата Соня Иванова за пореден път демонстрира културните претенции да спечели сърцето на премиера и вероятно държавно финансиране за следващата петилетка. В текста на песента можем да открием разтърсващи редове:

Да бъдеш гербер не е лесно,
да даваш обич не е лесно.

В това стихче е скрита екзистенциална драма. "Герберите" се опитват да обичат народа, ама да го обичат страстно, а българите очевидно се дърпат и това е причината за елемента на драматизъм "не е лесно".

Между редовете се забелязват опити за плахи пролетно-политически метафори за внезапното появяване, но това е културно харакири, защото знаем, че внезапно появилите се гербери имат еднаква съдба - да бъдат продадени на пазара, а от там да бъдат купени от фолкпевици, които са в състояние като гимназистки да се възторгват от природните проявления на естетика.

Особенно силен е митологичният дискурс в стихчето - герберът, лирическият герой се е преборил с бури и вятър леден, за да отстои своята пролетна вечност. Текстът обаче пози постмодерна загадка - кои са тези бури и този леден вятър? Това е оставено необяснение, което също е капан, защото да не обясниш нещо в епохата на ГЕРБ е вражеска проява, защото предполагаш, че партийният електорат на Борисов може да мисли, а той е доказал, че не може.

Младата певица Соня Иванова се заплита и в друга политическа инверсия, която се връща като бумеранг към нея. Герберът расте на полянки, а полянките са в архитектурно противоречие с магистралите. Премиерът няколко пъти показа загриженост за блатните кокичета, но натоварен с отговорност и за герберите той може да изпуши като ядрен реактор и да попилее културата, която се е осъмнила в неговите строителни ценности. Но това са неща сложни, литературни, културни, тоест изключително вредни в епохата на радикалното безсмислие...

Вън от шегата културната претенция, която е заявена е доста нелепа. Защото всеядността на ГЕРБ винаги стига до чалга-моделите. От песента в която две певици се мечтаеха за тройка с премиера до лиготията за гербера пътят е съвсем кратък. Тоталната чалгаризация на живота, роди не култура, а мутирала словесност, пошла музика и Симеон Дянков. Роди направо антисвят. Само в този антисвят е възможно да има възторжени песни за управляващата партия, хора, които рисуват на капаците на колите си портрета на Бойко Борисов и много други внезапни форми на тероризъм.

С други думи ГЕРБ се опитаха да споят чалга и политика в едно. Чалготика или политчалга. Което е красив резултат от 20 години безвремие. И следващият път като нищо някоя чалгарка ще оглави ГЕРБ и ще премиер на държавата. Или пък президент.

Всичко се опитва да го предскаже.  Но досега май се опитвахме да не го видим.

Александър Симов

read more

А ти прокурори познаваш ли?

Ако съдбата ви е срещнала с предаването на, хм, журналиста Николай Бареков миналия вторник, то сигурно щяхте да си помислите, че гледате на живо финала на европейското първенство. В студиото – водещият и гост-звездата Валерия Велева коментират разпалено. Разговорът е прекъсван с включване от мястото на събитието – сградата на Националната следствена служба. Там са  два (!) екипа, внимателно застанали пред двата входа на следствието.

Всички са в очакване на издателите на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов. Те са призовани за да им бъдат повдигнати обвинения – на Павлов за документа измама и пране на пари, а на Донев – за пране на пари. От коментарите на Бареков и останалите можем да останем с впечатлението, че делото срещу тях е приключило, а не че тепърва започва.

Злорадството на медиите (забравили презумпцията за невиновност) и не съвсем магистратското поведение на разследващите не са случайни събития. Те са част от плашещ сценарии, в който нищо не е истинско. Фактите показват, че в случая правоохранителните органи не действат в интерес на обществото, а в полза на една от две враждуващи групи.

Войната срещу собствениците на "Труд" и "24 часа" започна няколко месеца след сделката за вестниците. Срещу Огнян Донев и Любомир Павлов стои коалиция от разнообразни субекти, които гравитират или са в ядрото на групата медии близки до депутата от ДПС Делян Пеевски - медийният конгломерат, станал възможен благодарение на финансирането от Корпоративна търговска банка на Цветан Василев. Предишната кулминация на войната беше атаката срещу Огнян Донев за високите цени на лекарствата. Този скандал обаче стигна много по-далече и от него пострада дори одобрението на правителството. След приключването му настъпи дълъг период на затишие и изглеждаше, че на двете враждуващи групи е наложено примирие. Преди седмица обаче стана ясно, че това е привидно. Съюзът на издателите, оглавяван от Любомир Павлов, реши да сезира Европейската комисия за това, че на Корпоративна търговска банка е оказвана непозволена държавна помощ. Дали това е отключило новата фаза на войната знаят само задкулисните режисьори и изпълнители на тези сценарии, но е факт, че тя избухна отново.

Подгрявка

За призоваването на Павлов и Донев в следствието публиката беше подгрявана седмица по-рано, като това ставаше през вестниците на медийната група на Ирена Кръстева и Делян Пеевски – другият антагонист в скандала.

Миналата седмица в. "Преса" (който се издава от Тошо Тошев и Валери Запрянов, които са членове на "алтернативния" съюз на издателите, в който е и Делян Пеевски) публикува стенограма от разговор на Любомир Павлов с неизвестно лице, в което се коментира съдбата на разследването срещу него. Павлов каза, че публикуваният текст е пълна манипулация и фалшификат: "Видяха какво ще направим в Брюксел и това много ги е стреснало. Уплашиха се - те искат пълен контрол върху медиите", каза той пред dnevnik.bg, визирайки срещата за свободата на словото в България, организирана в Европейския парламент.

В разпространените от в. "Преса" записи се чува как непознатият казва на Павлов, че прокурорът е приел направения от Ангел Александров доклад. От своя страна бившият банкер отговоря, че "както е казал премиерът", Бойко Найденов няма да е главен прокурор, защото "който приема поръчки срещу нас, това му коства главата, факт".

Непознатият мъж казва на Павлов: "Ти ми беше казал, че главният (става дума за главния прокурор Борис Велчев - бел. ред.) се е разбрал с него (с Петьо Петров) и му е казал да прекрати това нещо."

Самият Велчев отрече да е поемал такъв ангажимент.

