etrud.blogspot.com

Огнян Донев и Любомир Павлов са вписани в Търговския регистър като собственици в „Медийна група България холдинг“ ООД. Информацията е публикувана в в публичния електронен регистър. В медийния холдинг влизат дружествата, които издават "Труд", "Седмичен труд", "24 часа", "168 часа" и повече от 10 други вестници и списания.

Според вписания в регистъра дружествен договор собствеността в холдинга се разпределят така: Любомир Павлов, който е и управител, притежава 43 дружествени дяла, Огнян Донев - 40 дяла, "БГ Принтмедия" ООД - 17 дяла. Съдружници в "БГ Принтмедия" ООД са Любомир Павлов като физическо лице с 47% и регистрираната във Виена фирма "БГ Приватинвест" с 53%. Решенията за промяната в собствеността на "Медийна група България холдинг" са взети на общи събрания на 27 март. Оттогава са и договорите за покупко-продажба на дяловете, които също са вписани в регистъра.

През декември 2010 г., когато немската компания ВАЦ продаде вестниците и списанията, които притежаваше в България, Огнян Донев беше само финансов инвеститор и, както официално бе обявено на пресконференция, си запази правото по-късно да стане съдружник. Сегашната промяна в собствеността отразява действителното участие във финансирането на сделката.

Вписването на Огнян Донев като съсобственик на издателската група слага край на скандалите около най-големите български вестници.

2 коментара

В България има двама души, по които, като ветропоказател, човек може да се ориентира откъде и накъде текат огромните финансови потоци. Единият е Ахмед Доган, а другият – Валентин Златев. Но докато лидерът на ДПС е скромен и се задоволява с незначителни суми от порядъка на милион – милион и половина лева, Златев е там, където са милиардите.

След като повече от десет години бе изключителният представител на “ЛУКойл” у нас, натоварен със задачата да мачка политици и медии, за да създава комфорт на руската петролна компания, сега момчето от Правец “забегна” при новия голям играч на пазара – “Атомстройекспорт”. Дъщерната на “Росатом” фирма, която, по всичко личи, ще строи АЕЦ “Белене”, за което България ще има да плаща в следващите десетилетия повече от 8 милиарда лева. Не е маловажно през кого ще минат тези пари, затова Златев вече е заел стартова позиция.

През февруари той се появи на преговорите в Москва между министъра на икономиката Трайчо Трайков и представителите на “Росатом”, но дълго време у нас това бе добре прикривана тайна. Три седмици след въпросните преговори, информирани източници от Министерството на икономиката подшушнаха тук-там за новото занимание на Златев. Подир което министър Трайков с половин уста призна, че той действително е присъствал на преговорите, но нямал яснота в качеството му на какъв. Едва тази седмица се разбра, че Златев е бил нещо като двоен агент. Хем е стоял от страната на руснаците, явно участвайки в тяхната делегация, хем е имал специални пълномощия и от премиера Бойко Борисов. С което напълно е засенчил демонстрираните от Ахмед Доган способности на голям финансов и политически играч. Най-актуалният виц сред икономическия елит в София сега е: “Защо изобщо е имало през февруари в Москва българска делегация, която да пречи на Златев спокойно да си проведе разговорите с руснаците”.

Дали е взел пример от Доган не е ясно, но и г-н Златев се изявява като експерт – многомашинник. За познанията му в ядрената енергетика не се знае нищо, както и дали е извършвал някакви експертизи в областта на тази специфична наука. Но именно Доган прокара тезата, че не е нужно по образование да си специалист по всичко. Важното е да имаш нюх към големите пари.

Как от “ЛУКойл” Златев стигна до “Белене”?

Човек сменя местоработата си, когато са се появили проблеми или ако му предложат повече пари. В случая са налице и двете причини. Още преди пет години, паралелно с петролните си занимания, Златев се насочи и към туризма. С милиони, които далеч надхвърляха собствените му декларирани приходи, той започна да строи хотели в Слънчев бряг, Обзор, но най-вече в Правец. Макар и да ги вписа на името на баща си, това неминуемо събуди подозренията на господарите му в Русия, че или довереникът им си е намерил странични занимания, или чисто и просто ги мами. Съмненията се материализираха в доказателства, след като в “Нефтохим” бе засечен добре разработен канал за кражба на горива, прикриван от назначената от Златев охранителна фирма на комбината “ЛУКома”.

Схемата бе следната: празна цистерна влиза в “Нефтохим”, но охранителите на входа пропускат да я регистрират. В пълначната станция я зареждат с дизел или бензин, без това да бъде заведено в документацията. На изхода цистерната излиза все така анонимно, както е влязла. Всяка седмица рафинерията е била посещавана от по пет - шест такива цистерни, горе – долу по една на вечер, съобщиха тогава от МВР, което руснаците бяха помолили да им помогне с разследването. Не е трудно да се пресметне каква е чистата печалба от реализираното по този начин нелегално гориво. Още щом засякоха схемата, руснаците уволниха с гръм и трясък собственика на “ЛУКома” Петър Василев, като преди това го накараха безплатно да им прехвърли акциите на фирмата – разпространен само в подземния свят начин за смяна на собствеността на едно дружество. Самият Василев, веднага след случката и все още афектиран от нея, призна, че го е направил доброволно, защото “срещу руснаци не се рита”. След това те отнеха почти всички правомощия и на Златев. Той вече нямаше право да ръководи търговския отдел на рафинерията, а фирма “ЛУКойл България”, на която е генерален директор, бе отстранена и изцяло от управлението на “Нефтохим”. Руснаците й отнеха всички акции на комбината и ги прехвърлиха на дружеството си в Холандия. Така “ЛУКойл България” остана куха фирма без почти никаква собственост, в чиито ръце към днешна дата са едва половината от едноименните бензиностанции у нас, понеже останалите са на франчайзинг. Това

лиши Златев от огромните финансови потоци,

които минаваха през ръцете му до този момент, което си пролича почти веднага. В края на 2007 година всички реклами на “ЛУКойл” по вестници, списания и електронни медии, с които устите на средствата за информация у нас бяха системно запушвани за случващото се в петролния бизнес, изведнъж изчезнаха. Което не значи, че медиите вече станаха по-смели да пишат и говорят за Златев. Дългите години захранване с реклами ги бяха превърнали в послушни кученца, роля, която те изпълняват и до ден-днешен.

