Корпоративен фашизъм

Днес бе извършено най-бруталното посегателство върху медийната свобода у нас. Николай Бареков, водещият в телевизията на ДПС ТВ 7, публично скъса вестник “Труд” и отправи заплахи към в. “Труд”, към в. “24 часа” и призова за саморазправа с издателите на двата вестника.

Това действие по смисъла на българския наказателен закон представлява престъпление по чл. 108 - подбуждане към фашизъм.

Да, това е чистопробен фашизъм, защото по общоприетото определение фашизъм е всяка идеология, която прилага пропагандни и цензорски техники, за да потисне опозицията и свободното слово.Това, което направи в депесарския си ефир Николай Бареков, е точно това. Той поиска размазването на изданията на Вестникарска група България, защото те не бяха погълнати от депесарските медийни кашалоти. Което е корпоративен фашизъм.

Изданията на Вестникарска група България в момента са едни от малкото влиятелни независими медии у нас. Целта е те да бъдат смазани, заличени, за да се установи пълен медиен монопол. От месец по телевизията и вестниците на Пеевски, Цветан Василев и Доган се прави т. нар. “разследване” за цените на лекарствата и се отправят призиви за саморазправа с уважавани бизнесмени. Целта на това нещо е да бъдат дискредитирани издателите на “24 часа” и “Труд” и да бъдат принудени да отстъпят двата вестника на депесарския монопол.

Ако някой си мисли нещо друго, той е пълен наивник. Никой от кашалотите не се е загрижил за нуждите на потребителите и болните. Става дума за пари (нашите пари), става дума за монопол, става дума за корпоративен фашизъм.

Омаскаряването започна заради опита на подлогите на Доган да придобият вестниците “24 часа” и “Труд”. Когато ВАЦ продаваха своята собственост в България, единственото условие пред купувачите бе те да не са свързани с медийния монопол на Делян Пеевски и Корпоративна банка. Затова в сделката бе вмъкнат троянският кон Христо Грозев, който впоследствие се оказа пълномощник на депутата от ДПС.

Когато останалите съдружници поискаха да се разделят с него, защото не искат да са ортаци с ДПС, той започна съдебна битка с мръсни номера. Нещата истеризираха, когато стана ясно, че Европейската комисия е започнала разследване срещу Корпоративна банка заради това, че в нея са депозирани почти всички свободни пари на държавните фирми, тоест на българските граждани. Това според критериите на Брюксел е незаконна държавна помощ и скоро България, тоест българските данъкоплатци ще трябва да платят глобата за това, че с техните пари бе създадена една куха империя и се поддържат слугински медии, които всекидневно губят. Но на кого му пука, след като държавата дава.

Разследването на Европейската комисия обаче превръща Корпоративна банка в проблем на това и всяко следващо демократично правителство, проблем на българското гражданско общество. Всяка власт гнусливо ще трябва да се разграничава от Корпоративна банка, както го правят и свободните граждани. Това е началото на края на групата, както някога се случи впрочем с "Мултигруп", където са корените на депесарския медиен монопол.

Затова тези медии изпадат в корпоративен фашизъм. Опитват да се преборят с независимите си конкуренти чрез човеконенавистен бяс.  Опитват да установят медийна диктатура, като подчинят всяка власт. Затова гражданите трябва да защитят своята република, своя суверенитет. Иначе попадат под робство. Това е разделителната линия в днешното българско общество. Или си от тъмната страна на корпоративния фашизъм, или искаш своята свобода.

Понякога езикът на Бареков е мек към неговите партньори, но нека те имат предвид, че от него се излъчват опасни зарази. Много опасни - този човек в личния си блог бе призовал в България да има диктатура ала Пиночет.  “Затова - камионетките, ако обичате, да тръгват. Автоматите, заповядайте и на нашата улица!”“Няма по-гнусна съдба от това един народ да го управляват педерасти по душа. Диагнозата е корупция. Лечението - рязане на глави и ръце. Прогнозата за нас - без надежда. Пиночет ли? Нека да не плашат народа с хунти и пиночети, защото той вече знае, че друго няма да оправи положението.”

“Този боклук, който тук беше стоварен под формата на трактористки машини, да се омита още днес от столицата, където сме дошли да си изкарваме хляба, защото в противен случай аз ще оглавя едно гражданско общество срещу тази развилняла се пасмина от провинцията и не се знае ние какво можем да направим. Можем да режем гуми, може да палим трактори. Аз не желая някакви разюздани селяни, наистина в центъра на София, да ми пречат."

Цитатите от същия този Бареков, който скъса в. “Труд”. Жалко, че една партия, в чието име има думите права и свободи, защитава само личните интереси на Доган и Пеевски и ползва фашистки методи, за да осигури монопола на медийния си октопод - ТВ 7, "Телеграф", "Уикенд" и т.н.

"Медийна група България холдинг"

read more

Скандалният гербаджия Андрей Иванов – ортак на сина на Доган

Скандалният бивш шеф на Столичния общински съвет от ГЕРБ и настоящ областен лидер на управляващата партия Андрей Иванов се оказа съдружник на сина на лидера на ДПС Ахмед Доган – Демир. Това установи проверка във фирмените регистри. Така излиза, че ДПС и ГЕРБ играят заедно в далавера за милиони с евросредствата, спечелени за развитие на неправителствената организация (НПО) Сдружение „Младежки център – Изгрев“.

Сдружението, регистрирано на бул. „Цариградско шосе” 125 в София, е създадено в началото на февруари 1996 г., когато синът на Доган е на едва 11 години… Днес организацията е член на коалицията „Антидрога” и Националния съвет по наркотичните вещества. Според информацията шеф на сдружението е синът на Ахмед Доган – Демир Ахмед Доган. Като НПО сдружението усвоява стотици хиляди евро от европейските средства по различни програми за борба с наркоманията. Ако припомним, че преди парламентарните избори през 2009 г. лидерът на протурската партия Ахмед Доган обяви на всеослушание, че той решава кои български проекти за европейски субсидии да пробият и кои не, нещата си заставят на мястото. 

