За да бъдат "законно оформени" последващите сделки с
най-апетитните имоти на "Булгартабак холдинг", преди година започна
масовото прехвърляне от източеното и на практика ликвидирано дъщерно
дружество на "Булгартабак холдинг" - "София- Булгартабак" на
създаденото специално за тази цел еднолично дружество с ограничана
отговорност "СФ-БТ" . През февруари 2017-а то беше регистрирано като
еднолична собственост на самата "София- Булгартабак" . Веднага след това
тогавашният му директор Владимир Жеков "продаде" на собственото си
дружество купища имоти, между които сградите на бившия Полиграфически
комбинат на бул. „Цариградско шосе“ №47 плюс огромния имот и всички
сгради и съоръжения на бившата цигарена фабрика на бул. "Цар Борис" №
134. Според нотариалния акт (от 3 април 2017-а), с който в "БАНКЕРЪ"
разполага, всички те са "изтъргувани" за 60 996 112.65 лева.
От 27 юли обаче цялото току-що създадено дружество е
прехвърлено на дубайската офшорка "Булгартабак Трейд ФЗЕ",
регистрирана в Свободна зона Джебел Али, Дубай, Обединени арабски
емирства, и представлявана от изпълнителния и директор Уалид Абделсеид
Мохамед Ахмед, което според учредителния акт е с капитал от... 1 млн.
лева. Каква е била цената на това "изкупуване" не е ясно.
Само три месеца по-късно - на 31 октомври 2017-а, новият собственик на тези имоти успява да реализира част от тях. Той спазарява за 25 млн. евро емблематичната за българската
столица сграда - Полиграфическия комбинат, която е и паметник на
културата. Купувач е иранецът с български паспорт Муханнед Наджим
Абдуллах ал Нуаими, чрез едноличната фирма с ограничена отговорност
"Алнуаими груп" (с 5 хил. лв. капитал) . Тя от своя страна е 100%
собственост на "Евро Инвестмънт Холдинг" ЕАД, който също е еднолична
собственост на Муханнед Наджим Абдуллах ал Нуаими и има капитал 100
хил. лева.
Очевидно финансирането за тази сделка е дошло от друга негова
фирма - "Аполо инженеринг", която се занимава с търговия с оръжие. А
нейните обороти са повече от впечатляващи. За последните три финансови
години ( от 2014-а до 2016-а), приходите и надвишават 900 млн. лв., а
печалбата й е 150 млн. лева.
Дали обаче витиеватата формулировка, описана в нотариалния
акт, която гласи, че купувачът е внесъл парите по специална ЕСКРОУ
сметка, а те ще се прехвърлят на продавача едва когато той влезе във
владение на имота, не оставя вратичка това никога да не се случи. Доста
подозрително е, че на този етап "движение" около скъпия имот все още
няма и отникъде не личи, че новият собственик вече се е настанил
там...?! А кой си купува имот, за да не го ползва?!
Всъщност за тази сделка се разбра от сигнал, подаден в
прокуратурата от неправителствената организация "Ние, гражданите",
които разпознават в нея вероятна корупция около разпределението на
осребреното от синдиците на Корпоративна търговска банка имущество на
финансовата институция. Те съобщават, че преди година "Аполо инженеринг"
изненадващо се появило в списъка за разпределение на първите 534 млн.
лв. от масата на несъстоятелността на фалираната банка като обезпечен
кредитор с вземане за 3.94 млн. лева. Така дружеството най-неочаквано
изпреварва останалите кредитори благодарение на мистериозен договор за
срочен заем от далечния 1 юли 2009-а. Към него е сключен договор за
залог на вземания на 7 юни 2014 година. Или само 13 дни преди
Корпоративна търговска банка да бъде поставена под специален надзор.
Доста изненадващ е фактът, че този контракт не е вписан в Централния
регистър на особените залози (ЦРОЗ), и срещу него е имало възражение,
което е уважено от Фонда за гарантиране на влоговете. Това решение
обаче е обжалвано от "Аполо" . Какво ще стане по-нататък ще се
изясни при следващото разпределение на осребряваното имущество.