Златев се принуди да съкрати от поста й на вицепрезидент на “ЛУКойл България” дори вярната си служителка – някогашната синдикалистка Диана Дамянова, собственичка на агенцията за кризисен пиар “Ди енд Ди”, която също с агресивния си характер и арогантния си стил има своя немалък дял в сплашването на медии. Вече нямаше как да й плаща огромната заплата от по 18000 лева месечно плюс допълнителни бонуси.

В този кризисен момент обаче се появи Бойко Борисов. Фирмата му “Ипон”, от която той иначе навсякъде твърди, че се е отрекъл, бе години наред на хранилка при Златев. Той й бе осигурил милиони левове чиста печалба, като й възложи охраната на 10-те петролни бази на “Нефтохим” в страната и тръбопроводите до тях. След като състави кабинет, Борисов най-напред подаде ръка на Дамянова, като първо я назначи за личен пиар на Вежди Рашидов по време на изборите в Кърджали, а сетне я сложи на заплата и в правителството. В момента Дамянова е консултант на вицепремиера Симеон Дянков. С държавна заплата се сдоби и почти целия персонал на закъсалата финансово фирма “Ди енд Ди” – нейните служители в момента са или шефове на кабинети на министри или работят в съответните пресотдели. Накрая Борисов се зае да благодари за получаваните от “Ипон” милиони и на Златев. Премиерата му в Москва през февруари, бе последвана и от официалното представяне на Златев като човек на “Атомстройекспорт” у нас в началото на тази седмица. Източник от министерството на икономиката разкри, че Борисов лично е ходатайствал пред руснаците да вземат Златев, което оставя основателни съмнения, че в замяна те са получили облаги и обещания.
Но да се върнем малко назад.

Нюхът на Златев към парите

междувременно накараха и Дамянова, и споменатия по – горе Петър Василев да продължат да кръжат край доскорошния си господар с надеждата, че ако не веднага, то в обозримо бъдеще пак ще настъпят златни времена за тях. И са имали право. Василев бе назначен за изпълнителен директор на фирма “Спектър 01”, на която Златев възложи охраната на туристическите си комплекси. Дамянова продължи да обслужва от дистанция “ЛУКойл”, макар и за много по-малко пари, но големият й удар настъпи сега – тя бе назначена за медиен експерт на “Росатом” и “Атомстройекспорт” за България. Пиар-специалисти разказаха как самата Дамянова се е похвалила в тесен кръг, че се е сдобила с поста след като Борисов е успял да внедри при руснаците Златев, а той ги е убедил, че именно Дамянова е най-добрият специалист по мачкане на медии у нас.

От години “Атомстройекспорт” отчаяно се нуждаеха именно от послушни журналисти, които да спрат най-сетне да пишат за “Белене”, освен онова, което е угодно за руската страна. Неслучайно министър Трайков се оплака неотдавна, че само две фирми са си позволявали в прессъобщения и изявления арогантен тон спрямо български политик – “ЛУКойл” и “Росатом”. Няма как да е иначе, понеже прессъобщенията и на двете са подготвяни от Диана Дамянова. Дали обаче кака Диди, както тя много обича да я наричат, макар от десетилетия да е минала какината възраст, ще успее да опитоми българските медии по отношение и на бъдещата ядрена централа, както успя да го направи с “ЛУКойл” и дали Златев ще оправдае доверието на новите си господари да прокарва през българското правителство всички решения, които руснаците си поръчат?

Златев бе на крачка от това да бъде изцяло изхвърлен от “ЛУКойл”. Бойко Борисов успя да го спаси като направи няколко жеста на руснаците и даде да се разбере, че го върши само и единствено заради Златев. Цяла България видя наскоро как в сложна за “ЛУКойл” ситуация, когато цените на горивата стигнаха своя пик, Борисов открито зае страната на руснаците. Премиерът, например, популистки заяви, че бюджетът на България бил абсолютно зависим от "ЛУКойл", на което всеки финансист би се посмял. Ако “Нефтохим” спре, вероятно ще има лек проблем за приходната агенция в първата седмица, но веднага след това плащанията на данъци от петролния бизнес ще се възстановят от вноса на други фирми, защото никой няма да спре да купува бензин. Така че акциз и ДДС ще продължат да влизат в държавата. Когато министър Трайчо Трайков открито обори оправданията на “ЛУКойл”, че били на загуба от производството на горива, Златев и Борисов го нападнаха и звучаха като участници в един хор. Подобно публично размахване на пръст, при положение, че всички в страната виждат, че Трайков е прав, само за да застанеш на позицията на своя приятел Златев, е нещо, което

от началото на демокрацията България не беше виждала.

Още повече, че сцената се повтори и тази седмица, след скандала с подписаните от шефа на НЕК Красимир Първанов документи за АЕЦ “Белене”. Веднага след като Трайков обяви, че уволнява Първанов, Борисов го възстанови на поста и заплаши министъра си с отстраняване от кабинета. По-голяма демонстрация за пред руснаците от “Росатом”, че именно Златев е техният човек, а българският премиер му е кукла на конци, нямаше как да има. Разбра се и още нещо – че Борисов нацяло е отстранил Трайков от взимането на решения във връзка с “Белене” и е прехвърлил тези правомощия на вицепремиера си Дянков, който пък обяви, че подписаният от Първанов скандален документ “напълно защитава интересите на България”.

Финансовият министър е от сравнително скоро в заверата между Златев и Борисов. Той влезе в този близък приятелски кръг на 30 март, когато се проведе едно среднощно нелегално събиране в ловното стопанство “Паламара” край Шумен, което се концесионира от Златев. Присъствали на сбирката разказват, че там се появили Бойко Борисов, Симеон Дянков, Цветан Цветанов и Златев. Темата е била как да се усмири министър Трайков, след като досегашните обичайни начини за въздействие спрямо него, които Златев и вярната му Дамянова години наред са прилагали с успех спрямо други политици, не са сработили. В края на краищата е било взето решение Борисов да прехвърли на Дянков всички пълномощия на Трайков, които засягат интересите на Златев и представляваните от него фирми.