Равносметката е, че лидерът на ДПС отстранява всяка пречка пред успешния бизнес на сина си, където се намесват и хора от върховете на управляващата партия ГЕРБ. Според данните роденият през 1985 г. Демир Доган навлиза все по-навътре в тънкостите в управлението на няколко фирми, които калкулират десетки хиляди евро печалба всеки месец. Особено интересен обаче е управителният съвет на тази НПО, в чиято управа фигурират интересни имена. Тук като свински черва са се увъртели хора от целия политически спектър, начело с управляващите от ГЕРБ.

Скандални са например обвързаностите в това Сдружение „Младежки център – Изгрев“ на Демир Доган с наскоро прикрития чрез отстраняване от поста шеф на Столичния общински съвет Андрей Мирчев Иванов. Топлата връзка става чрез друго сдружение – Фондация „Асоциация за развитие на София”, чиято подходяща абревиатура е ФАРС. Именно тук фигурира и Андрей Иванов като управител. Заедно с него обаче във ФАРС се подвизава и друг общински съветник от ГЕРБ – Малина Едрева Лазарова, която е и шефка на групата на Бойковата партия в Столична община. Същата гербаджийка от своя страна е в управата на НПО-то на Доган-младши. Допълнителна светлина върху бизнес връзките на Бойко Борисов с Ахмед Доган хвърля информацията, че като министър на образованието настоящият столичен кмет Йорданка Фандъкова сама предложила Малина Едрева Лазарова да я наследи на поста, когато напусне правителството, за да стане градоначалник в София! Малина Едрева, също като Фандъкова, е бивша учителка, но е и първа братовчедка на бившия образователен министър Даниел Вълчев в правителството на НДСВ.

Едрева е имала съдружия в редица частни фирми и частни училища преди да стане общински съветник. Тя е била управител на Балканско училище, което е собственост на „Бакол” ООД”.

Друг съдружник във фондацията, управлявана от сина на Ахмед Доган, е Любомир Володиев Захаринов – син на ексшефката на столичната данъчна дирекция Димитрина Захаринова и по-късно съветник на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов. Името на семейство Захаринови нашумя покрай подсъдимия бивш социален министър Емилия Масларова, която налива държавни пари в хотели, свързани с ДПС и БСП. Например 4-звездният хотел „Ди Марио” в Симитли беше в списъка от 47 заведения, в които Националният осигурителен институт поема разходите на работещи с хронични заболявания. Абсурдното е, че хотелът в Симитли дори не разполага с минерален извор. Местоположението му пък е на особено подходящото за лечение на хронично болни място – на самото шосе. Шефът на почивната база обаче е…. Володя Захаринов, съпруг на Димитрина Захаринова, чийто син също се оказа ортак на Доган-младши.

Иванов уредил герберска фирма с поръчка за 3,7 млн. Бившият шеф на СОС Андрей Иванов е уредил фирма „Аксиор”, собственост на съпруга на депутата от ГЕРБ Стефани Михайлова (негова лична бизнес дружка), с обществена поръчка за фрапиращите 3,7 млн. лева. Това разкри преди време бившият зам.-шеф на „Информационно обслужване” Тошо Недялков. Защо далаверите на Иванов, който дълги години е трупал „опит” в системата на МВР, не са обект на прокурорско разследване – да каже главният прокурор Борис Велчев. Поводи за разследване има повече от достатъчно, понеже в случая сме свидетели на класически „обръч от фирми”, само че на ДПС, а на управляващата партия ГЕРБ.

В конкретния случай иде реч за една поръчка на Столична община, свързана със софтуер, която е за 3,7 млн. лв. с ДДС. „Не е редно фирма на съпруга на съдружничка на председателя на СОС изобщо да кандидатства за поръчки от Столична община”, коментира пред медиите Недялков. Става дума за Стефани Михнева Михайлова, депутатка от ГЕРБ. Нейният съпруг Пламен Чирипов е съдружник и управител на „Аксиор” ООД – фирмата, спечелила тлъстата обществена поръчка. Депутатският съпруг е брат на генерал Николай Чирипов, който пък е бивш председател на Военната колегия на Върховния съд.

Проверка в Търговския регистър показа, че Стефани Михайлова и към момента е зам.-председател на Съвета на директорите на фирма „Банкя-21” АД, а прикритият с оставка Андрей Иванов е председател на Съвета на директорите. Всъщност сме свидетели на закононарушение от страна на депутатката на ГЕРБ Стефани Михайлова, защото правилникът на парламента, чл.118, ал.2, казва буквално: „Народният представител няма право да участва в управителни или надзорни органи на търговски дружества и кооперации. А същата тази фирма „Банкя-21” притежава концесията за минерална вода в Банкя. В нея фигурира и трето лице – Никола Петров Петров, който пък е собственик на фирма „ЕГ-6”, а тя пък е спечелила маршрутни линии от Столичната община. Това е порочният кръг от фирми на ГЕРБ!

Но да се върнем на софтуерната „пица” на Андрей Иванов. Обществената поръчката е открита с решение от 1 август 2008 г. от тогавашния столичен кмет Бойко Борисов. Всъщност работата на спечелилата поръчката е нито да пише софтуер, нито да предоставя решения, а просто да помага да се изработи документацията и да се изберат доставчиците на оборудването и софтуера. Това обаче струва на общината точно 3 753 600 лв.! Толкова прибира „Аксиор” ООД, чийто управител е мъжът на депутатката Михайлова!

След спечелването на поръчката през 2009 г. фирмата е изработила стратегия за изграждане на интегрирана информационна система на общината за периода 2009-2014 г. И това представлява доклад от 54 страници. Пито-платено. Ето го „новият” морал на ГЕРБ. Само дето този филм сме го гледали с ДПС в главната роля.

read more

Съюз „Тошев, Пеевски, Гергов” и примъкналият се Блъсков

Делян Пеевски и Тошо Тошев са главните учредители на новия Съюз на издателите, основан тия дни. Към тях се е присъединил и друг добре познат издател - Петьо Блъсков. Както се казва на руски по друг случай с едни съзаклятници от 50-те години - „примкнувший к ним”, тоест присъединилият се Блъсков. И той да се примъкне, щото опитите му да се прави на издател стават все по-безплодни.