В записа  е намесено името и на вътрешния министър - "ще му го кажа това на Цецо Цветанов. И той може да го спре" (визирайки следователя по делото Петьо Петров). Павлов добавя: "От него (от Цветанов - бел. ред.) зависи кой ще остане в прокуратурата, кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде! Знаеш, че сега се избира ВСС. От него зависи съдбата им в професионалния живот. Нали предстои избиране на главен прокурор."

Цитиран от dnevnik.bg Павлов каза, че в разпространените записи има 2-3 изречения, които е казвал и върху тях са насложени останалите реплики. Без да цитира конкретно, той обясни, че бил казал "има хора в следствието и прокуратурата, които са корумпирани - ще ги извадим в нашите вестници".

През седмицата прокуратурата съобщи, че ще изследва записа. Главният прокурор коментира: "Има много притеснителни неща в него, например фактът, с цялата условност дали е вярно съдържанието, че може да се заплаши един човек, че ако той няма определено поведение, първата страница на национален ежедневник може да го определи като символ на корупция."

Велчев уточни, че той не е правен по реда на Закона за СРС и става дума за "частен" запис. Именно поради последното Павлов подаде жалба за незаконно подслушване. Той знае кой го е записвал, но отказа да го посочи.

Разследването...

Във вторник сутринта Огнян Донев и Любомир Павлов бяха призовани (през час и половина) в Националната следствена служба, за да бъдат привлечени като обвиняеми. Павлов е обвинен в документна измама и пране на пари, а Донев – само в пране на пари. Следователят им налага гаранция от 50 хил. лв.

По-късно говорителят на СГП Румяна Арнаудова ще коментира, че "основното обвинение е за документна измама - наблюдаващият прокурор е преценил, че е събрал доказателства за това, че чрез използване на документи с невярно съдържание, общо четири на брой, Любомир Павлов съзнателно е дал възможност на Огнян Донев да получи чуждо движимо имущество и това са 43% от акциите на медийната група. Впоследствие 40% от придобитите преди това общо 83% от дяловете са били върнати обратно на Любомир Павлов и това според прокуратурата е пране на пари, тъй като тази сделка е била осъществена с имущество, придобито чрез тежко престъпление, а именно документна измама."

От източници, запознати с разследването, "Капитал" научи, че следователят Петьо Петров не е предоставил достъп до доказателствата по делото на Павлов и Донев и техните защитници. Подобна линия на поведение на разследващите е алогична, защото още преди двамата издатели да бъдат привлечени под наказателна отговорност, някои вестници обилно и напоително разказваха за какво е разследването и какви са доказателствата и експертизите по него. При това положение излиза, че единствените, които не могат да знаят законно за какво става дума, са самите обвиняеми.

Първоначалната версия беше, че Павлов е представил протокол от общото събрание на фирмата собственик на "24 часа" и "Труд", на който подписът на Христо Грозев (като представител на австрийската фирма инвеститор) е подправен. На това събрание е било взето решението да се продадат 83% от акциите на Огнян Донев.

Впоследствие Грозев отрече подписът му да е бил подправен и посочи, че въпросният протокол бил един от няколкото проекторешения. Той уточни, че към момента на събранието (14 декември 2010 г.) той не е бил упълномощен да взима подобни решения, което прави протоколите невалидни, а решението за прехвърлянето на 83% от дяловете на Огнян Донев – незаконно.

По този казус има висящи дела в търговското отделение на Софийския градски съд. Въпреки това прокуратурата също се намесва, като приема, че протоколите от общите събрания са "документи с невярно съдържание", защото са подписани от човек, който е нямал представителна власт – Христо Грозев.

"Обвинението е юридически несъстоятелно и затова го обжалвахме" коментира адвокатът на Огнян Донев Даниела Доковска.

Според запознати с разследването, то е било прекратено преди около месец от прокурор Иван Гешев от СГП. Постановлението му обаче е било отменено от апелативната прокуратура и делото е било разпределено на нов обвинител – Момчил Георгиев, който взима решението да привлече Донев и Павлов като обвиняеми.

Юристи и магистрати с които "Капитал" разговаря, определиха обвинението в този му вид като абсурдно, като казаха, че спорът между съдружниците има изцяло граждански характер и прокуратурата няма място в него.

Христо Грозев коментира, че търговските спорове продължават, а наказателното производство е отделен въпрос. След като Донев и Павлов бяха привлечени като обвиняеми, Христо Грозев заедно с другите собственици в австрийската фирма БГ Приватинвест – Даниел Руц и Карл Хабсбург, дадоха пресконференция, на която приветстваха действията на съдебната система и факта, че тя не се е поддала на натиска.

Има и друг проблем - ако обвинението е толкова семпло и с ясни факти от самото начало, остава необяснимо какво е отнело на прокурорите и следователите толкова време да приключат разследването. Вариантите са два - или прокуратурата е некомпетентна, или делото е било на трупчета, за да бъде решено според "зависи".

Разследващите...

Следовател по делото е Петьо Петров. Името му е познато от едно от делата срещу Николай Методиев-Пилето. Тогава прокуратурата установява, че в нощта в която са задържани ТИР-ове на Методиев говорил с приятелката си Таня Иванова, която по същото време изпращала sms-и на Петьо Петров, тогава прокурор в СРП. През 2007 г. името на Петров се появи в скандала около Румен Овчаров, Ангел Александров, Делян Пеевски и обвиненията, че последните двама са натискали тогавашния шеф на "Булгартабак" Христо Лачев.

По случая започна проверка, която беше прекратена, след като единственият свидетел е отрекъл да е имало натиск на Пеевски над Лачев. Този свидетел е... Петьо Петров.

През 2009 г. директорът на следствието Бойко Найденов командирова Петров в Националната следствена служба, където той работи по едно от делата срещу министъра на отбраната Николай Цонев. Именно заради последното дело Цонев беше задържан (заедно с Петър Сантиров и Тенчо Попов) и обвинен в опит да плати на Петров за да "смачка" разследването.

Наблюдаващ прокурор по делото срещу Огнян Донев и Любомир Павлов е Момчил Георгиев, който е командирован в СГП отскоро (според източници на "Капитал" - ad hoc за делото срещу Донев и Павлов). Преди месец той сменя другия обвинител по разследването – Иван Гешев, по неясни причини. Преди това Георгиев беше в Софийската районна прокуратура, където също се замеси в няколко скандала. През 2009 г. Инспекторатът към ВСС предложи той да бъде наказан заради разследване срещу бизнесмена Петър Лашов, което внасял многократно в съда, без да изпълни разпореждането да коригира  инструкциите на съдиите да поправи  обвинителния акт.