Едновременно с това е задействана и акцията за опитомяване на медиите. Както и при стъпването на “ЛУКойл” у нас през 1999 година, Дамянова най-напред е решила да им подаде морков. Тогава тя организира едно безплатно пътуване – екскурзия до Русия, където уж да им покаже колко мощна и величествена фирма е “ЛУКойл” и да им бъдат раздадени подаръци. От всяка медия тогава Дамянова си избра най-податливите журналисти и тези, които взимат решения - главни редактори или техни заместници. Сега кака Диди организира отново подобна екскурзия. По същия тертип в края на миналата седмица тя отправи покани към най- големите любители на подаръци сред столичните журналисти и към шефовете на основните медии. На 23 април дружната компания ще отлети за Астрахан, където ще се запознае с огромните възможности на енергийния сектор в Русия, ще изслуша разкази колко хубава и прекрасна е фирмата “Росатом”, но най-вече ще получи многобройни подаръци. Както и някога, така и сега Дамянова очаква разходените безплатно от нея журналисти да станат най-приятелски настроени към руските претенции за “Белене”. А за онези, които откажат да го направят, каката има богат арсенал за въздействие, на който тепърва ще ставаме свидетели.

Пролетина Николова

Размисли и страсти на министъра на външните работи Николай Младенов за скандалите в правителството на ГЕРБ и критиците на властта. Младенов влиза в Английската гимназия в София като внук на активния борец против фашизма и капитализма Николай Младенов и е последният комсомолски секретар на Учкома на ДКМС в училището, което завършва през 1990 г. Външният министър е масон по шотландския ритуал. Младенов, който беше и военен министър за няколко месеца, не е бил в родната казарма.

3 коментара

Състав на Софийски градски съд наказа журналиста Георги Коритаров (агент Алберт)да заплати на Кеворк Кеворкян (агент Димитър)обезщетение от 10 000 лв. за разпространение на невярна информация по негов адрес.

Скандалът между двамата избухна в ефира на телевизия СКАТ преди 3 г. Тогава Коритаров каза, че се твърди, че Кеворкян има акции във вестник „Уикенд“, като подчерта, че тази информация е непроверена и се извини предварително, ако тя се окаже невярна.

Делото срещу Георги Коритаров е може би едно от най - абсурдните, защото в твърдението на журналиста няма нищо клеветническо. Абсурдът става още по-голям, защото съдията по делото Асен Воденичаров е в очевиден конфликт на интереси. Преди години в сутрешния блок на Нова телевизия, Коритаров направи предаване за скандалната подписка на 92-ма съдии срещу връзкарските назначения в съдебната система. Тогава Асен Воденичаров, който е син на скандалния бивш декан на Юридическия факултет на ЮЗУ“Неофит Рилски“ и член на Висшия съдебен съвет Александър Воденичаров, изненадващо бе назначен за съдия в Софийски градски съд. Това се случи без конкурс Воденичаров – младши стана съдия в Райония съд.

Георги Коритаров ще обжалва наложената глоба пред по-горна инстанция.

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов обвини в рекет издателя и главен редактор на вестик „Република“ Петьо Блъсков. В ефира на телевизия btv Найденов съобщи, че във ведомството пристигнали редица писма, с които от “Република” искат да им бъде платено за рекламни карета. След като от институцията отказали, вестникът започнал да злослови по неин адрес.

Блъсков отрече обвиненията на Мирослав Найденов, че изданието е изнудвало ведомството за пари. Издателят категорично заяви, че не е настоявал министерството да плати за реклама на страниците на вестника, както твърди Найденов.

“Това е хвърлено в пространството, невярно твърдение”, категоричен бе Блъсков. Той обясни, че е изпратил едно писмо до министерството с искане за достъп до обществена информация.

Блъсков допълни, че рекламите на дейности, извършвани от държавни институции, се дават на “правилните вестници”. Официално се обявявали конкурси, но при тях “нещата стават под масата”, твърди още журналистът. Именно това била причината той да не участва в такива от години. “Миналата година на някои вестници са раздадени 4-5 милиона лева от 5-6 министерства”, заяви още Блъсков. И определи въпросните издания като “толкова сладки, че може диабет да хванеш”.

Мирослав Найденов е истински идиот

Всеки ден се замесва, всеки ден се изпича, всеки ден се изяжда

„Обещахме няколко простички неща на хората, и те се случиха – истинско сирене, истински кашкавал, истинско кисело мляко, истински колбаси и истински хляб”. Това заяви по време на представянето на първия продукт от новия стандарт „Хляб за България” министър Мирослав Найденов, с което затвърди убеждението ми, че е истински идиот. Според министъра от новия хляб, който всъщност бил истинският хляб от времето на соца, нямало да се пълнее. Предполагам, че тази новина е хвърлила в дълбок стрес д-р Емилова, която е видяла края на доходния си бизнес. За тези от вас, които не са чували за него, ще го опиша накратко – даваш 1000 евро и отиваш във Варненско, за да погладуваш десет дни в една хотелска стая.

Мисля, че сега Найденов спокойно може да я удари в земята, ако отвори верига от „дебелариуми”, в които срещу 1000 евро можеш да се тъпчеш с „Хляб за България” до насита.

И що за идиотско име – „Хляб за България”! Звучи като название на благотворителна кампания за страни от третия свят – „Да нахраним децата на Хаити”, „Да дадем шанс на Сомалия”... Готов съм да се обзаложа, че името на стандарта е измислил самият министър, и то не на пияна глава. Удивителен е този талант за производство на долнопробен популизъм, но още по-удивително е, че тези дивотии минават безпрепятствено. Стои, значи, министърът и съвсем на сериозно разправя врели-некипели за „Хляба за България” и няма кой да го удари с едно тесто по главата, че да млъкне. Наредили се до него частни производители и го гледат като бащица, все едно не е минал 10 ноември и Берлинската стена не е паднала, а в България още има една партия, един хляб и една мисъл.

Забележителна е сервилността на частния бизнес към висшите държавни чиновници, което, разбира се, не може да се обясни само със слугинския манталитет. Това показва, че бизнесът не е съвсем частен и до голяма степен зависи от държавата, та затова щуротиите на властта се приемат за нещо сериозно и всички се втурват да ги изпълняват.