Най-одиозните фигури в българския печат се събрали в съюз. Случката е като сбъднат кошмар, лош сън, който се случва в действителност. Сега тези издатели демонстрират близост и приятелство, макар до вчера да са се нападали по вестниците си. Например Блъсков години наред доказваше, че Тошев е корумпиран, свързан с мутри (присмял се хърбел на щърбел), жена му е незнам си каква, и по кръщелно се казва Тошко, а не Тошо. Или, пак Блъсков, открито е наричал Пеевски и майка му “кашалотите”, по времето, когато са правили сделки за вестници…
На пресконференцията при учредяването той се появил на вратата и учредителите радушно го поканили да седне при тях. Пеевски лично му посочил мястото до себе си…

Всички тези учредители обслужват правителството и мачкат свободата на печата. Сред съзаклятниците е и съсобственикът на бТВ Красимир Гергов, същевременно издател или контролиращ неизвестен брой медии, сайтове, радиа, чрез монополното си положение в рекламния бизнес. За членове са поканени и рекламни агенции. Идеята е чрез новия съюз да делят баницата с парите от реклама, тоест да оформят нов монопол.

Но, за разлика от времето на монопола със стария Съюз на издателите, където Тошев дърпаше конците и вестниците пееха една песен в хор и се лигавеха с властта, сега има разнобой. Сега е добре, че ще има повече от един издателски съюз. Вече има поне две групи вестници, които няма да си прикриват взаимно мръсотиите. Дай Боже да се появят и още.

Защото досегашния Съюз на издателите беше тоталитарно образувание, подобно на някогашния Съюз на писателите. Сега напусналите го се събраха с новоизпечения издател Пеевски и учредяват нов, с идеята да продължат старата практика. Начело за председател са изтикали неоцапания като тях Валери Запрянов, което не променя статута им на одиозни фигури и слуги на властта.

Сега издателските групи „Икономедия” („Капитал”, „Дневник” и др.) , „Сега”, „Труд” и „24 часа” и др. вестници и списания остават извън новия съюз. Има нещо симптоматично в това, че точно в момента споменатите вестници, в общи линии, не са толкова сервилни към властта. Но нищо чудно някой от тях да се присъедини, за да се качи на влака на слугите. Защото няма и грам съмнение, че новият съюз е съставен основно от обслужващи медии.

Вестниците на Пеевски са образец на пропаганда и агитация, каквато журналистите не са сънували и по времето на Тодор Живков. Вестник „Стандарт” - също. Новият „Преса” е най-перфидният, който уж се прави на независим.

Няма кой да се зарадва от учредяването на новия съюз. Ни журналисти, ни читатели. Журналистите са в най-окаяно положение. Те нямат избор - ще работят или при Пеевски, или при Тошев, Батков, Любомир Павлов. Къде да избягаш? За съжаление повечето редактори, вместо да защитават професионални принципи, сами се хвърлят на килимчето на издателите, за да им угаждат в мръсотиите.

Но на монополните медии и съюзи ще им става все по-трудно. Защото, дори да мълчат задружно по разни теми, да манипулират и дори да крият новини, истината вече не може да се скрие като преди. Интернет се оказа предпочитано място за човек, който иска да научи какво става. И хартиените издания все повече го закъсват, опитвайки се да се слагат на правителството.

Всички изредени издатели носят колективна отговорност за свободата на медиите в България. Организацията „Репортери без граници” обяви, че България през 2011 г. е стигнала дъното, откак я включват в класацията за свобода на печата - на 80-о място. Втора поредна година слиза надолу и никога не е била толкова зле, по-зле и от страни, които не са членки на ЕС.

Сега реално този нов съюз иска да повтори „най-доброто” от стария - флиртове с властта, президентът на връчването на журналистически награди, премиерът пуши пура с Тошо Тошев, политически интриги, пиар обслужване на отбрани, което се отплаща щедро и т. н. И като допълнителен резултат - мемоарни пешопешевски книги, които дават материал за анализ от психиатър.

Кой седи отзад?


Още една особеност има в новия издателски съюз. На практика повечето издания в него се издържат по корупционна схема. Не е тайна че Тошев се прави отново на издател, след като някой му е дал пари да прави нов вестник. То е ясно кой е този някой - личи си по ласкавото отношение на изданията на Пеевски към новия вестник и съюзяването на двамата.

Зад повечето издания седи Корпоративна търговска банка, която е натъпкана с държавни пари. И се получава така - държавата дава пари на една банка, тя издържа медии, а те хвалят правителството на Борисов. И новият съюз на издателите всъщност е обединение на хранените от властта медии, плюс залепени още неколцина за камуфлаж. На които им се иска да гепят солидарно от баницата. И не само това. По същество групата на Пеевски и гравитиращият около него в. “Преса” правят дъмпинг на цените, като продават вестници (”Телеграф” - 40 ст.  и “Преса” - 60 ст.) на по-ниски цени от останалите.

И още една новост има, с която учредителите трябва да са наясно - в миналото старият Съюз на българските издатели гарантираше, че когато вестниците манипулират и вършат мръсотии, никой няма да реагира никъде, най-малко защото са обединени с Тошев начело и си правят взаимни услуги. Вече е друго време. И влиянието на вестниците е по-слабо, и интернет е по-силен, и вече няма един съюз. И ако си мислят, че някой ще им мълчи и ще им трепери, щото са обединени работодатели, лъжат се.

Какво са постигнали досега въпросните издатели?

Освен класациите на „Репортери без граници” и „Фридъм хаус”, в които България затъва все по-надолу с ограничена свобода на печата, има и по-конкретни оценки. Например тези в секретна грама на бившата американска посланичка в София Нанси Макълдауни. Ето какво пише тя: „Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им все повече се концентрира във все по-малко ръце.