През 2010 г. прокурор Георгиев задържа за 72 часа двама благоевградски лекари по обвинение, че са издали фалшива епикриза на момче, подало жалба за полицейско насилие. И двамата бяха освободени от съда. Момчил Георгиев образува и разследването срещу двамата полицаи, дръзнали да задържат приятеля на зам.-председателката на Върховния административен съд Венета Марковска. Преди да стане прокурор, Георгиев е бил дознател в СДВР, а след това следовател в столичното следствие, по времето, когато зам.-директор там е... Петьо Петров.

На същото място двамата работят близо година и с Делян Пеевски. Последният е назначен за следовател без конкурс и без да има необходимия стаж. Той е предложен за поста от тогавашния директор на следствието Ангел Александров (който според записа на "Преса" е изготвил доклада по разследването срещу Донев и Павлов).

Важна подробност е, че и следователят, и прокурорът по разследването срещу издателите на "24 часа" и "Труд" са командировани на постовете си. Тази практика, която по закон би трябвало да е изключение, е силно популярна в съдебната система (където израстването трябва да става с конкурс). От една страна, командироването позволява субективно и непрозрачно кадруване, а от друга, поставя в зависимост командированите от административните им ръководители.

Голямата картина...

Разследването срещу Донев и Павлов е възможно благодарение на кръг от магистрати с не съвсем безупречна репутация и свързани по един или друг начин с основния публичен опонент на издателите на "24 часа" и "Труд" - Делян Пеевски, Ирена Кръстева, Цветан Василев и КТБ. Не случайно "медиен партньор" на прокуратурата в случая са изданията, свързани със същия този кръг.

Тези факти плюс противоречивото обвинение поставят изцяло под съмнение обективността на разследването, но това е само едната щета. Те показват, че прокуратурата трудно може да убеди обществото, че е независима институция. От публичните изказвания на прокурорите става ясно, че техните действия не са толкова базирани на практиката и закона, колкото на субективните виждания (така например градският прокурор Николай Кокинов обясни, че ще запорира личните сметки на Павлов и Донев, после пък се оказа, че не е така.)

"Оставам с впечатлението, че прокуратурата очаква медийният шум да замести доказателствата. Така става по много дела и те всичките завършват печално", коментира адвокат Даниела Доковска.

Най-губещи обаче не са отделните герои в казуса, а цялото общество. Освен че получи още едно доказателство за дефектиралата съдебна система, то за пореден път остана измамено и от медиите, които, вместо да го информират обективно за проблемите, го занимават със себе си.

Димитър Пеев, в. "Капитал"

read more

Първанов моли Сергей за примирие

Георги Първанов е поискал официална среща със Сергей Станишев. Бившият президент и експремиерът са основните конкуренти за шефския стол в БСП на конгреса в средата на май.

До този момент двамата кандидати водят ожесточена битка за делегатите, а щабовете им правят постоянни совалки в страната за спечелване на влияние сред левия електорат. По данни на независими анализатори, Сергей Станишев се радва на значително по-сериозна подкрепа и именно това е принудило Първанов да даде заден преди последната права в надпреварата. 

От екипа на бившия президент потвърдиха новината, че лично той е настоял за нов разговор със Сергей. Очаква се лидерът на европейските социалисти да получи предложение за сделка. Най-вероятно Първанов ще обещае да оттегли кандидатурата си. В замяна на това той щял да поиска пост на “Позитано” 20.

read more

Станишев спира кранчето на отцепниците

Смятаният за слабохарактерен Сергей Станишев е на път да спечели една от най-важните битки в кариерата си – тази срещу бившия си ментор Георги Първанов. Двамата са се хванали гуша за гуша в спор за лидерството в БСП и по всичко изглежда, че ученикът е задминал учителя си. В момента из партийните структури в страната вървят събрания, които освен да избират общински ръководства, определят и делегатите на конгреса. Той ще се проведе през май и на него ще се реши лидерската битка. Навсякъде гласуваните делегати са в съотношение 2:1 в полза на Станишев.

Лагерът на отцепниците е ударен и финансово. Варненската общинска организация, която под егидата на “Медузата” Гуцанов зави към Първанов, ще ползва занапред съкратен бюджет. Официалният мотив на “Позитано” 20 е финансовата криза. Истинската причина обаче е гостоприемството, което Гуцанов оказа на бившия президент на 4 февруари. Тогава в морската столица се проведе форум на младежката организация и Първанов избълва ред хули към отсъстващия Станишев.  “До края на годината ни се полагаха около 50 000 лв. от държавната субсидия. Сумата е свита на половина, на хляб и вода ще я караме”, заяви недоволен варненски активист, близък до Гуцанов.

На другия полюс е областният съвет на БСП-Варна, в който конците дърпа Петър Димитров. Бившият министър на икономиката е в лагера на Станишев. За варненските му довереници парична криза няма, те дори започнаха да издават вестник.  В събота Димитров бе заклеймен с гневна декларация от БСП-Добрич.  Местната структура го обвини, че не си върши работата като депутат, избран от добруджанския регион. Но Димитров няма повод за безпокойство, тъй като добричките активисти са под давлението на Първанов.

Димитров си навлече гнева им в опит да саботира общинската им конференция – с това той натрупа точки пред любимия си Сергей.  Станишев сви сърмите и на младежката организация. В петък нациолният съвет на БСП закри отдела по младежка политика. Без работа остана Трендафил Величков, който на конгреса смята да конкурира казионния младежки лидер Явор Гечев. Чистката е удар по оста Кирил Добрев – Георги Първанов.

Драми се задават и в Русе. Очаква се местната организация да снеме доверието от Миглена Плугчиева. Наскоро правителството на ГЕРБ я избра за посланик в Швейцария, в замяна тя отказа да се подпише под поискания вот на недоверие за АЕЦ “Белене”. Плугчиева е човек на Първанов, а хората на Станишев й кроят шапка.

read more

Мара Мисса седна на рязан клон

Не е имало по-безпринципна, по-изкуствена, по-живописна и по-абсурдна коалиция от тази на Мара Мисса-Капон и Касим Дал. Виждали сме исторически абсурдни съюзи като БЗНС – ВМРО или БСП – Ера 3, но подобен ситен политически трошляк не се е случвал. 