Един от рекордьорите по глупости в това правителство е именно Мирослав Найденов, който през седмица-две ни вкарва в нов идиотски сюжет с поредната си акция. Всъщност днешният Найденов много прилича на ранния Цветанов – и двамата имат навика да кръщават с гръмки имена всяка глупост, която им мине през главата и решат да реализират. На всичкото отгоре ни вкарват и в абсурдни ситуации. Тази с хляба е същата като онази с месото. Изведнъж земеделският министър започва да твърди, че не ядем истинско месо и истински хляб. Към него се присъединяват производители на съответните продукти, които повтарят същото. Вместо да ги накаже за това, че продават месо, което не е месо, и хляб, който не е хляб, министърът казва: „Освен месото, което не е месо, и хлябът, който не е хляб, оттук нататък ще произвеждате и месо, което е месо, и хляб, който е хляб. За да различаваме истинското от фалшивото, ще наречем истинското месо „Стара планина”, а истинския хляб „България”.

Разбирате ли какво става? Министър и производители признават, че от години купуваме и ядем фалшификати, но вместо да спрат да ги произвеждат и да накажат виновните за измамата, те ни ощастливяват с нов вид луксозна стока, която ни представят за истинска. Разбира се, луксът струва пари и за да ядем истинско месо и истински хляб, ще трябва да си плащаме повече. Това ако някой го изтърси във Франция, ще стане революция. Мъдрият български народ обаче бързо се усети, че за повече пари му продават просто повече сол в месото и спря да купува т.нар. стандарт „Стара планина”.

Въпреки това акцията на Найденов беше успешна, тъй като напълни джобовете на няколко големи частни месопроизводители, които в краткосрочен план спечелиха от първоначалния интерес към новия стандарт. Те спечелиха и в дългосрочен план, тъй като покрай него се вдигнаха и цените на „фалшивото” месо. И понеже славата на „Стара планина” започна да позалязва, Найденов реши да направи същата далавера с производителите на хляб. В скоро време очаквайте вдигането на цените и на хляба.

И ако пошлата страна на този евтин популизъм е дразнеща, то нахалството, за което вече споменах, вбесява. Нахалството хем да признаваш, че произвеждаш и продаваш фалшификат, хем да не понесеш никаква отговорност за това, а на всичкото отгоре да спечелиш и държавна поръчка за ново, „истинско” производство. Това е някаква шизофрения, която трудно може да бъде коментирана. Трудно може да бъде коментирана и апатията на т.нар. потребители, които със същото овчедушие утре ще чуят от устата на министъра, че оттук нататък ще ги храни само с истински лайна по висок държавен стандарт. Ще го гледат и ще му се радват какъв им е румен и засмян. И през ум няма да им мине да спрат да купуват в знак на протест, колкото и да се оплакват, че са бедни и безпомощни.

Истината е, че сме неадекватни. Видяхте какво се случи с бензина – хората излязоха да протестират неизвестно срещу кого, но най-вече срещу правителството заради високите цени на една частна компания, а върхът на въображението им за протеста бе да си зареждат бензин от тази частна компания на символични стойности.

Предполагам, че най-щастливият човек от този протест е бил Валентин Златев, защото в резултат на него правителството му даде редица бонуси в бизнеса, само и само да замрази цените си за един месец. Ако протестиращите наистина искаха да ударят „Лукойл”, трябваше просто да спрат да зареждат гориво за известно време и цените щяха да паднат неминуемо. Работата е там, че няма толкова хора с характер в България и че почти никой не е готов да жертва личния си комфорт заради постигането на обща кауза.

Така е и с министър Найденов и неговите стандарти – вместо като стадо да се втурваме и да опитваме от любопитство „Стара планина” и „Хляб за България”, трябваше за няколко дни да бойкотираме месарите и хлебарите, които сами признаха, че месото не е месо, а хлябът не е хляб, и да принудим държавата да ги санкционира. Това го правиха преди 30 години хората в Полша и ГДР, които изливаха мляко по улицата, защото им вдигнали цената с няколко стотинки, и то в условията на комунистически режим. Това отчасти дава и отговор на въпроса как е възможно Мирослав Найденов да е министър на каквото и да било, а около него да е пълно с клакьори, които са готови и хляба да превърнат в халтура, само и само да тече някаква далавера.

Явор Дачков

След алкохолния и цигарения пазар основателите на „Винпром Пещера" ще завземат и медийния със заплахи за убийство, става ясно от последния скандал с прехвърлянето на дялове между акционерите в „Медийна група България Холдинг".

В коридорите на „Труд" и „24 часа" упорито се говори, че още от началото на 2011 година Христо Грозев поискал няколко милиона евро назаем от Атанас Петров и Антон Щерев, за да изплати все още невнесения си дял в „БГ Принтмедия" ООД. Срещу услугата пък собствениците на „Пещера" щели

да получат дял във вестникарската група

и възможност да прокарват не само корпоративните си интереси, но и да търгуват с влияние в навечерието на изборите. Във финансовите среди пък се твърди, че реално парите на „Винпром Пещера" и на Делян Пеевски стоят зад подозрително бързо регистрираната на 3 декември 2010 година в Австрия BG Privatinvest GmbH. Показaтелен е фактът, че дружеството е учредено с минималния капитал, определен от австрийските власти – 35 000 евро. Подобна практика не е присъща за сериозни инвеститори, но е характерна за

структури с неясен произход

на средствата и спорни цели. Христо Грозев бил вкаран, за да представлява интересите на „Винпром Пещера". Австрийците са привлечени за параван на Делян Пеевски и Ирена Кръстева. Първоначалната уговорка е била Атанас Петров и Антон Щерев да не излизат на светло, а да управляват вестниците чрез подставени лица. На по-късен етап обаче двамата променят мнението си и настояват за извършване на официална продажба, която да ги легитимира.

Съмнителната транзакция била планирана зад гърба на другите двама съдружници Любомир Павлов и Огнян Донев, които по никакъв начин не желаели да се обвързват с хората на „Винпром Пещера", както и с Ирена Кръстева. Грозев възнамерявал да ги постави пред свършен факт и да им натресе нежелани партньори. Бъбривостта на Петров и Щерев обаче изиграла лоша шега. Мераците им да стават медийни босове от седмици са известни на журналисти, политици и бизнесмени. Запознати с финансовите проблеми на Христо Грозев разказаха, че Петров и Щерев в последно време станали изключително нервни и дори заплашили живота и здравето на Грозев, ако не им прехвърли дялове в „Труд" и „24 часа". Този факт

беше потвърден и от Любомир Павлов

който разкри, че Христо Грозев станал тревожен от момента, в който вкарал „Винпром Пещера" в сделката. Павлов обясни, че Грозев се опитал да прокара нови инвеститори в медийната група, сред които „Винпром Пещера", заради неуредени лични сметки към алкохолния производител. Грозев дори споделил, че се страхува за живота си, ако това не стане.

