Любомир Павлов е новият главен редактор на вестниците "Труд"и "24 часа". Редакционната политика на медиите ще се ръководи от Издателски борд, чийто президент става Павлов. Досегашните главни редактори Тошо Тошев и Венелина Гочева ще бъдат негови заместници. Новата управленска структура копира "редакционните съвети" в медиите на ДПС, чрез които Ирена Кръстева контролира "Монитор", "Телеграф", "Политика" и "Засада".
Промяната на структурата на бившите вестници на ВАЦ, купени от група инвеститори преди месец, на практика означава отнемане на редакционната политика от досегашните шефове. Бившите собственици на "Труд", "24 часа" и "168 часа" бяха предоставили право на главните редактори да определят поведението на изданията и политическата им насоченост. Те решаваха кое, кой, къде и кога може да се появява на страниците на изданията, а представителите на ВАЦ се занимаваха с рекламата и финансите на дружеството. Възможността сами да определят редакционната политика предостави медийна власт в ръцете на главните редактори на доскоро най-тиражните вестници в България. На практика Тошо Тошев и Венелина Гочева се изживяваха като издатели и дори ръководеха Съюза на издателите, редом с останалите собственици на печатни медии в България. Известно е, че рекламният пазар у нас е силно ограничен, дори и преди да бъде ударен от световната финансова криза. Освен това ефективността на печатната реклама е съмнителна. Това е причината търговските компании и политическите партии да пренасочат средствата от рекламните си бюджети за PR акции.
Така вместо рекламни карета, дълги години във вестниците се появяха "интервюта" с уж важни хора по уж важни и обществено значими теми, откровен политически PR, корпоративни и "черни" кампании, кризисен PR, чиста реклама на политици, фирми, търговски продукти по формата на "очерци" и "портрети" в съботните броеве и пр. Парите за тези акции не влизаха в касите на ВАЦ, а обикновено в джобовете на главните редактори. Сега новите собственици сложиха край на тази практика, а Тошев и Гочева се превърнаха в обикновени, макар и високоплатени служители на компанията. Тяхната основна задача вече ще се свежда до стриктното спазване на наложената от издателите редакционна политика и оперативно ръководство на вестниците.
Темата за "независимата" редакционна политика бе основен лайтмотив в изказването на Тошо Тошев на пресконференцията, при която бяха представени новите собственици на изданията. Тошев настояваше тези им права да бъдат запазени, тъй като издателите трябвало да се "занимават с финансите, а не с вестника". Личи си, че новите босове на медиите на ВАЦ не са "глупави" като предшествениците си. Те очевидно знаят, че в България издателите правят пари не от мижавите рекламни постъпления, а от политическата и икономическа насоченост на изданията. Поради тази причина на медийния пазар дълги години същестуват вестници, сайтове и радиа, без никакви реклами.
Промяната на структурата на бившите вестници на ВАЦ, купени от група инвеститори преди месец, на практика означава отнемане на редакционната политика от досегашните шефове. Бившите собственици на "Труд", "24 часа" и "168 часа" бяха предоставили право на главните редактори да определят поведението на изданията и политическата им насоченост. Те решаваха кое, кой, къде и кога може да се появява на страниците на изданията, а представителите на ВАЦ се занимаваха с рекламата и финансите на дружеството. Възможността сами да определят редакционната политика предостави медийна власт в ръцете на главните редактори на доскоро най-тиражните вестници в България. На практика Тошо Тошев и Венелина Гочева се изживяваха като издатели и дори ръководеха Съюза на издателите, редом с останалите собственици на печатни медии в България. Известно е, че рекламният пазар у нас е силно ограничен, дори и преди да бъде ударен от световната финансова криза. Освен това ефективността на печатната реклама е съмнителна. Това е причината търговските компании и политическите партии да пренасочат средствата от рекламните си бюджети за PR акции.
Така вместо рекламни карета, дълги години във вестниците се появяха "интервюта" с уж важни хора по уж важни и обществено значими теми, откровен политически PR, корпоративни и "черни" кампании, кризисен PR, чиста реклама на политици, фирми, търговски продукти по формата на "очерци" и "портрети" в съботните броеве и пр. Парите за тези акции не влизаха в касите на ВАЦ, а обикновено в джобовете на главните редактори. Сега новите собственици сложиха край на тази практика, а Тошев и Гочева се превърнаха в обикновени, макар и високоплатени служители на компанията. Тяхната основна задача вече ще се свежда до стриктното спазване на наложената от издателите редакционна политика и оперативно ръководство на вестниците.
Темата за "независимата" редакционна политика бе основен лайтмотив в изказването на Тошо Тошев на пресконференцията, при която бяха представени новите собственици на изданията. Тошев настояваше тези им права да бъдат запазени, тъй като издателите трябвало да се "занимават с финансите, а не с вестника". Личи си, че новите босове на медиите на ВАЦ не са "глупави" като предшествениците си. Те очевидно знаят, че в България издателите правят пари не от мижавите рекламни постъпления, а от политическата и икономическа насоченост на изданията. Поради тази причина на медийния пазар дълги години същестуват вестници, сайтове и радиа, без никакви реклами.
И правилно - издателят има право да определя редакционната политика, а не главният редактор. Много ми е любопитно какъв ще е новият вестник, който Медийна група България планира да пусне от м.юли - наистина ли ще бъде нещо подобно на "Телеграф"...