 

От 2000 г., когато заведох Мара Мисса на конгрес на Демократическата партия това чудо на природата премина като кална биволица през умопомрачителни превъплащения – през 2005 г. си откупи мястото в Парламента от Праматарски и Надка Михайлова, после се доближи до свещените телеса на Командира Костов, като преди това стана „независима”, на първите избори за Европарламент бе от най-яростните адепти на Бойко Борисов, натириха я и от там/нали си спомняте, че се подложи на ДПС и стана инициатор на комисията „Сретен Йосич-Бойко”/, направи някаква хлъзгава коалиция със СДС, на вторите европейски избори се съюзи с Ковачки, ВМРО и Гергьовден в коалиция „Напред”, тях напусна и на последните избори пристана на Янето и стана кандидатка на РЗС в Пловдивски окръг, междувременно подкрепи Гоце Сирищника за втори мандат, а имаше период на взаимна близост и до другаря Алексей чрез пенсионирани генерали от МОСАД като Дани Ятом, например. Убеден съм, че никога и никъде не е съществувало такова подобие на политик, но стряскащо е, че се намират непрекъснато хора да и` вярват?! Всъщност, единственото, което може да предложи са парите, разполагаща с тях в изобилие. Личната и` партия ЕНП се спихна до тя, любимия Бабикян/той е провъзгласи за безподобна Мисс - тя го праща` на концерт на АС/ДС в Атина, катастрофираха в любовен унес, та после му пое текущите разходи, а Арман се отблагодари с вярност срещу тлъсти хонорари/, Надя Миронова и още няколко платени момци, повтаря до втръсване, че е „център-дясно” и чат-пат прави кампании,  до една безсмислени и безрезултатни, въобще – обществената полза от нея и партията клони към политическата нула. 

Другият участник в коалицията е Касим Дал и сподвижника Корман Исмаилов, низвергнати от ДПС и Доган в сарая. Програма или някакъв план за действие и при тях липсва, а повтарят до втръсване неясни послания за „етнизиран вот” и „без хора с досиета”. Ама чакайте бе чожум, вие бяхте десетилетия до баша Ахмед, чак сега ли загряхте, че има досие колкото „Война и мир”, че всички около него също са „антенки” на ДС, някак не се връзва подобна дълговечна заблуда в уж опитни политици. А нима не са участвали в кампании из Делиормана и Кърджалийско, където вотът е само и единствено етнически, нима и Касим, и другаря му не участваха в превръщането на ДПС в етнически синдикат?!

            Какво всъщност обединява Мисса и Касим?

Единствено липсата на принципи, желанието, неистовото желание да са „в джаза”, в политическия джаз, уподобяващ обществен публичен дом със занижена тарифа. Има и нещо безкрайно смущаващо, граничещо с порнографията – като как Дал ще заведе при бедния си, с груби и пожълтели от тютюна ръце, електорат лустросаната в „Макс Мара” и „Живанши”, напъчила корем от шията Мара Мисса, за която изяждането на 20-ина кюфтета е следобедна закуска, докато онези с напуканите ръце вкусват месо само по мюсюлманските празници?! И ще им говорят за „европейските ценности”, „цетнър-дясно, либерален вектор или християн-демократическа визия за Европа”?! Като как ще стане тая уйдурма? Вие, драги читатели, вярвате ли на това представление? Амчи, Мисса, която е известно, срам няма, ако се загърне с фередже и тури една бурка, те ще я объркат със сифирджийски тупан бе, Касиме!? И знаеш какво следва, нали? Живописна кампания предстои, няма що.

Всъщност джамбазлъкът е пределно прост и до болка циничен, както и всичко в родната ни политика: Мара Мисса предлага пари и регистрация, а Касим Дал гласовете на онези с такетата и мазолестите ръце. Толкова. Тук няма нито център, още по-малко дясно, да не говорим за „либерален” или „мултиетнически” модел. Не е ясно какво предлага засега Арман Бабикян, освен ако ВМРО в кампанията на „Напред” преди време не са го преминали на другия бряг наистина, както се говори, тогава ще дарява щедро задните си части, както е правил на воля и преди. 

Въпреки разкешването Мисса все сяда на рязан клон – така стана дори, когато се завтече да носи сигнали в ДАНС на Алексей Петров по времето на тройната коалиция, та се сурна и претрепа от бързане, а шофьорът и` два часа обикаля да я преоблича, че нямало чорапогащник с такива размери в половин София. Клонът е одрусан до шумка и сега, но има още за пазаруване, според нейните разбирания,  там  е майсторка, но ми се ще да видя лицата на Касим и Корман след края на изборите… Иначе неповторимото антропологично чудо, тежко боледуващо от хипербулия има опции за президент/че бива ли без нея, бе, кьорпе?!/и за кмет на Пловдив /не може да пропусне обсесията/номинирана от група граждани, обхванати от партийна бравурност, но който и път да избере ми се струва, че всичко ще завърши като на казълбашка сватба. Касим може да  обясни на Капонката за какво иде реч…

 

П.П. Щях да забравя. Дал и Исмаилов особено държат на „чистото минало” – досиета, обвързаности с БКП и т.н. Не е лошо да се заинтересуват от най-близкото, роднинското обкръжение на Мисса или най-скъпите и` приятели като Калудов или бившия червен кмет на Несебър Николайчо Трифонов, например. Поразпитайте я, като къдии я поразпитайте, ако не ви отговори – потърсете ме, ще чуете умопомрачителни неща.

Христо Марков, toross.blog.bg/

read more

Мирослав Найденов е истински идиот

Всеки ден се замесва, всеки ден се изпича, всеки ден се изяжда

„Обещахме няколко простички неща на хората, и те се случиха – истинско сирене, истински кашкавал, истинско кисело мляко, истински колбаси и истински хляб”. Това заяви по време на представянето на първия продукт от новия стандарт „Хляб за България” министър Мирослав Найденов, с което затвърди убеждението ми, че е истински идиот. Според министъра от новия хляб, който всъщност бил истинският хляб от времето на соца, нямало да се пълнее. Предполагам, че тази новина е хвърлила в дълбок стрес д-р Емилова, която е видяла края на доходния си бизнес. За тези от вас, които не са чували за него, ще го опиша накратко – даваш 1000 евро и отиваш във Варненско, за да погладуваш десет дни в една хотелска стая.