От цялата междусобственическа свада не стана ясно дали „Пещера" вече е получила дял в медиите. Според Любомир Павлов Грозев преговарял да вкара като съдружници в „Труд" и „24 часа" депутата от ДПС Делян Пеевски, както и шефа на Корпоративна банка Цветан Василев. За да защити живота на Грозев, Павлов е провел конфиденциален разговор с главния прокурор Борис Велчев, в който го е уведомил, че „Винпром Пещера" заплашва с физическа разправа. Ето и точните му думи: „А на мен ми каза, че са читави хора. Аз казах, че

ако дължи пари, ще му върнем парите

Той каза: „Не мога, те ще ме убият!". Нека да отидем на полиграф, защото той може да си измисля. Аз съм говорил конфиденциално и с главния прокурор да му осигурят охрана. Той ми предложи и други акционери, но те са собственици на ТВ7, като Делян Пеевски", разказва Павлов, според когото Грозев се е опитал да лобира за определени фирми с цел да определя политиката на вестниците. Масло в огъня на конфликта между Грозев и Павлов наляха и бившите собственици на „Труд" и „24 часа" – немските инвеститори от ВАЦ. Те настоявали да получат последните 15 милиона от сделката, които до този момент все още не са им преведени. Павлов и Огнян Донев деликатно намекнали на Грозев, че е негов ред да се издължи.

Единственият източник на свежи пари – собствениците на „Винпром Пещера", отказали да преведат сумата, докато не влязат официално в управата на медийната група заедно с Делян Пеевски.

Как се ражда скандалното съдружие

Кореняк пловдивчаните Антон Щерев и Христо Грозев от най-ранна възраст са част от елита на града. Сред вип съучениците им от пловдивската английска гимназия са управителят на Райфайзенбанк Момчил Андреев и главният секретар на МВР Калин Георгиев, който също е набор на Антон Щерев и на Христо Грозев.

Алкохолните босове са едни от най-големите рекламодатели в медиите на скандалната Ирена Кръстева. В редакцията се говори, че Пеевски е наложил тотална забрана да се отразяват теми, свързани с криминални разкрития за „Винпром Пещера". През лятото на 2010 г. дори 3-ма журналисти са били уволнени, защото си позволили да опишат акциите на МВР, в които бяха хванати 4400 мастербокса цигари „Кинг" и „Мерилин" със стар бандерол. Двете марки са притежание на свързания с Петров и Щерев „Кингс табако".

Приятелството на „пещерняците" с Пеевски получи и бизнес измерение на 25 октомври 2010 г. Тогава контролираната от Цветан Василев „ Бромак" ООД изкупи дела от 21,6% на свързания с „Винпром Пещера" строителен мастодонт „Галакси пропърти груп" във фонда за земеделска земя „ Агро финанс" АДСИЦ. „Галакси пропърти груп" продаде точно 6 969 431 акции за общо 7,11 млн. лв., или по 1,02 лв. за акция – най-високата цена, сключвана за акция на дружеството през последната една година. Финансови анализатори коментираха сделката като най-успешния и безочлив опит да се измамят останалите акционери във фонда, сред които са германската Caceis bank Deutschland – с 21,17%, и фондовете на ПОК „Доверие"- с 20,9 %.

Други притежатели на акции са фондове на ПОК „Алианц България" – с 11,57%, тези на ПОК „Съгласие" – с 4,55%, застрахователят „Булстрад" и животозастрахователят „Булстрад живот" – с 4,52%, според отчета на „Агро финанс" за миналата година. Няколко месеца по-късно Цветан Василев купи и 8% от „Булгартабак". Така той прави услуга на „Винпром Пещера", които не крият желанието си да играят за приватизацията на тютюневия холдинг. Последната стратегия за раздържавяване на дружеството обаче попари намеренията им.
Мудните – авери на несебърския милионер Чавдар Александров

За реалните собственици на „Винпром Пещера" се знае изключително малко, а те самите предпочитат да стоят далече от медийния интерес. В Пловдивско Атанас Петров и Антон Щерев са известни с прякора си Мудните. В малкото дни, когато не са на ски в швейцарските Алпи или на сафари в някоя екзотична държава, двамата предприемачи гостуват на други новобогаташи от техния ранг – Николай Банев, Чавдар Александров или братя Диневи. Компания им правят собствениците на „Белла" Жорж Веселинов и Венцислав Георгиев, които са подставените им лица в хранителния гигант.

Петров и Щерев основават „Винпром Пещера" през 1998 г. заедно със скандалния бизнесмен Радостин Илиев. Като собственик на винпром „Брезово" и „Риком" ЕООД Илиев е подсъдим по делото „Младо вино" за източване на над 9 млн. лв. ДДС от държавата чрез използване на фалшиви документи за покупко-продажба на сгради и друго недвижимо имущество. Зложелатели на „Пещера" пък издават, че в секретните разработки срещу Радостин Илиев изплуват имената на двамата собственици, в чиято полза реално са точени данъците на държавата. Атанас Петров е съдружник в строителния и туристически мастодонт „Галакси пропърти груп", който чрез спорни приватизационни сделки, обсеби най-апетитните терени на Слънчев бряг. Дружеството е изградило хотелските комплекси Маджестик, Роял и Оазис.

През 2007 г. тогавашният министър на отбраната Веселин Близнаков буквално подарява на притежаваната от „Галакси пропърти груп" фирма „Дриймвил" 80 дка земя на ахтополския плаж по 35 лв. на квадрат срещу задължението да построи 19 гарсониери за нуждите на армията в пловдивския район "Източен". За далаверата неколкократно бяха сезирани куп институции, но наказани и до ден днешен няма. В прокуратурата, МВР и ДАНС от години има множество преписки и докладни, сочещи финансови измами и източване на ДДС от страна на „Галакси пропърти груп" и дъщерните й компании.
Имената на Атанас Петров и Антон Щерев се завъртяха в медиите едва през 2008 г. Когато стана ясно че бившият зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов – Рилски ги е покровителствал и информирал за предстоящи акции за фалшиви бандероли.