Неутрализирането на медии чрез поглъщане очевидно ограничава възможността им да служат като рупор на гражданското общество. С наближаването на парламентарните избори вече изцяло се виждат последствията от концентрацията на собствеността в медиите и корумпираната журналистика. Заради пренаситения пазар с традиционни и нови медийни издания много от тях не могат да оцелеят само с приходите от реклами и разчитат на донори. Самоцензурата е практика в медийните издания. Те дори имат черни списъци на политици и конкурентни бизнесмени, които не се отразяват или интервюират.

С появата на нови медии и безброй вестници “еднодневки” много основни вестници се оплакват от намаляване на читателите. Заради неясната собственост и преобладаващия брой неподписани статии обществото не е защитено от клеветническите материали, публикувани в тях. В миналото ГЕРБ разчиташе за отразяване основно на харизмата на неформалния лидер на партията Бойко Борисов, който често се обажда или диктува директно на журналистите.”(От „Уикилийкс” и сайта „Биволъ” със съкращения).

Разликата със сега е, че на Борисов все по-малко му се налага да диктува. Вестниците на новите издатели сами тичат да му бършат задника и да му лъскат генералските лампази.

В доклада на посланичката има и една констатация, специално за Тошо Тошев, още като главен редактор на „Труд”, и Венелина Гочева, тогава главен редактор на „24 часа”, макар и да не са споменати поименно:„…германската медийна група ВАЦ, която притежава два всекидневника - “Труд” и “24 часа” с общ тираж 150 000 копия дневно, изглежда по-фокусирана върху финансовите резултати. Тъй като чуждите собственици не се интересуват от близки отношения и нямат интереси на местната политическа сцена, главните редактори на вестниците определят до голяма степен отразяването на вътрешната политика. Макар да не се знае за черни списъци в тези издания, някои политици получават привилегировано отразяване, за което се твърди, че се дължи на лични приятелства с главните редактори.”

Колко деликатно казано. Всъщност направо става дума за пропаганда, пиар, злепоставяне. Ей такива тошевско-пеевски вестници сега се сдружават. 

Иван Бакалов, е-вестник

read more

Създаде се Български медиен съюз

Български вестници, списания и електронни медии се обединиха в Български медиен съюз. Паметното събитие се състоя днес, когато новият орган бе официално учреден.

Представителите на 35 издателства решиха председател на съюза да е Валери Запрянов. Зам.-председатели са Светлана Шаренкова (”Земя”, „Русия днес”), Тодор Батков (в. „Стандарт”), Димитър Друмев (”Санома Блясък”) и Мартин Радославов /сп. „Биограф” и новото сп. LOVE STYLE).

Управителният съвет пък общо е от 13 души, сред които са Тошо Тошев, Петьо Блъсков, Делян Пеевски, Бистра Георгиева, Степан Ерамян и др. За председател на Контролния съвет пък бе избран Красимир Гергов.

read more

Фалира строител на президентската къща

Фалира строителната фирма "Матеко" в Горна Оряховица, която построи къщата на президента Росен Плевнелиев в "Резиденшъл парк София". Повечето работници вече са напуснали заради неизплатени от месеци заплати. В списъка с кредиторите е и общината, на която "Матеко" дължи над 100 000 лв. Предстои на събрание на акционерите да се реши за откриване на процедура по несъстоятелност на фирмата.

В инспекцията по труда са разгледали над 20 жалби на строители срещу "Матеко" за забавени заплати. "Съставили сме актове по 1500 лв. за всеки един от случаите на неизпълнено предписание", обясни шефката Невена Стефанова. Заведени са десетки дела срещу неизрядния работодател. Според шефа Марин Гинчев "Матеко" е жертва на междуфирмената задлъжнялост. Той не уточни размера на вземанията, но обясни, че фирмата има достатъчно имущество, което да бъде продадено за покриване на задълженията.

Последният голям обект, който горнооряховският строител не завърши, бе стадионът на "Лудогорец" в Разград. Срещу дружеството има дела и от кредитори, а голяма част от имуществото е запорирано от банки.

"Матеко" е била подизпълнител на "Линднер България" за строителството на "Резиденшъл парк София" между 2006 и 2009 г. Фирмата е изградила къщичките на груб строеж, отговаряла е за зидарията, покривите и хидроизолацията в основите. От отчета на дружеството за 2010 г. се вижда, че е имало над 20 млн. лв. задължения към банки и лизингови дружества, 3,5 млн. лв. - към доставчици, и 1,6 млн. лв. други дългове. Данни за 2011 г. все още няма. От поканата за общото събрание, насрочено за 16 март, става ясно, че фирмата е завършила годината на загуба и предложението е част от нея да бъде покрита с неразпределената печалба от минали години и други резерви

read more

Фондацията взела откупа за Ангел Бончев е свързана с Алексей Петров

Не само името на рехабилитационния център "Алекса" свързва фондацията, която прибра парите от откупа на Камелия Бончева, с подсъдимия Алексей Петров. Разследване показва, че фондацията „Утре за всеки" не е избрана на случаен принцип, а целенасочено и вероятно през нея са препрани пари на Трактора. Към времето, когато Ангел Бончев е принуден да преведе 157 хиляди евро на фондацията, поне три от нейните служителки са поддържали връзки с Алексей Петров и на практика са били обвързани с него.

Управителката на „Утре за всеки" Нина Хаджийска се познава с Алексей Петров още от НСА, където тя се дипломира като магистър по спортен мениджмънт. По-късно пътищата на двамата се пресичат, докато тя следва застраховане. Преди да застане начело на фондацията, тя няма печеливш бизнес. Популярна е в женските среди като дистрибутор на бижутата Energitix, за които твърди, че лекуват мигрена, артрит, депресия и... менструални болки.

