Георги Самуилов клати кабинета на Борисов със стачки

Бизнесменът и собственик на „Инса Ойл” сериозно се е вживял в ролята на политически инженер. Напоследък той се е заел да клати кабинета на Бойко Борисов и да изнудва премиера със стачки и блокиране на граници. Целта е да бъде оставен да работи по начина, по който той си знае, а този начин очевидно осигурява значителни количества пари в брой, така че  Самуилов да плаща за стачки или пък за избори.

Обществена тайна е, че Самуилов внася ударно танкери с горива, предимно през порт Бургас, където е наемател на Кирил Домусчиев. Според публично известна информация техният брой през 2017 г. е бил 58, а през 2018 г. – 42. Схемата продължава и в началото на тази година.

По принцип в това не би имало нищо лошо, ако с различни врътки не се заобикаляше закона и не се избягваше плащането на данъци, както става на практика. Интересно, че танкерите на Самуилов пътуват полупразни. Така е поне по документи. През 2017 г. влезлите танкери са били с капацитет 400 000 т, а по декларации горивото е 334 000 т. Разликата е 66 000 т. За 2018 г. стойностите са 336 000 т. към 256 550 т. В това няма никаква икономическа логика, тъй като при наема на танкер трябва да наемеш цялата му вместимост независимо дали смяташ да караш въздух или дизел.

Естествено, Самуилов не печели от внос на въздух. Просто не цялото разтоварено количество влиза в данъчния склад на „Бургас Изток 2”, където Самуилов е наемател. То се товари директно на цистерни, а оттам нататък изчезва от правния мир на държавата.
 

Според запознати едва около една трета от внесените от Самуилов горива са обложени, както си му е редът. Къде са другите две трети?

Неговите цистерни отпътуват за мрежата му от клиентела – т. нар. „малки бензиностанции”, където се реализира. Със спестените от данъци пари могат пари може да се купи благоволението на различни държавни органи, които например да си затварят очите не само за неговите действия, но и за „странния” вид на бензиностанциите на много от клиентите му, които работят в разрез на всички правила за отчетност и безопасност. С тях може и да се подклаждат бунтове и стачки срещу властта, ако тя се опита да вземе мерки срещу не особено легалните бизнес практики на Самуилов и групата около него.

Логично е да се зададе въпроса защо прясно създаденото „Националното сдружение на търговци и превозвачи на горива”, което се заявява като защитник на дребните в този бизнес, плаши да блокира граници, ако не се отмени току що влезлия в действие закон за горивата. Не беше ли именно Самуилов, който се обяви против новите правила? И дали това сдружение не е съставено именно от клиентите на Жоро Инсата?