Какъв е бизнесът на иранеца и какви точно са били връзките му
както с банката, така и с "никъде не фигуриращия“ (по думите на Йордан
Цонев) в нея Пеевски можем само да гадаем. Тук е моментът да припомним,
че в. "БАНКЕРЪ" следи неговото "движение" още от 2014-а, когато в
материала си от 2 октомври "Скрити собственици с нескрити интереси"
разказахме как Полиграфическият комбинат първо "отлетя" към
Лихтенщайн срещу 15 млн. евро. На 1 септември редакционната сграда и
печатницата към нея бяха продадени от тогавашните му собственици
"Вестникарска група България" и "Медийна група България Холдинг",
управлявани от Венелина Гочева (която беше и техен мажоритарен
собственик чрез компанията си "Про Нюз България") на учреденото четири
месеца по-рано (на 12 май 2014-а) с капитал 1000 лв. еднолично дружество
с ограничена отговорност "Карано Пропъртис България". То се управляваше
от познатия в бизнес средите четиридесет и две годишен Виктор
Веселинов. Срещу неговото име в Търговския регистър фигурираше
една-единствена еднолична фирма "3 В Рейсинг", занимаваща се с...
"техническо обслужване и ремонт на автомобили". Собственик на самото
дружество купувач, според регистрите, пък е Лихтенщайн - Carano
Establishment, регистрирана във Вадуц (под № FL-0002.474.976-5).
Офшорката майка също няма дълга търговска история. Тя е
създадена само месец преди да открие представителството си у нас (на 1
април). Нейни директори са били Андреас Игнац Шурти и Урс Даниел
Ханзелман, а Веселинов е техен пълномощник у нас. Капиталът й също не
беше впечатляваш - 30 000 швейцарски франка. Офисът на българското
дружество, според регистрацията в Търговския регистър, е на адреса на
едноличната фирма на Веселинов - на ул. "Бъдник" № 6, в пролетарския
столичен квартал "Надежда".
Сделката е изповядана при нотариус Весела Ивчева, която
очевидно е ангажирана с всички сделки на тези фирми, защото и сегашните
са изповядани при нея. Според нотариалния акт цената, на която беше
продаден тогава редакционният корпус, разположен върху 15 472 кв. м
застроена площ и върху терен от 4121 кв. м., беше 20 699 216.28 лева.
Втората сграда е на печатницата. Тя е разположена на терен от
2486.62 кв. м, а общата разгъната застроена площ е 5576 кв. метра.
Тогава беше продадена за 8 638 233.72 лева. Общата стойност на сделката
за двата имота беше 29 337 450 лева. В деня на продажбата имотите
бяха ипотекирани в полза на Търговска банка Д, която отпусна на
купувача "Карано Пропъртис България" кредит от 8 млн. евро. Те трябваше
да бъдат върнати на финансовата институция до 10 август 2020 година.
Другите 7 млн. евро за реализацията на сделката вероятно бяха осигурени
от офшорния собственик на българското дружество.
Само пет дни след продажбата на комбината купувачът подписа
нов договор - за отдаване на сградите под наем. Той беше за шест
години, а наемателят беше "Благоевград - БТ", част от Групата
"Булгартабак". Срокът на наемния договор беше изчислен перфектно, той
изтичаше точно когато трябва да бъде върнат и кредитът към банката.
Според документа (с който в. "БАНКЕРЪ" разполага) тютюневото дружество
трябваше да плаща на току-що пръкналия се нов собственик на
Полиграфическия комбинат - "Карано Пропъртис България", по 8 евро на
кв. метър месечно - цената се отнася за цялата разгърната застроена
площ, и за двата имота"...
Простата сметка още тогава показа, че на всяко десето число
(според клауза в контракта) офшорната компания ще получава по 168 386.64
евро месечно, или 2 020 639.68 евро годишно. За целия шестгодишен
период на договора новият собственик на елитните столични сгради ще
получи 12 123 838.08 евро. С други думи, може спокойно да погасява
кредита към турската банка, без да си мръдне и пръста, за да развива
някаква дейност...?!
Така изпипаната сделка като за учебник обаче претърпя друго
развитие по-късно. Ако съдим по нотариалните актове, сградата е била
прехвърлена поетапно първо в "Благоевград БТ", през 2016-а неин
собственик става "София БТ" , а година по-късно софийското дружество пък
я "продава" на „СФ-БТ“ЕООД. И от там отива при Муханнед Наджим Абдуллах
ал Нуаими.
0 коментара:
Публикуване на коментар