Топла връзка с Трактора има и Катя Делирадева, която също е в управителния съвет на фондацията. Проверка в търговския регистър сочи, че тя членува в „Съюз на застрахователните агенти", за който е известно, че е свързан с Алексей Петров. Сред представителите на въпросния съюз е и Татяна Вачева, близка приятелка на Катя Далирадева. Вачева е една от доверените служителки на Алексей Петров. Самата тя е управител на БК „Левски Спартак" (брокерската къща на Трактора – б. а.), която има преки връзки с „Лeв корпорация".

Сред служителките на „Утре за всеки" е Лорета Николова. Към момента на учредяване на фондацията тя е в управителния съвет, впоследствие се оттегля. Преди да започне работа там, тя е дългогодишен застрахователен брокер в „Лев инс".

В „Утре за всеки" членува и Румяна Козарева. Нейният съпруг Йордан е близък с Алексей Петров и развива строителен бизнес с негова подкрепа. Собственик е на „РВД – консулт" и „Инжком – 93″, които от години имат договор с „Лев инс" за поддръжка на сградния фонд на фирмата.

За топла връзка между Алексей Петров и „Наглите" се заговори още при разпитите на групата за отвличания, сред чиито жертви са Камелия и Ангел Бончеви. Първо за него намекна единият от подсъдимите – Любомир Димитров с прякор Гребеца. В показанията си той твърди, че знае кой е човекът, който е начело на бандата. От думите му тогава стана ясно, че това е бил мъж с високо обществено положение, който работи към ДАНС.

Пламен Устинов, който е защитен свидетел по процеса "Октопод", също смята че има връзка между Алексей Петров и отвличането на бизнесмена Ангел Бончев. Той направи скандални разкрития, че Петров му е поръчал да убие Гриша Ганчев. Ганчев поискал съдействие от президента Първанов. Устинов беше призован да свидетелства и в процеса на "Наглите".

Близки на отвлечени също разказват, че са провели собствено разследване, искайки среща със Златомир Иванов – Баретата. В частен разговор той им споделя, че вероятно похитителите са близки до Алексей Петров и свързани с Антон Петров – Хамстера.

Интересни са и счетоводните отчети на „Утре за всеки". Справка в документите сочи, че при учредяването си през 2008 г. фондацията е имала в наличност 1521 лева. В края на годината към тях са добавени единствено парите от откупа на Камелия Бончева. През 2009 г. финансовите активи набъбват до 428 хиляди лева.

Прави впечатление и връзката между датите, когато са станали отвличанията на Ангел и Камелия Бончеви и самото учредяване на „Утре за всеки". Решението за създаването на фондацията е от 12 февруари 2008 г. Два месеца по-късно – през април вече има и сайт. Ангел Бончев е отвлечен през май, когато в телевизионните медии се завърта масирана реклама на „Утре за всеки". Малко по-късно е похитена и съпругата му и става предаването на откупа. Когато парите са преведени по сметките на фондацията, тя не фигурира в Търговския регистър. Вписването става едва на 3 ноември 2008 г. Месец по-рано е проведено общо събрание, на което някои от членовете подават изненадващо молби да се оттеглят от фондацията.

Управителката Нина Хаджийска се оправдава, че не иска да върне парите на семейство Бончеви, защото те отишли за благотворителност при изграждането на прословутия център „Алекса" за лечение на жени с рак на гърдата. Бончев дори фигурира на първо място в списъка на дарителите на страницата на "Утре за всеки", макар че си търси правата в съда.

Думата „благотворителност" фигурира и в устава на фондацията, където сред целите е записано: „Предоставяне на социални услуги; подпомагането на социално слабите; на хората в неравностойно положение; на пряко засегнатите от болеста "рак" и техните семейства. Благотворителност. Изграждане и дарителска дейност за предоставяне на набраните или целево дарени средства за обслужване ремонт и обзавеждане на дневни центрове.

До момента обаче единственото, направено от фондацията, е изграждането на въпросния център „Алекса". По думите на Нина Хаджийска той е построен изцяло за нуждите на жени, болни от рак, които не могат да си позволят скъпи процедури и прегледи при лекари. На сайта на фондацията любезно приканват да се регистрирате, за да получите клубна карта, която давала отстъпки. Самата карта струва 60 лева, а оттам цените за прегледи нарастват още.

От търгашество в „благотворителния" център се оплакват и негови посетителки с рак на гърдата: „Посетих няколко пъти този център след откриването му. Всички процедури и занимания се заплащат на пазарни цени. Цената на пакет услуги за ползването на уредите за детоксикация, които са закупени с дарения е над 220 лева за 11 процедури. Нина Хаджийска масово приканва хора, които не са болни да използват тези уреди за красота. Цените на центъра не са достъпни за болни хора. Например цената на час по йога е 5 лева- което е нормалната средна пазарна цена за таказа услуга. Направи ми впечатление, че всички платени пари за услугите на центъра се събират на ръка и не се издават никакви документи за тях – няма никаква отчетност. Наистина много се натъжих- този център е прекалено комерсиален, за да може да бъде в помощ на болни жени", разказва една от тях.

С подобни впечатления е и друга жена: „Много комерсиално. За 1 час престой платих 80 лева. Първо единият лекар ми взе пари на ръка, после се наложи да платя още веднъж и получих хвърчаща фактура – без печати, без нещо", пише разочарованата пациентка в един от интернет-форумите.

Нина Хаджийска се оправдава, че не издават касови бележки, защото фондацията не била търговско дружество. По думите й парите се взимали, за да се поддържала благотворителност, която обаче липсва. Договорът на фондацията с ИСУЛ изтича през април 2012 г. Дали той ще бъде продължен зависи от Министерството на здравеопазването.

На 19 септември съдът даде ход на делото срещу „Утре за всеки", в което Ангел Бончев и съпругата му си искат парите от насилственото „дарение". Самата Камелия Бончева е с рак на гърдата и претърпява няколко тежки интервенции в Турция. До момента те са платили стотици хиляди лева за лечението, тепърва предстоят още процедури. До момента нито тя, нито съпругът й са потърсени от „Утре за всеки", рекламираща се точно като фондация, подпомагаща жените, болни от рак.

