Банката на Цветан Василев КТБ, заедно с VTB Capital, е на път да придобие телекома
Притеснения, слухове, въпроси, шепот - иначе ярко осветените коридори на БТК напоследък са всъщност мрачно място за служителите,
които се питат "какъв език да учим сега, какъв ще е новият собственик".
Дано покрай страха сред персонала не се е загнездило и суеверие - според
него е лоша поличба нечие име да се произнесе наобратно. А купувачът на
най-стария и стратегически телеком в България най-вероятно ще е
Корпоративна търговска банка (КТБ). По информация от отлично информирани
източници от бранша, пожелали анонимност, сделката ще бъде подготвена
още до края на идната седмица, а новите притежатели на
БТК ще са Цветан Василев и VTB Capital - инвестиционното звено на руската Внешторгбанк.
Както най-новата история на БТК показва, всяко решение е предпоследно. Може да се окаже,
че и сега е така. Да се правят предсказания е рано и грешно точно
толкова, колкото да се вярва на суеверия. Важни са фактите. А те звучат
така: в
БТК влиза не стратегически, а финансов инвеститор; в
неговите ръце се концентрира изключително голямо влияние, защото това е
не просто поредното, а едно от най-големите присъединявания на нов актив
към владенията му.
Сделка отвътре след провал отвън
Не е изненада, че след като получи мрежата за бъдеща цифровизация на ефира и редица медии, Цветан Василев иска да прибави в портфейла си и подобен ключов комуникационен актив като БТК. Телекомът вече две години се опитва да преструктурира задълженията си от 1.65 млрд. евро. До скоро дори имаше и официален процес на продажба на компанията, в който двата основни кандидат-купувача бяха КТБ в партньорство с VTB Capital и турската Turkcell. Кредиторите обаче не харесаха нито една от офертите и преди по-малко от два месеца решиха сами да преструктурират дълговете на БТК и след година-две да се опитат отново да я продадат.
Не е изненада, че след като получи мрежата за бъдеща цифровизация на ефира и редица медии, Цветан Василев иска да прибави в портфейла си и подобен ключов комуникационен актив като БТК. Телекомът вече две години се опитва да преструктурира задълженията си от 1.65 млрд. евро. До скоро дори имаше и официален процес на продажба на компанията, в който двата основни кандидат-купувача бяха КТБ в партньорство с VTB Capital и турската Turkcell. Кредиторите обаче не харесаха нито една от офертите и преди по-малко от два месеца решиха сами да преструктурират дълговете на БТК и след година-две да се опитат отново да я продадат.
Сега обаче по-всичко личи, че тандемът КТБ - VTB не се отказва лесно.
Според източници на "Капитал", преговорите за преструктуриране са
претърпели истински обрат, като обединението на 99% е успяло да убеди
немалка част от кредиторите, един по един, че е единственият възможен
техен избор, ако не желаят телекомът да бъде блокиран откъм възможности
за развитие. "Обмисляхме сделката, но на този етап не можем да дадем
повече подробности", коментира официалният говорител на VTB Capital по
повод текущия ход на преговорите.
Чисто технически, обратът се е състоял на две нива. Първо - КТБ е привлякла на своя страна по-малките кредитори с български поделения, като според някои от източниците и е изкупила част от техните вземания. И второ - когато процентът на "овладяната" част от дълга е приближил блокираща квота върху решенията на кредиторския синдикат, пратеници на кандидата (най-вече в лицето на Красимир Катев, бивш заместник на финансовия министър от кабинета на НДСВ Милен Велчев, който сега е изпълнителен директор на българското поделение на VTB Capital) са убеждавали представители на по-големите финансови институции, че е по-добре да приемат офертата му, за да не изпаднат в изолация от останалите и в крайна сметка - да не получат нищо. Третото ниво все още предстои - синдикатът трябва да се събере в началото на юли и големите банки кредиторки да кажат последната си дума. Дотогава тандемът КТБ - VTB има срок да подготви схемата на сделката документално и да докаже, че разполага с парите, които е обещал.
Телеком с отрязани кабели
Чисто технически, обратът се е състоял на две нива. Първо - КТБ е привлякла на своя страна по-малките кредитори с български поделения, като според някои от източниците и е изкупила част от техните вземания. И второ - когато процентът на "овладяната" част от дълга е приближил блокираща квота върху решенията на кредиторския синдикат, пратеници на кандидата (най-вече в лицето на Красимир Катев, бивш заместник на финансовия министър от кабинета на НДСВ Милен Велчев, който сега е изпълнителен директор на българското поделение на VTB Capital) са убеждавали представители на по-големите финансови институции, че е по-добре да приемат офертата му, за да не изпаднат в изолация от останалите и в крайна сметка - да не получат нищо. Третото ниво все още предстои - синдикатът трябва да се събере в началото на юли и големите банки кредиторки да кажат последната си дума. Дотогава тандемът КТБ - VTB има срок да подготви схемата на сделката документално и да докаже, че разполага с парите, които е обещал.
Телеком с отрязани кабели
"Кредиторите на групата БТК не са сплотена единица. Всеки от тях беше активно търсен
от кандидата и направо манипулиран, че само той не се е съгласил на
сделката", разказа близък до разговорите източник. И допълни, че на
предстоящото събрание на кредиторите офертата на банковия дует е
абсолютен фаворит, а тяхното собствено преструктуриране е далечен
резервен вариант.