Според изтекли в медиите СРС Иван Иванов е осъществявал чадър над винпрома в Пещера, който е произвеждал и пласирал алкохол с фалшиви бандероли. В разговорите той ги нарича „Пещаците" Срещу услугите си той се договаря със собственика на винпрома Атанас Петров за подкуп – пушка и лаптоп за дъщеря си. Властовият чадър на „Пещера" по времето на тройната коалиция е опънат със съдействието на високопоставени фигури от държавата – министъра на вътрешните работи Румен Петков и главния комисар Валентин Петров, както показва докладът на Комисията по вътрешна сигурност, пред която показания дава бившият шеф на ГДБОП и сегашният шеф на Агенция „Митници" – Ваньо Танов.

Вещи в криминалния свят споделят, че целият възход на „пещерняците" е благодарение на високопоставените им политически покровители, които на всеки 4 години сменят политическата си окраска. Само четири месеца след скандала с Иван Иванов собствениците на „Винпром Пещера" смело навлязоха и в цигарения бизнес. Чрез приближената си „Сигма консултинг" те приватизираха зад гърба на Ветко Арабаджиев и Георги Гергов бившата цигарена фабрика „Пловдив-БТ" и я преименуваха на „Кингс табако". Близкият родственик на Антон Щерев – Милен Щерев пое маркетинга на дружеството. За кратко време брандовете „Кинг" и „Мерилин" отхапаха апетитен пай от пазарния дял на „Булгартабак". Освен като най-продаваните, техните цигари станаха и едни от най- залавяните от митничари и полицаи.

На 4 юни 2010 г. служители на МВР разбиха склад пълен догоре с 4400 мастербокса „Кинг" и „Мерилин" с изтекъл бандерол. По документи папиросите били предназначени за изгаряне, а Министерство на финансите е възстановило акциза на собствениците им. Щетата за бюджета беше оценена на над 6 млн. лв. Месец по-късно, на фаталния 13 юли, митничари и полицаи хванаха в крачка шефа на сигурността в „Кингс табако" Иван Вълчев, опитал се да отклони част от цигарите предназначени за изгаряне в пещите на Холсим. Вълчев е бивш шеф на криминална полиция в Пловдив, намерил подслон при „Винпром Пещера" след уволнението си. При акция „Огнярите" оперативните работници нахлуха и запечатаха складовете на „Кингс табако" в Пловдив, където се съхраняват цигарите, предназначени за унищожение.

Днес Антон и Атанас са оставили управлението на „Винпром Пещера" в ръцете на мениджъри, начело с Иван Папазов. Собствеността на алкохолния завод пък е преминала в офширки и свързани лица – „Брайтън дистилърс груп лимитед", „Сириус инвест" и „Глобал маркет". Допреди година „Винпром Пещера" беше свързан основно с кражба на акциз и лепене на фалшиви бандероли. По данни на ченгета и митничари през последните 12 години 2/3 от продукцията на „Винпром Пещера" е била в сивия сектор и е ощетила хазната с милиони левове. През 2006 г. Ваньо Танов пръв разкри схемата за внос на фалшиви акцизни лепенки от Турция, подставените им лица и механизмите за пласиране на алкохол на черно. Благодарение на високопоставените си покровители Атанс Петров и Антон Щерев излязоха сухи от скандала, разработката беше прекратена лично от Валентин Петров, а Ваньо Танов беше уволнен от шефското място в ГДБОП.

На 19 май 2010 г. централата на завода беше атакувана от митничари и полицаи при акция „Акцизите" и бяха заловени няколко тира спиртни напитки с фалшиви бандероли. Бойко Борисов пък се закани, че ако още веднъж алкохолните босове опитат да го молят за милост, ще ги затвори.

В. "Галерия"

Шефът на "ЛУКойл-България" Валентин Златев е един от консултантите на руската държавна корпорация "Росатом" за АЕЦ "Белене" и в това си качество е присъствал на преговорите между България и Русия през февруари.

За неговото присъствие на разговорите се разбра от думите на енергийния зам.-министър Марий Косев, но самият Косев не бе наясно защо Златев е бил на срещата. "Разговорите бяха започнали, вече имаше 2 или 3 часа преговори и той се появи, доколкото схващам, вероятно някой му е казал, може би президентът на руската държавна корпорация "Росатом" Сергей Кириенко или някой друг. Златев си има някакви причини да се появи, но в интерес на истината той не си е позволявал да се намесва в разговорите или да дава мнения. За мен беше по-скоро изненада, че се е появил на такива преговори, но доста сърдечно се поздравиха с Кириенко и в никакъв случай това не е официален или неофициален български консултант по преговорите за АЕЦ "Белене", уточни Косев.

1. Приемате всичко написано тук като лична обида и моментално започвате да сипете закани наляво и надясно.

2. Често напомняте на събеседниците си "да не се излагаме пред чужденците".

3. Чувствате се добре, когато "на съседа му е зле".

4. Упорито не си хвърляте боклука разделно, защото "те и без това го събират на едно и също място".

5. Всяка година на 3 март гордо развявате националното знаме през балкона си, но не знаете какво се празнува на 6 септември.

6. Един от най-големите ви страхове си остава "да не настинете и да не се минете".

7. Ежедневното взимане на душ намирате за "много модерно" и не Ви е срам да го демонстрирате в градския транспорт и други обществени места.

8. Твърдо сте убеден, че "на маймуни ни направиха".

9. Страхувате се от борци, мутри и пр. престъпници, но същевременно тайничко им завиждате, защото това са "момчета, които умеят да се оправят в живота".

10. Знаете, че "западноевропейците са скучни хора" още преди да сте били в западноевропейска страна.

11. Изрекли сте "Нас ни знаят заради Ицо Стоичков" на глас (или мислено) поне 3 пъти в живота си.

12. Готови сте да простите всяка грешка на Бойко Борисов с оправданието, че "той е мъжкар".

13. Твърдите, че който не е съгласен с Вашето мнение, трябва "да си ходи в Турция!"

14. Убеден сте, че "всички са маскари", но все пак Иван Костов е най-омразния Ви български политик.

15. Разправяте, че западноевропейците са „студени” и „гадняри”, защото не са се оставили да ги прецакате.

16. Гордеете се, че България е единствената страна, спасила своите евреи, но същевременно сте убеден, че „и Хитлер е бил прав“.