Мисля, че сега Найденов спокойно може да я удари в земята, ако отвори верига от „дебелариуми”, в които срещу 1000 евро можеш да се тъпчеш с „Хляб за България” до насита.

И що за идиотско име – „Хляб за България”! Звучи като название на благотворителна кампания за страни от третия свят – „Да нахраним децата на Хаити”, „Да дадем шанс на Сомалия”... Готов съм да се обзаложа, че името на стандарта е измислил самият министър, и то не на пияна глава. Удивителен е този талант за производство на долнопробен популизъм, но още по-удивително е, че тези дивотии минават безпрепятствено. Стои, значи, министърът и съвсем на сериозно разправя врели-некипели за „Хляба за България” и няма кой да го удари с едно тесто по главата, че да млъкне. Наредили се до него частни производители и го гледат като бащица, все едно не е минал 10 ноември и Берлинската стена не е паднала, а в България още има една партия, един хляб и една мисъл. 

Забележителна е сервилността на частния бизнес към висшите държавни чиновници, което, разбира се, не може да се обясни само със слугинския манталитет. Това показва, че бизнесът не е съвсем частен  и до голяма степен зависи от държавата, та затова щуротиите на властта се приемат за нещо сериозно и всички се втурват да ги изпълняват.

Един от рекордьорите по глупости в това правителство е именно Мирослав Найденов, който през седмица-две ни вкарва в нов идиотски сюжет с поредната си акция. Всъщност днешният Найденов много прилича на ранния Цветанов – и двамата имат навика да кръщават с гръмки имена всяка глупост, която им мине през главата и решат да реализират. На всичкото отгоре ни вкарват и в абсурдни ситуации. Тази с хляба е същата като онази с месото. Изведнъж земеделският министър започва да твърди, че не ядем истинско месо и истински хляб. Към него се присъединяват производители на съответните продукти, които повтарят същото. Вместо да ги накаже за това, че продават месо, което не е месо, и хляб, който не е хляб, министърът казва: „Освен месото, което не е месо, и хлябът, който не е хляб, оттук нататък ще произвеждате и месо, което е месо, и хляб, който е хляб. За да различаваме истинското от фалшивото, ще наречем истинското месо „Стара планина”, а истинския хляб „България”.

Разбирате ли какво става? Министър и производители признават, че от години купуваме и ядем фалшификати, но вместо да спрат да ги произвеждат и да накажат виновните за измамата, те ни ощастливяват с нов вид луксозна стока, която ни представят за истинска. Разбира се, луксът струва пари и за да ядем истинско месо и истински хляб, ще трябва да си плащаме повече. Това ако някой го изтърси във Франция, ще стане революция. Мъдрият български народ обаче бързо се усети, че за повече пари му продават просто повече сол в месото и спря да купува т.нар. стандарт „Стара планина”. 

Въпреки това акцията на Найденов беше успешна, тъй като напълни джобовете на няколко големи частни месопроизводители, които в краткосрочен план спечелиха от първоначалния интерес към новия стандарт. Те спечелиха и в дългосрочен план, тъй като покрай него се вдигнаха и цените на „фалшивото” месо. И понеже славата на „Стара планина” започна да позалязва, Найденов реши да направи същата далавера с производителите на хляб. В скоро време очаквайте вдигането на цените и на хляба.

И ако пошлата страна на този евтин популизъм е дразнеща, то нахалството, за което вече споменах, вбесява. Нахалството хем да признаваш, че произвеждаш и продаваш фалшификат, хем да не понесеш никаква отговорност за това, а на всичкото отгоре да спечелиш и държавна поръчка за ново, „истинско” производство. Това е някаква шизофрения, която трудно може да бъде коментирана. Трудно може да бъде коментирана и апатията на т.нар. потребители, които със същото овчедушие утре ще чуят от устата на министъра, че оттук нататък ще ги храни само с истински лайна по висок държавен стандарт. Ще го гледат и ще му се радват какъв им е румен и засмян. И през ум няма да им мине да спрат да купуват в знак на протест, колкото и да се оплакват, че са бедни и безпомощни.

Истината е, че сме неадекватни. Видяхте какво се случи с бензина – хората излязоха да протестират неизвестно срещу кого, но най-вече срещу правителството заради високите цени на една частна компания, а върхът на въображението им за протеста бе да си зареждат бензин от тази частна компания на символични стойности.

Предполагам, че най-щастливият човек от този протест е бил Валентин Златев, защото в резултат на него правителството му даде редица бонуси в бизнеса, само и само да замрази цените си за един месец. Ако протестиращите наистина искаха да ударят „Лукойл”, трябваше просто да спрат да зареждат гориво за известно време и цените щяха да паднат неминуемо. Работата е там, че няма толкова хора с характер в България и че почти никой не е готов да жертва личния си комфорт заради постигането на обща кауза.

Така е и с министър Найденов и неговите стандарти – вместо като стадо да се втурваме и да опитваме от любопитство „Стара планина” и „Хляб за България”, трябваше за няколко дни да бойкотираме месарите и хлебарите, които сами признаха, че месото не е месо, а хлябът не е хляб, и да принудим държавата да ги санкционира. Това го правиха преди 30 години хората в Полша и ГДР, които изливаха мляко по улицата, защото им вдигнали цената с няколко стотинки, и то в условията на комунистически режим. Това отчасти дава и отговор на въпроса как е възможно Мирослав Найденов да е министър на каквото и да било, а около него да е пълно с клакьори, които са готови и хляба да превърнат в халтура, само и само да тече някаква далавера.