Бизнесменът Ангел Бончев е бивш борец, президент на футболния клуб "Литекс" и близък на Гриша Ганчев, който е представен като фигура на организираната престъпност в секретен доклад на посланик Джеймс Пардю от 2005 г. Според Пардю Ганчев е "един от първите лидери на организираната престъпност, който използва спортен отбор за пране на пари, чрез футболния клуб ЛИТЕКС в град Ловеч. Литекс е собственик и на базираната в Ловеч изба ВИНАЛ, която произвежда вино за местна консумация и износ, и водка за износ. Незаконните дейности на Литекс са свързани с контрабанда на петрол, финансови измами, пране на пари, изнудване и рекет."

Бончев е също така съдружник на Бойко Борисов в скандалната фирма "Тео Интернационал", уличена в незаконно производство на цигари в Крайморие през 1995 г.

"Биволъ"

read more

Изпортване по български

Борисов към Танов: "Ало, Ваньо, Мишо Бирата пак ми се обади!"; Брюксел към Борисов: "Ало, София, пак се изпортихте!" - след междинния доклад българският премиер веднага намери виновните за "изпортването", пише германският вестник "Ди Цайт".

Изтеклата в медиите история с Мишо Бирата накара българската общественост да наостри уши и предизвика проверка от прокуратурата. Година и половина по-късно все още не знаем дали прихванатият разговор на премиера Борисов с шефа на митниците Танов е автентичен, и кой е предоставил записа на в-к "Галерия". Без отговор е също въпросът дали с ходатайството си за Мишо Бирата премиерът Борисов е извършил престъпление, предотвратявайки митническа и данъчна проверка в пивоварната "Леденика". Единствено масивният инфаркт, споходил 47-годишния бизнесмен в хотелска стая в Правец, изглежда ясен случай, пише балканският наблюдател на германския вестник Франк Щир.

Този случай не намери място в предишния доклад на ЕК от юли 2011 г. за напредъка на България в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Тогава българският премиер се радваше като примерен ученик, когото току-що са похвалили, че правителството му демонстрира политическа воля в тази борба. В сегашния междинен доклад от Брюксел обаче няма и думичка на признание, а точно обратното - документът е издържан в силно критичен тон. В него има такива формулировки като: "липса на убедителни резултати", "непрофесионално провеждани следствени действия" и "полицейско насилие". Европейската комисия този път назовава и болезнената за България тема за търговията с гласове и манипулирането на резултатите от проведените през октомври м. г. избори за президент и местни органи на властта.

В поредния доклад България получава значително по-лоша оценка от Румъния, отбелязва по-нататък "Ди Цайт". Той припомня, че през юли 2012 г. Комисията ще направи атестат на реформите през първите 5 години от еврочленството на двете страни. В зависимост от получените оценки ще бъде решено и дали ще бъде продължен Механизмът на наблюдение и контрол в областите вътрешен ред и правосъдие. И макар че (чисто формално) резултатите от това наблюдение и въпросът за присъединяването към Шенген нямат нищо общо, Холандия все пак настоява двете страни да бъдат допуснати в Шенген само при наличие на два последователни положителни доклада от Брюксел.

Българският премиер Бойко Борисов търси у другите вината за лошата оценка на Комисията. Този път той я открива у евродепутатите от опозицията и критичните спрямо властта неправителствени организации, които злепоставяли страната, посочва "Ди Цайт". В същото време българският флаг пред неговия кабинет бе свален наполовина, но не заради лошата оценка от Брюксел, а заради трагедията със скъсалата се язовирна стена в Южна България, отнела живота на 8 човека.

Веднага след инцидента вицепремиерът и вътрешен министър Цветанов откри виновника за трагедията у кмета на Харманли, който не си бил написал домашното, по думите на Цветанов. Междувременно обаче се изясни, че скъсаната стена не се стопанисва от общината, а от военното министерство. Цветанов, пише германският вестник, е известен с прибързаните си оценки за наличие на вина и се държи повече като главен обвинител, отколкото като вътрешен министър. Заради обвинението му, че бавела дела, за да угоди на организираната престъпност, председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова заведе дело срещу Цветанов за клевета.

На 10 февруари се навършват 2 години от задържането на бившата барета Алексей Петров в рамките на полицейската операция "Октопод". На пресконференция тогава Цветанов определи Петров с псевдонима "Трактора" като глава на мафията. Вътрешният министър му приписва всевъзможни престъпления: от изнудване и принуда към проституция, през търговия с наркотици, до източване на фирми и укриване на данъци. В хода на следствието срещу Петров обаче прокуратурата беше принудена силно да ограничи обема на повдигнатите му обвинения. А заключителният обвинителен акт няма нищо общо с така формулираните преди това от Цветанов обвинения срещу "Трактора". Оттогава критиците на вътрешния министър се шегуват с него, че Октоподът се бил смалил до октоподче.

Интересно ще бъде дали това знаково в борбата срещу организираната престъпност дело ще намери място в следващия доклад на Европейската комисия, който се очаква през юли, пише в заключение "Ди Цайт".

read more

Азис плаща 571 000 лева ДДС

Азис ще плати 571 000 лева, с които е начетен от Националната агенция по приходите. Съдът е потвърдил данъчния ревизионен акт на певеца и той не е обжалвал.

Азис трябва да внесе парите в хазната, защото според НАП и съда не се е регистрирал по ДДС, въпреки че редовно е подавал декларации  и е плащал данъци, пише в. “ 168 часа”.

Чалга певецът не се е регистрирал по ДДС, въпреки че доходите му от независима икономическа дейност надхвърлят 50 000 лева. Въпреки това, откакто е навършил 24 години, Васил Боянов, каквото е истинското му име, всяка година подава данъчна декларация и плаща милиони данъци в хазната.

Мащабната данъчна проверка на изпълнителите във фолк бранша започва в средата на 2010 г. Един от най-проверяваните изпълнители съвсем естествено е Азис. Понеже той редовно  е декларирал доходите си и е плащал данъци, бирниците се хващат за друго – не е регистриран по ДДС.