17. Страхувате се да си купите френска кола, защото „после трее всека година да й правим предница“.

18. Смятате, че е най-удачно да си носите документите в малка чантичка през рамо.

19. Твърдо сте убеден, че „немските коли са по-здрави от френските“, а „американските ги мани, че много харчат“.

20. Лесно могат да Ви убедят, че кола на 200,000 км „не е карана, бе“.

21. Обичате да пазарувате „на промоция“. Не е проблем да прекосите града, ако „са пуснали свинско на 3,30“.

22. Гордеете се, че Ваш познат „са го давали по телевизията“.

23. Вярвате, че „рейсът ще дойде, щом запалите цигара“.

24. Убеден сте, че „застроиха цялото Черноморие“ и „всичко е на Доган“.

25. Ядете варена царевица само през лятото и само на плажа.

26. Любимата Ви закуска е баничка с боза, а любимата Ви лютеница е „хорце от Първомай“.

27. За повечето хранителни стоки смятате, че „навремето бяха хубави, но ги развалиха“.

28. Убеден сте, че „по-красива жена от българката няма“.

29. Смятате, че „единствено в България природата е уникална“.

30. Теглите по 10 терабайта филми на месец „от торентите“.

31. Уверен сте, че ако Ви направят треньор на националите ще ги изведете до финал на Световното.

32. Непрекъснато чувате как някой някъде реже нещо с флекс.

33. Умеете да „връщате време“.

34. Човек губи уважението Ви, ако „тоа не мое да пие“.

35. При бъркане в джоба всеки път се радвате, когато намерите
слънчоглед.

36. Обичате да взимате каквото и да е, „щом е на аванта“.

37. На втората година от мандата на което и да е правителство казвате, че „и тия са като предните“.

38. Харесвате "Голф 3", защото „много са здрави“.

39. Твърдите, че „тотото е нагласено“.

40. Вярвате, че „жена шофьор и негър скиор няма!“.

41. Вярвате, че „българин е измислил компютъра“.

42. Често питате „на теб кой ти е дал книжка“, докато шофирате.

43. На границата пикаете в храстите, за да спестите от тоалетна.

44. Не обичате германците, защото „те трябва да се обадят на майка си, за да й отидат на гости“.

45. Отивате в чужбина „не за да гледам някви камъняци“, а за да си купите дрехи „от намалените“.

46. Всеки път зимата Ви изненадва.

47. Твърдите, че „сега всичко има, само пари да имаш“.

48. Сам обичате да сменяте маслото на колата си.

49. Редовно от магазина Ви пращат да „развалите, че нямам да ви върна“.

50. Сигурен сте, че „жените не могат да карат“.

51. Убеден сте, че „българите са най-умните в света“.

52. Смятате, че „това не е държава“.

53. Знаете, че продавачите на пазара винаги „лъжат в грамажа“.

54. Вярвате, че „Тато построи магистрали“.

55. Често се оплаквате, че „всичко е за пари“.

56. Сигурен сте, че „съдията е педерас“.

57. Не искате Турция в ЕС , но смятате, че сериалите „много добре са направени“.

58. Яд Ви е, че „София се напълни само с цигани и автомобили“.

59. Страх Ви е, че „циганите станаха повече от нас“.

60. Убеден сте, че „колата разяжда всякакви метали“.

61. Често мърморите „хубава работа, ама българска“.

62. Според Вас „никога няма да се оправим“.

63. Сигурен сте, че „всеки гледа да те излъже“.

64. Убеден сте, че гърците, сърбите, румънците и прочие „са по-зле и от нас“.

65. По традиция си задавате въпроса дали шофьорът на автобуса не „кара картофи“.

66. Смятате, че „навремето имаше, ако не друго – сигурност“.

67. Според Вас „сега никой не работи, само бърза да ти вземе парите“.

68. Имате цял анцуг за „пред хора“.

69. Смятате, че „едно време не беше така“.

70. Държите дистанционното да е в найлоново пликче.

71. Срам Ви е да паркирате колата си с повече от една ръка на волана.

72. Обичате Бойко Борисов, защото е „човек от народа“.

73. Според Вас „младите не четат, а само телевизия гледат“.

74. Мъчно Ви е, че не изнасяме тонове домати за Русия.

75. Обожавате Русия, защото „те нас винаги са ни обичали“.

76. При качване в претъпкан автобус подвиквате „айде още малко“.

77. За Вас бензиновите двигатели са предназначени за газови уредби.

78. Мнението Ви за колите втора употреба най-общо е: „Запада си изхвърля боклуците тука“.

79. Вярвате, че „тая криза от Запада дойде“.

80. Оставяте обувките си пред входната врата.

81. Смятате, че „това само в България го има“.

82. Варите буркани пред блока.

83. Обичате да си изхвърляте пепелника на колата през прозореца й в движение.

84. Смятате, че „окрадоха държавата“.

85. Харесвате Георги Първанов, защото „умно говори“.

86. Не обичате Запада, защото „те нас никога не са ни обичали“.

87. Ако поне веднъж сте казал "таз държава, докато съм жив няма да се оправи".

88. Считате за нормално да останете без ток.

89. Намирате Бербатов за слаб и безволев футболист, като
същевременно се кълнете, че не му завиждате.

90. Когато настъпите или блъснете някой, не се извинявате, а казвате само едно "опа".

91. През вечер се събирате със съседите от дясно на белот, плющите картите върху вестник, пиете гола ракия без
мезе и плюете тези от ляво, че са скръндзи.

92. Не обичате уиски, но в заведение си поръчвате 50 грама от най-скъпото, защото това пият "гъзарите".

93. Обяснявате наред, че чалгата е "голяма тъпотия", но у дома не слушате друго.

94. Фукате се, че всичките Ви дрехи са "марка", но са купени от битака.

95. Плюете под път и над път "китайските боклуци", но всичко у вас е made in china.

96. За абсолютно всичко търсите "връзки" без значение дали е необходимо.

97. Продължавате традицията на вашите родители и набивате в главата на детето си: "Учи, за да не работиш".

98. Твърдите, че политиците окрадоха държавата, но винаги намирате какво да "щипнете" от работното си място, ако ще и кламер да е.

99. Поне веднъж сте давали рушвет на катаджия, вместо да си
платите глобата или да се постараете да спазвате закона.