Явор Дачков

read more

Политически инженеринг в ДПС

Зад "соловата акция" на Касим Дал наднича ГЕРБ

Политическият развод на Касим Дал, който доскоро твърдеше, че е "дясната ръка на Доган", не предизвика планирания ефект. Поне засега. Но начинът, който избра за разлъка с ДПС един от създателите на движението, оставя отворени няколко съществени въпроса, който излизат извън рамките на ДПС. Най-важните от тях са кой и защо няколко месеца преди местните и президентските избори помогна на Касим Дал да вземе съдбоносното решение. Любопитно е и има ли пореден опит за политически инженеринг, който пак ще се опре на партийни мутации. Последният, но не по важност въпрос е каква е връзката между очакваното произнасяне на съда по делото срещу Ахмед Доган с "желанието" на Касим Дал да напусне партийното ръководство, т.е. да се еманципира от него в името на политическото си бъдеще.

Около екзотичната идея "Касим Дал - лидер на ДПС" вече се облизват и няколко партии, изпаднали от властта, които отново сънуват мъртвородения по царско време либерално-демократичния алианс.

Изненада без изненадани

Писмото на Касим Дал до структурите на ДПС не изненада колегите му в парламента, а, според твърденията им, и лидера на ДСП Ахмед Доган. Учудване предизвика единствено закъснението на този акт на оттегляне, който те очаквали още от пролетта на миналата година.

В парламентарната група на ДПС нямат съмнение, че писмото не е дело на Касим Дал, и коментират, че ако е писано от него, още в обръщението щяло да има поне пет правописни грешки. Авторството преписват на напусналия през лятото на миналата година ДПС Людмил Георгиев, който бил откритие на самия Дал. Впрочем проф. Георгиев се раздели с партията със сходни мотиви - той също обвини ръководството на ДПС в капсулация. И побърза да създаде нова, проруска формация с гръмкото име "България за всички". Партията му е в режим на изчакване и готовност за преговори.

Рекордьор по приятелства

Касим Дал е единственият народен представител, който в официалния сайт на парламента не е посочил професия. Затова пък се оказва рекордьор в друго - член е на 54 групи за приятелство в разни чужбини. Още преди няколко години друг напуснал ДПС - Гюнер Тахир, охотно разказа пред медиите, че Касим Дал е завършил училище за зидаро-мазачи. През 2005 г. изненадващо се появи диплом, удостоверяващ, че заместник-председателят на движението е завършил българския филиал за международни отношения на Киевския университет, специалност международни отношения. След скандалите покрай този филиал той спря да говори за дипломата.

Името на Дал изплува и от друг, по-пресен скандал - с разследвания за лобизъм в съдебната система Красимир Георгиев - Красьо Черничкия. Дал беше един от тримата депутати, чиито имена фигурираха в неговото "тефтерче". Тогава Дал, който се оказа, че е провел 163 разговора с Черничкия, обясни, че двамата са приятели и ходят заедно на лов.

Заслуги и интриги

Касим Дал е един от основателите на Турското национално-освободително движение в България през 1985 година, борещо се срещу т. нар. възродителен процес. Както лидерът на ДПС Ахмед Доган, Дал също излежава присъда заради дейността си (в затворите на София, Варна, Бобов дол и Стара Загора (1986 - 1989). След амнистирането му през 1990 г. става един от основателите на ДПС, а от 1993 г. до януари 2010 г. е заместник-председател на партията.

Касим Дал е депутат четвърти мандат и е сред малцината основоположници на ДПС, за които няма данни да са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Разбира се, това би могло да означава и нещо друго, намеци за което през годините са правели не само опонентите на ДПС, но и колегите на Касим Дал. Години наред заместникът на Доган се изживяваше като стопанина на партийната централа, в която държеше да е информиран за всичко. За основен конкурент Касим Дал бе нарочил другия заместник на Доган - Емел Етем, а основната част на енергията му бе концентрирана в постигане не само на баланс, но и на превес на неговия лагер. Той се опита да създаде и алтернативен пресцентър, както и алтернативни фондации, а в начинанието му помагаха Людмил Георгиев и Веселин Пенев.

Пръв проф. Людмил Георгиев видя бившия заместник на Доган като бъдещ лидер на ДПС и дори подчерта, че това е единственият начин за обновлението на формацията и откъсването й от формулата "ДПС=ДС". Знак за това привържениците на идеята "Дал - следващият лидер на ДПС" откриха в срещата му с турския премиер Реджеп Ердоган през октомври 2010 година. Тогава се твърдеше, че държавникът от южната съседка отказал да се види с Ахмед Доган.

Изненадващо след тази среща към фенклуба на Касим Дал се присъедини и представител на изпълнителната власт и това заплете поредната интрига. "Ако години наред обществото получаваше политически знаци от ученика на Макиавели - Ахмед Доган, то днес той самият получи най-сериозния политически знак от Ердоган. Че е време да си ходи. За да се даде път на друго - по-чисто и, дай Боже, по-мъдро поколение", даде напътствия културният министър Вежди Рашидов.

Сценарият

Писмото на Касим Дал можеше да има и друг прочит, ако не бе закъсняло. И ако този, който се е подписал под него, бе направил това, докато бе в силна позиция - т.е. преди да се раздели със заместник-председателството на партията. Сега този акт повече прилича на избиване на реакция на неосъществени амбиции, за които все още не е загубена последната надежда. Това, което в ДПС подозират и споделят помежду си, без да му дават публичност, бе казано от Иван Костов в началото на седмицата.

"В отвореното писмо Касим Дал повтаря неща, които ние говорим вече 12 години - не казва нищо ново. Когато го казва човек от кухнята, той просто потвърждава нашите твърдения. Това, което той прави в момента, не е ясно как ще свърши. Не знаем до каква степен Дал е готов да отиде на сблъсък. Не знаем и как би реагирал Доган. ДПС е до такава степен затворена партия, че никой не знае какво може да се случи. Не съм политолог, не съм коментатор, не мога да преценя дали Касим Дал би бил "политически коректен" към ГЕРБ например. Очевидно ми се вижда обаче, че Дал се насочва към ГЕРБ", коментира лидерът на ДСБ.

Според Осман Октай, който е също е бивш заместник-председател на ДПС, тонът на писмото на Дал много напомнял по стил на разпространената в медиите предсмъртна бележка на Ахмед Емин.  Осман Октай видя и друга връзка - прословутото дело "Лиани", за което в публичното пространство има повече намеци, отколкото реални факти. Разработката, която започва като проверка за евентуална подривна ислямистка дейност на територията на страната, стига до информация за движение на финансови потоци, най-вероятно в полза на ДПС.