Със заповед от септември 2010 г. му е възложена ревизия по ДДС за период 2007 – 2010 г. Данъчните установяват, че само до май 2007 г. Азис е получил 100 000 лева хонорари и е следвало да се регистрира по ДДС, но той не го е направил. За да определят задълженията му по ДДС, данъчните са изискали всички бележки за доходите му. Оттам става ясно и какви пари е вземал чалгаджията в ампоато си на тв водещ . За различните месеци сумите варират от 48 000  до 203 000 лева.

Най-внушителната цифра е в началото на “Шоуто на Азис”, а най – малката в края му.

read more

Младеж от Троян стана шеф на „Кремиковци“

33-годишният Дамян Бояджиев е новият управител на „Елтрейд къмпани“

Нов шеф има металургичният комбинат „Кремиковци“. В края на миналата година за управител на фирма „Елтрейд къмпани“ ЕООД, която купи предприятието пред април миналата година за 316 млн. лв., е назначен 33-годишният Дамян Весков Бояджиев. 

„Да, назначен съм за управител на фирма „Елтрейд къмпани“ на 27 декември миналата година“ заяви Дамян Весков Бояджиев. И допълни: „Информацията, която имате ви е достатъчна“. Той отказа да отговори на въпроса кой го е назначил на поста и дали познава другия управител на „Кремиковци“ Лъчезар Варнаджиев и прекъсна разговора. 

На 27 декември миналата година, митичната собственичка на „Кремиковци“ Ления Пападополу свиква събрание на акционерите на офшорката от Британските Вирджински острови „Бессиан мениджмънт лимитид“. В сложната плетеница от фирми, които стоят зад покупката на комбината, г-ца Пападопулу се води директор на „Бън секретериал лимитид“, която е регистрирана на ул. „Коринто“ № 6 в кипърската столица Никозия. Фирмата от своя страна е представител на другата офшорка „Бессиан мениджмънт лимитид“, която пък е едноличен собственик на капитала на българската „Елтрейд къмпани“ ЕООД. Три дни преди края на 2011 г. Ления Пападопулу взема еднолично решение да назначи втори управител на фирмата – това е роденият на 24 юли 1978 г. Дамян Весков Бояджиев. Както и в случая с другия управител – Варнаджиев от Белене, така Бояджиев е напълно неизвестен в бизнес средите на България. Проверка установи, че той обитава бл. 212, вх. „В“, ап. 55 на столичния квартал „Фондови жилища“. 

Пападопулу решава, че занапред той и другият управител Лъчезар Варнаджиев ще представляват дружеството пред българските институции. Щедростта на офшорната дама не спира до тук. Доскоро Варнаджиев имаше право да се разпорежда със суми до 20 000 лева. Сега обаче двамата управители ще могат да правят финансови транзакции до 200 000 лв., но с изричното разрешение на едноличния собственик на капитала – тоест с нейната благословия. Младежите са длъжни да й дават необходимите разяснения и да й осигурят достъп до счетоводната и друга документация и дружествените книги. Мандатът на управителите е 3-годишен, но Бояджиев и Варнаджиев могат да бъдат уволнени предсрочно, ако не изпълняват разпорежданията й и текущите си задължения. 

Скромният живот на Дамян Лазоров се потвърждава от факта, че той си е търсел работа като експерт в държавни институции, където, както е известно, заплатите са ниски. Новият шеф на „Кремиковци е бил кандидат в конкурса за експерти в отдел „Прилагане на мерки за развитие на селските райони“ към Държавен фонд „Земеделие“. В същия конкурс участва и скандалната бивша съпруга на либийския лекар Ашраф ал Хаджудж – плевенчанката Оля Георгиева Мегова. Докато тя е „класирана“ на първо място от служителите на бившата шефка на фонда Калина Илиева, то Дамян Бояджиев е на 6 – то място и отпада от конкурса. През 2008 – 2009 г. той е бил оценител в Агенцията за приватизация и след приватизационен контрол. По това време членува и в Камарата на независимите оценители в България, установи проверка. Автомобилът на новия бутафорен бос на „Кремиковци“ е „Opel Astra Isuzy”.

Според документите от Централния кредитен регистър на БНБ, „Елтрейд къмпани“ ЕООД продължава да дължи 59 млн.евро на Първа инвестиционна банка. Договорът за огромния заем бе сключен на 6 април 2011 г. при годишна лихва от 3,1%. Под документа за кредита стои подписът на Лъчезар Варнаджиев. На практика, в момента банката е собственик на всички активи и пасиви на фалиралия металургичен комбинат. 

Мистерията с купувача на соц гиганта „Кремиковци“ започна пред април миналата година. Тогава Лъчезар Варнаджиев стана известен само за един ден, когато влезе с гръм и трясък в елита на държавата само с една покупка. На 12 април 2011 г. изненадващо четвъртият пореден търг за продажбата на активите на комбината беше спечелен от регистрираната месец по-рано "Елтрейд Къмпани" ЕООД. Собственият капитал на новосъздадената фирма беше едва 20 000 лв, като в същото време никому неизвестният дотогава Варнаджиев извади веднага изискуемия задатък от 31, 6 млн. лв. Само няколко дни по-късно той плати и цялата сума от 316 млн. лв, за колкото беше продаден "Кремиковци". 

Избухна медиен скандал и впоследствие се оказа, че цялата сделка е сключена с кредит от Първа инвестиционна банка, за отпускането на който са били ипотекирани активите на завода. От трезора тогава обявиха, че предоставят кредита, защото вече има сключени предварителни договори за препродажбата на част от неработещите активи. Двете компании, с които са били сключени контрактите бяха "Надин металс трейд" и "Велпет консулт". Те пък от своя страна били сключили предварителни договори с чужди контрагенти за продажба на активи и продукция, твърдяха тогава от ПИБ. След сделката министърът на икономиката Трайчо Трайков убеждаваше обществото, че собствениците били „стратегически инвеститори“ и нямали намерение просто да препродадат дружеството или да го продадат за скрап. 