"Зловещо" с Венета Знайкова и Камата

в понеделник, април 04, 2011

"Зловещо" с Венета Знайкова и Кристо Стоишков

КТБ вече държи 70% от държавните пари

в понеделник, януари 31, 2011

Въпреки указанията на МФ и проверката на ЕК компаниите продължават да избират обслужващите трезори по неясни критерии

Управляващите продължават да съсредоточават парите на държавни предприятия в един трезор - Корпоративна търговска банка /КТБ/. Финансовата институция вече управлява 70% от средствата на 10-те най-големи държавни фирми. Това показва справка на Министерството на икономиката, получена от "Сега" по закона за достъп до информация.

Най-големи суми в банки държат компаниите към министерство на икономиката - Български енергиен холдинг, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", Национална електрическа компания, "ТЕЦ Марица-изток 2", "АЕЦ Козлодуй", Национална компания "Индустриални зони", "Кинтекс", "Булгартабак холдинг" и "Благоевград - БТ". Според официална справка на МФ към март 2010 г. те са имали депозити и разплащателни сметки за 621 млн. лв., от които 337 млн. лв. са по сметки в КТБ. Това прави съкрушителен "пазарен" дял на трезора при тези предприятия - 54%, при положение че огромният ресурс е вложен в общо 23 банки. Към края на октомври 2010 г. 10-те компании са намалили парите, които държат в трезори до 412 млн. лв., но делът на КТБ е още по-смазващ - 285 млн. лв., или 70%. Към този момент трезорите, в които държавните фирми са вложили средствата си, са паднали до 14.

Другите банки, в които държавните фирми са държали по-сериозни средства към 31 октомври, са Инвестбанк и Централна кооперативна банка, но в тях сумите са значително по-ниски - съответно 50 млн. лв. и 23 млн. лв., сочи още справката на МФ.

КТБ е в средата на класацията по активи на финансовите институции - на 9-о място от 24 трезора. Тя работи основно с бизнес клиенти и почти не се занимава с банкиране на дребно. Изненадващото е обаче, че за 2010 г. КТБ е в Топ 3 на най-печелившите банки у нас. Финансовият й резултат за м. г. е +74 млн. лв., като пред нея са само гигантите на родния пазар "УниКредит Булбанк" и "Банка ДСК". През 2008 г. финансовата институция заемаше едва 8-о място по печалба, а през 2009 г. се изкачи до 4-о. Преди две години в трезора влязоха омански капитали, а директорът му Цветан Василев е бил съдружник в различни проекти на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Кръстева и синът й Делян Пеевски, който в момента е депутат от ДПС, контролират значителна част от медийния пазар.

Проблемът с депозирането на огромния финансов ресурс на държавните фирми в няколко банки на непрозрачен принцип бе поставен за пръв път от финансовия министър Симеон Дянков още през есента на 2009 г. Тогава той се възмути в парламента, че 60% от парите са само в три банки, а 3/4 от средствата са оставени на еднодневни депозити без лихва.

След това през пролетта на 2010 г. главните редактори на 11 медии, включително вестник "Сега", поискаха справка от Дянков по закона за достъп до информация за размера на средствата, които държавните фирми държат в банки, и принципите, по които са избрани трезорите. Дянков отговори с детайлна справка, от която се разбра, че към края на март 2010 г. Корпоративна банка оперира с 48% от парите на държавните предприятия - тя държи на депозити и разплащателни сметки 408 млн. лв. от общо 855 млн. лв. Тогава справката на Дянков включваше не само фирмите на икономическото министерство, но също транспортни и някои други големи държавни компании.

В. "Сега" поиска същата справка, но към дата 31.10.2010 г. изненадващо отговорът от МФ беше, че ведомството не разполага с търсената информация и искането е препратено към всички засегнати ведомства и дружества. Единствено икономическото министерство, което управлява 10 от общо 18 държавни компании, представи пълна и изчерпателна справка. Две от останалите компании - БДЖ и "Ръководство въздушно движение", отказаха да предоставят данни. От "Терем" изпратиха писмо, че са готови да дадат информацията в идните дни. Останалите 5 компании държат на депозити малки суми, при които няма съществена промяна.

Преди няколко месеца, за да опровергае възникналите съмнения, че Корпоративна банка умишлено се толерира от властта, Дянков разпореди да се изготвят насоки за избор на обслужваща банка, които държавните фирми трябва да спазват. Оказа се обаче, че указанията са само препоръчителни, защото не са въведени с нормативен акт.

Преди седмици се разбра, че Европейската комисия също разследва България по сигнал за отпускане на предполагаема държавна помощ в полза на Корпоративна търговска банка (КТБ) и свързана с нея група от медийни и телекомуникационни компании. Конкретният повод са тъкмо разкритията за привилегированото положение на трезора при депозирането на държавните пари. От МФ твърдят, че процедурата е рутинна и няма нищо общо с процедурите за нарушаване на европейското законодателство. Според експерти обаче, ако при изясняване на случая Брюксел счете, че има данни за нарушаване на европейските директиви, може да се стигне до наказателна процедура срещу България и до финансови санкции.

ТАБЛИЦА
В кои банки са парите на най-големите държавни фирми*

БАНКА	Депозитни/разплащателни сметки
			млн. лв.	$ млн.	млн. евро

1. Корпоративна търговска банка	208.25	41.02	9.51
2. Банка ДСК	10.0	1.0	0
3. Инвестбанк	44.19	0	2.84
4. Пощенска банка	8.40	0.012	0.058
5. ПИБ	0	0	1.18
6. Sun Trust Bank	0	0.399	0
7. Търговска банка Д	2.0	0	0
8. БНП Париба	0	10.0	0
9. ИНК Банк		0	10.0	0
10. УниКредит Булбанк		0.186	0.042	0.437
11. ЦКБ	22.71	0.027	0.001
12. Алианц банк	0.19	0.022	0
13. СИБанк	0.145	0.031	0
14. МКБ Юнионбанк	0.001	0.062	0
ОБЩО:	296.071	62.615	14.030

*Справката е на МИЕТ, към 31.10.2010 г. и се отнася за компаниите БЕХ, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", НЕК, "ТЕЦ Марица-изток 2", "АЕЦ Козлодуй", Национална компания "Индустриални зони", "Кинтекс", "Булгартабак" и "Благоевград - БТ"

Цветелина Йорданова, В. "Сега"

в понеделник, януари 31, 2011