Проверката се прехвърля от една служба към друга и на практика все още не приключила. Депутати от вътрешната комисия в предишното Народно събрание многократно заявяваха, че в разработката се споменава името на някой си Касим и на някой се Енвер. Според Октай като член на тази комисия Дал е стигнал до информация както за финансирането на ДПС, така и за кръгове, които обръчите на партията спонсорират.

Според запознати обаче през последната година Касим Дал е бил обект на особен интерес и проверки от страна на службите - нещо, което те свързват с обещанието на премиера Бойко Борисов за продължение на работата по "Лиани".

Най-ченгеджийският сценарий, който допускат парламентаристи, са зависимости на Касим Дал, които го правят уязвим и управляем. Част от този сюжет, според тях, е и представителят на ДПС в Истанбул Енвер Хатибоглу, който пръв подкрепи "смелия акт" на Касим Дал. За никого в ДПС не са тайна приятелските отношения между двамата. Съпартийци на Доган обаче твърдят, че Хатибоглу се подвизава с друго име в България - Гюрсел Садък. И именно под това име е посочен като сътрудник на Касим Дал в парламента. Съдък има собственост и участва в управлението на шест фирми, които многократно са местили адресната си регистрация.

Според колеги на Касим Дал раздялата между него и Доган лъсва в нощта на 17 октомври 2008 година. Навръх рождения ден на Касим Дал в Бояна, където живее Доган, се самоубива един от най-доверените хора на лидера - Ахмед Емин.  Причините за смъртта му и до днес остават неясни. Знаят се няколко съществени факта. Единият е, че лично Дал довежда Емин на "Стамболийски" 45А. Вторият - че в първото си интервю след самоубийството Доган нарича Емин "мъжка секретарка" - израз, който Дал използва в кървавото си писмо като определение за отношението на лидера към хората, които дават живота си за ДПС (в прекия и преносния смисъл).

Сметки в аванс

Моментът за пускане на писмото на Касим Дал не е избран случайно. Ако прогнозите за изхода на делото срещу Доган се сбъднат и лидерът бъде оправдан, това ще е само още един знак, че който е решил да печели президентските избори наесен, си е осигурил съюзника, който е гарант за победа.

Политолози и социолози вече коментираха, че ако Бойко Борисов иска да определи новия президент на страната, той няма как да мине без гласовете на ДПС. Електоратът на Доган бе решаващ и за двата поредни избора на Георги Първанов.

Затова, според депутати от ДСП и Синята коалиция, ГЕРБ се опитва месеци преди изборите да си осигури жизненоважната подкрепа на ДПС. А тя, според партийните стратези, минавала през вътрешнопартиен преврат, при който Касим Дал трябвало да оглави организация. Начинанието е доста рисковано и най-вероятно ще завърши с провал, тъй като ДПС неведнъж са показвали, че всеки опит за външен натиск сплотява партийните редици, които застават зад Доган. Когото, впрочем, само в частните си разговори са склонни да критикуват.

Какво каза Касим Дал?

26 януари 2009 г.

Доган има още много неща да даде на българската политика. Това, което се случи през октомври (смъртта на Ахмед Емин - б.р.), наистина ни разтърси. Ако говорим за ДПС от учредяването му на 4 януари 1990 г., може да се каже, че сега атаките срещу ДПС са най-много. Но ние винаги излизаме по-консолидирани от изпитания...

8 ноември 2009 г.

България не започва с Бойко Борисов и не свършва с ГЕРБ. Всички тези неща, с които се хвалят, че е свършило през тези 100 дни новото правителство, са заложени от предишното управление.


21 ноември 2009 г.

Аз никога не съм участвал в незаконни неща. ДПС е много единно, но има и грешки - който не работи, той не греши. ДПС продължава напред и ще бъде в политиката на България. През последните осем години много близки хора до ДПС си повярваха и започнаха да летят и е време те да започнат да ходят по земята.

Павлина Живкова, в. "Банкер"

read more

Гамизов дължи 40 бона за самолетни билети

40 000 лева дължи енергийният консултант Стефан Гамизов на туристиическа фирма за самолетни билети. Гамизов отказва да плати парите, въпреки че е използвал билетите. Собственичката на агенцията Ваня Деянова многократно е правила опита да си получи 40-те бона. Енергийният консултант обаче не искал да плати задълженията си.

Отношенията между Стефан Газимов и туриситическата фирма започват преди година. В началото той плащал поръчаните от него билети в рамките на седмица. В един момент издадохме билети на двама американци на една от неговите фирми и от там започна забавянето на изплащането на парите. Фирмата е "Government Reinforcement Services"(GRS) с управител Стефан Стойков, за която Гамизов поръча двата билета - бизнес класа от САЩ до България и обратно, твърди Ваня Деянова.  Туристическата фирма е завела съдебно дело срещу Гамизов. 

" Government Reinforcement Services" нашумя през пролетта на  2008 г., когато предлага проект на стойност 18 млн. евро за изграждане на спецзвено в ДАНС. Лобира Стефан Гамизов.  В продължение на месеци той атакува с обаждания както съветническия кръг на Сергей Станишев, така и шефа на агенцията по сигурността Петко Сертов.

Това не е първият случай,  в който "борецът" за нов морал в политиката  Стефан Гамизов отказва да плаща сметките си. В края на 2008 г. се оказа, че енергийният консултант дължи заплати и хонорари на екипа на широко рекламираното сп. "Идеалист", което така и не видя бял свят.  След спирането на проекта поради липса на финансова подкрепа, трудовите договори на екипа били прекратени.  Към момента не са изплатени договорените заплати и хонорари за ноември и декември на екипа от около 30 души, както и дължимите обезщетения", оплакаха се журналистите през януари 2009 г.

read more

Депутат написа стихче за вота

Дебатите по вота на доверие към правителството на ГЕРБ така вдъхновиха народния представител от БСП Димчо Михалевски, че той реши да изложи вижданията си по него в рими. Депутатското творчество заля кулоарите на парламента и предизвика усмивки сред колегите на Михалевски.

Ден доверие не храни, имаме си родни калпазани,

Намалиха ни хазната, вдигнаха цената на храната!

Тютюнджиите обрекоха на глад, учените с намален оклад.

Бъркат се в живота ни дори, СРС-та, белезници от зори!

Борят се на думи за страната, трупат си имоти зад стената!