До покупката на „Кремиковци“ Лъчезар Варнаджиев е бил беден, току що завършил образованието си архитект. Бившите му колеги от Университета по строителство, геодезия и архитектура (УАСГ) твърдяха, че семейството му нямало пари, за да го издържа. Варнаджиев е роден на 7 юни 1985 г. в Белене. Израснал е в семейство на инженери, които и до момента работят в дунавския град. Приет с отличен в УАСГ и бъдещият милионер се мести от дунавския град в София. Заживява скромно в блок 35 в „Студентски гра“ и дели стая с още двама съквартиранти. Въпреки че бързо въприел новия начин на живот в столицата, Лъчезар не забравял родното си място. Всяка седмица пътувал до Белене и се връщал със сакове, пълни с буркани. Колегите му си спомнят, че Варнаджиев изобщо не бил стиснат. Споделял храната с всичките си приятели. Но обикновено с нея изкарвали едва до средата на седмицата. 

Ления дължи 400 бона за смет на София

400 000 лева дължи Ления Пападопулу на Столична община. Борчовете са натрупани заради отказа й да плаща данък сгради и такса смет. В началото на месеца, финансовият зам.-кмет дончо Барбалов е изпратил съдия-изпълнител в друга нейна офшорна фирма “Тригърм венчърс лимитид“. Съдебните изпълнители ще трябва да се потрудят доста, за да разпродадат имуществото на офшорката, регистрирана на Британските Вирджински острови.

Ления Пападополу е директор на двете офшорки, владеещи "Юлен" АД и директор на офшорката, притежаваща 8,45 млн. акции в ПИБ. Две офшорни фирми - "Маренго Трейдинг Лимитид" от Кипър и "Т.А.К сървисис лимитид" от Вирджинските острови държат съответно 42% и 23% от акциите на фирма „Юлен“ АД. Адресът на "Т.А.К сървисис лимитид" е идентичен с този на собственика на "Витоша Ски" АД. И двете фирми са представлявани в България от Христо Канев Канев.

read more

Петя Славова раздавала рушвети на прокурори и политици

Пари  от сметки в Инвестбанк на дружества и частни лица са прехвърлени в сметките на Петя Славова и на приближени до нея дружества и хора.

Тези скандални разкрития направи на пресконференция бившият служител на "Инвестбанк" Петър Младенов. Той поясни, че е наясно, че е извършвал престъпна дейност, но уточни, че всичко е ставало с нареждане на лица от ръководството.

Младенов разказа как точно е ставала цялата схема - открива се ново дружество, в което са назначени хора, приближени на Петя Славова и се прави въпросният трансфер на пари от чужди сметки на клиенти на Инвестбанк, а когато клиентът отиде да види сметките си, софтуерът позволява да се види, че те са си там и няма липси. 

Петър Младенов заяви, че първоначално е бил уверяван от Славова, че парите ще бъдат възстановени след 3-4 месеца, но това така и не се е случвало.  Той уточни, че с тези пари или се увеличавал капиталът на банката, или се купуват с тях имоти, инвестират се в разливни бизнеси. "С част от парите на варненски дружества са закупени имоти в Дулово под опеката на тогавашния кмет Табаков."

Младенов разказа как държавата избира в коя банка да се държат парите си. "Идва човек и се прави договорка. На този човек се дават около 3 - 4% от лихвите по парите, които се съхраняват в нея." Той поясни, че обикновено на такива договорки ходят министри, кметове или шефове на агенции. Младенов даде пример, при който е имало и посредници, които са си взимали парите. Случаят е за Пловдив, когато кмет е бил Славчо Атанасов, а посредникът - Георги Цветанов. Министерство на правосъдието, Министерството на отбраната, Министерство на труда и социалната политика, Летище София и други институции са държали парите си между 2008  и 2009 година в Инвестбанк.

Петър Младенов съобщи официално, че кметът на Дулово Митхат Табаков. Според него Роман Василев също е взел пари от Петя Славова, за да се извърши обиск в жилището му. Младенов поясни, че всичко това е станало със знанието на Цветан Цветанов.

В. "Галерия"

read more

Славчо Атанасов прибирал комисионни под масата от "Инвестбанк"

Пари  от сметки в Инвестбанк на дружества и частни лица са прехвърлени в сметките на Петя Славова и на приближени до нея дружества и хора.

Тези скандални разкрития направи на пресконференция бившият служител на "Инвестбанк" Петър Младенов. Той поясни, че е наясно, че е извършвал престъпна дейност, но уточни, че всичко е ставало с нареждане на лица от ръководството.

Младенов разказа как точно е ставала цялата схема - открива се ново дружество, в което са назначени хора, приближени на Петя Славова и се прави въпросният трансфер на пари от чужди сметки на клиенти на Инвестбанк, а когато клиентът отиде да види сметките си, софтуерът позволява да се види, че те са си там и няма липси.

Петър Младенов заяви, че първоначално е бил уверяван от Славова, че парите ще бъдат възстановени след 3-4 месеца, но това така и не се е случвало.  Той уточни, че с тези пари или се увеличавал капиталът на банката, или се купуват с тях имоти, инвестират се в разливни бизнеси. "С част от парите на варненски дружества са закупени имоти в Дулово под опеката на тогавашния кмет Табаков."

Младенов разказа как държавата избира в коя банка да се държат парите си. "Идва човек и се прави договорка. На този човек се дават около 3 - 4% от лихвите по парите, които се съхраняват в нея." Той поясни, че обикновено на такива договорки ходят министри, кметове или шефове на агенции. Младенов даде пример, при който е имало и посредници, които са си взимали парите. Случаят е за Пловдив, когато кмет е бил Славчо Атанасов, а посредникът - Георги Цветанов.

Министерство на правосъдието, Министерството на отбраната, Министерство на труда и социалната политика, Летище София и други институции са държали парите си между 2008  и 2009 година в Инвестбанк.

read more