Контрабандата цъфти, ГЕРБ над нея зорко бди!

СЛЪНЦЕТО огрява ярко на фона, правилата определя с телефона!

Влез-излез, легни-стани, него .... го боли!

Ден разделен е сега:

Мафия или свобода!

read more

Около Доган останаха мъжките му секретарки

Тепърва ще се разбере дали бившият зам.-шеф Касим Дал ще се пребори с антуража на лидера, защото в тази битка ще е сам

Касим Дал, доскорошният най-близък до лидера на ДПС човек, напусна ръководството на партията. Това стана точно година, след като Ахмед Доган реши да го сложи в изолатора и да се обгради с нови хора. Маневрата трябваше да мине за освежаване на партията в духа на новите реалности - разширяване на обхвата й. Но истината е далеч от очевидното. Дал не може да бъде причислен към категорията на Емел Етем и Юнал Лютфи, които са омръзнали на всички с лустросаните си безобразия. Бившият зам.-председател не е от аристокрацията на партията, към която се числи Лютфи, не е бил по висши държавни постове - нито преди, нито след 1989 г. като Етем, не се свързва с корупционни скандали, единствен в ръководството на ДПС бе без досие в Държавна сигурност и е от малкото останали създатели на партията.

Неговата сила не са сбирките

зад дебелите дувари на Боянския сарай, а работата с местните структури, на голяма част от които е създател. За разлика от останалите от антуража на Доган някогашният тамада не се колебае да назовава нещата с истинските им имена и да показва голотиите на върхушката. Лукс, който си позволяват единици в движението. Спомнете си колко остро се разграничи от кръга "Делян Пеевски", беше единственият, който не скри приятелството си с "мъжката секретарка" Ахмед Емин. Дал си извоюва тази еманципираност от общността около лидера и си плати за нея. Някой пусна мухата, че ще е следващият лидер на движението, по-късно слухът се превърна в съвсем реална възможност след срещата му с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. Анкара прескочи Сокола! Какъв удар по достойнството и авторитета на Доган. А Сокола е обидчив човек, дори само заради накърнено достойнство Дал трябваше да бъде поставен на мястото. Обаче това бе само капката, която преля търпението на лидера.

Ахмед Доган отдавна не иска около себе си силни фигури, много по-удобно е да се обгради с "мъжки секретарки", дори само заради личното си спокойствие. Бързооборотните "приятели", които раболепничат около него и отвреме-навреме изричат някакви мъдри мисли, са лесно управляеми. Идеята на новото обкръжение е въпросните люде да си извоюват влизането в парламента, но зад тях не стои автентичният избирател на ДПС. Напротив, този електорат може в определени условия да се прилепи към друга политическа сила и това няма да е неестествено. Точно срещу това се бунтува Дал и това има предвид, като казва, че каузата ДПС отдавна е загубена.

Възможно ли е Ахмед Доган да бъде заменен?

Сигурно, но има една дребна особеност и тя се крие пак в този т.нар. електорат на ДПС. Никой надолу по структурите не се замисля над този въпрос, бъдете сигурни. Доган е Буда, Шива, Христос, Мохамед и всички богове, за които се сетите, за турците у нас. Той стои някъде там, в Забранения град, и никой простосмъртен няма допир с него, само знае, че го има. Касим Дал е друга работа. Той е връзката между обожествения с времето лидер и хората отдолу. Към единия гледат, но слушат другия. Целта на бившия заместник не е да детронира лидера, а все повече да го отдалечава от масата. Тук Сокола сам му помага с липсата си на заинтересованост от света зад дувара.

Не, Дал не е човекът, който ще разполови ДПС, ще къса от структурите и ще прави анклави на някакво ерзац ДПС. Той ще се опита да върне партията към истинските й корени. Друг е въпросът дали ще успее. Дали ще му стигнат силите да елиминира върхушката около Доган, защото в тази битка ще е сам. Клакьорите около Ахмед Доган много обичат да мачкат, когато имат висша санкция. Камен Костадинов бе първият. Именно той бил чул, че Дал мишкува по структурите. Чул, разбрал - човекът трябва да заглади лошото впечатление от собствените си глупости, надрънкани в края на миналата година. Нали Костадинов обяви, че Доган е готов да напусне политиката, ако държавата поеме курс към пълна лустрация на агентите от бившата ДС. Само за сведение на сегашния вътрешен глас на лидера - темата "Държавна сигурност" никога не е съществувала за върхушката на партията. Никога!

Самият Касим Дал много добре знае за родителството на ДС в партията. Споменаването на годината 1974 в писмото до структурите е само за да засили впечатлението от

начина, по който Доган използва властта,

дадена му преди време от бившите спецслужби. Хората покрай него са средството за осъществяване на замисъла и съвсем резонно са превърнати в салфетки от него. Напомнянето е за всички с чувствителност към агентурното минало на онези по върховете на политиката. Към ония, които от години са с резерви към самия Ахмед Доган и желанието му да се представи за наместника на Левски на земята. То е начин да кажеш, че можеш да останеш почтен дори когато съдбата ти е стоварила тежки изпитания - например да влезеш в затвора заради убежденията си.

Колкото и да са верни изречените в писмото на бившия заместник истини, остава големият въпрос - не прави ли всичко това от обида? Не знаеше ли Дал, че Доган от години смята всички за "мъжки секретарки", не беше ли наясно, че от каузата (поне афишираната) "ДПС" отдавна няма помен, не виждаше ли колко хора през годините бяха употребени по най-безскрупулен начин за лична угода на лидера? Знаеше, разбира се. Но сега идат избори. Време е бившият заместник да премери любовта на хората по места, да се опита да наложи свои фигури и да накара т.нар. електорат да се противопостави на спуснатите отгоре любимци. Време разделно за два коренно различни погледа върху политиката - оставане в капсулата и продължаване на традицията "партия за лична употреба" или отваряне на ДПС към истинските проблеми на обществото. А нали Дал е авторът на идеята някога движението да управлява самостоятелно България.

За сега е ясно едно - Касим Дал избра перфектния момент за атаката си. Предстои висшите магистрати да кажат дали има конфликт на интереси между политика и хидролога Ахмед Доган. А когато става дума за пари (1 млн. евро са впечатляваща сума за всеки), кой гледа боговете?

Даниела Добрева, В. "Сега"

read more