"БТК има спешна нужда от решение какво ще е бъдещето й. Стигнало се е до такъв момент, в който не може повече да се отлага." Така обобщи обстановката друг запознат с преговорите, който преди два месеца смяташе преструктурирането, водено от кредиторите, за възможно, макар и сложно. Причината вече да не може да чака според него са свиващите се маржове в сектора и изострящата се конкуренция между операторите на всички възможни сегменти на пазара, която води до необходимост от инвестиции, ако телекомът иска да остане водещ. "Ключово сега е това разкрачено положение да спре и да се появи човек с хоризонт (бел. ред. - за бъдещето на телекома по отношение на продукти, инвестиции и др.)", обобщи източникът.
"БТК има спешна нужда от решение какво ще е бъдещето й. Стигнало се е до такъв момент, в който не може повече да се отлага." Така обобщи обстановката друг запознат с преговорите, който преди два месеца смяташе преструктурирането, водено от кредиторите, за възможно, макар и сложно. Причината вече да не може да чака според него са свиващите се маржове в сектора и изострящата се конкуренция между операторите на всички възможни сегменти на пазара, която води до необходимост от инвестиции, ако телекомът иска да остане водещ. "Ключово сега е това разкрачено положение да спре и да се появи човек с хоризонт (бел. ред. - за бъдещето на телекома по отношение на продукти, инвестиции и др.)", обобщи източникът.
Думите му рисуват всъщност нуждата от стратегически инвеститор за БТК. А реално тандемът КТБ - VTB не отговаря на това
определение. Така както не отговаряха нито Advent International, които
приватизираха
БТК (сделка, която самият Цветан Василев критикува), нито
исландецът Тор Бьорголфсон, който я откупи от Advent, нито пък
настоящите акционери, които са дузина финансови инвеститори. А защо не
отговарят? Първо - защото досега не са били собственици на телеком и не
са развивали такъв, т.е. нямат ноу-хау. И второ - защото целта на
финансовия инвеститор принципно е да извлече максимална печалба от всяка
компания при минимални собствени инвестиции и много оптимизация. По
възможност той използва максимум евтин кредит, с който да увеличи
печалбата си. Това си пролича осезателно при Бьорголфсон, който се
финансираше евтино от собствената си банка в Исландия, която
впоследствие фалира. После същият подход беше съвсем очевиден при
последната препродажба на БТК, която бе финансирана на 90% с дълг, след това прехвърлен в групата.
На база на досегашната история е логичен въпросът с какво ще са по-различни като собственици КТБ и VTB? Към момента БТК отчита учудващо стабилни резултати с относително малък спад при фиксираната телефония, ръст на приходите и абонатите при мобилната и навлизане на пазара на телевизионни доставки. Етапът на развитие на самия пазар обаче е такъв, че позициите и на трите големи участника на него лесно могат да се променят. И всеки ход на всеки от трите е важен.
Оферта, която не можеш да откажеш
Неясният въпрос към момента е какво е мотивирало кредиторите, след като веднъж отхвърлиха офертата на Цветан Василев, сега изведнъж да я харесат. Най-логичното и най-малко конспиративно обяснение е, че като всеки финансов инвеститор те са уморени от опитите си да преструктурират дълга и искат да осребрят каквото могат от него и да излязат от все по-рисковото упражнение. Но ако е така - защо не го решиха преди два месеца? Още повече - тогава беше налична и офертата на Turkcell, смятана от запознатите с процеса за по-щедра, макар и с доста условности. Остава другото възможно обяснение - че просто географският произход на финансово по-доброто предложение е бил неподходящ.
Затова и въпросът за колко пари говорим в случая не е от първостепенна важност. И все пак... Според публикация на вестник "24 часа" сега тандемът КТБ - VTB събира 1 млрд. евро, за да вземе БТК. Според някои източници на "Капитал" обаче тази сума е само един блян, мноооого далеч от реалността. Други говорят за 600 млн. евро, но не е ясно дали това е оценката за цялата компания, чиста от дълг, или сума, която кандидатът би дал на кредиторите, за да му преотстъпят контрола. По-реалистични изглеждат оценките, че тандемът най-вероятно ще плати нещо в рамките на предишни предложения като това на дубайския Oger telecom, с който преговорите за продажба се провалиха през 2011 г. и се предлагаше кешова инжекция от малко над 100 млн. евро. Сега източник потвърди, че говорим за сигурно плащане от около 150 млн. евро, срещу което българо-руската група взима мажоритарен дял. Остатъчният остава само за най-големите банки, а необезпечените и по-малки кредитори ще си тръгнат с нищо. Освен 150-те милиона веднага в офертата имало и шест други опции за плащания, от които можело да се разчита на под 100 млн. евро, докато останалите (до достигането на евентуалната сума от 600 млн. евро) били суперусловни.
Не е ясно и как тандемът ще си подели финансирането на сделката - поравно или в друга пропорция. Факт обаче е, че тази седмица КТБ поиска разрешение от Българската народна банка да увеличи капиталовата си база с подчинен дълг от мажоритарния си собственик "Бромак" (еднолична собственост на Василев) за 9 млн. евро, което би й позволило да увеличи кредитния си портфейл с около 72 млн. евро. Малко по-рано, в края на 2011 г., КТБ подкрепи вече капиталовата си база с 20 млн. евро, т.е. наля свеж ресурс за нови 160 млн. евро кредити. В офертата, подадена преди два месеца, КТБ и VTB бяха точно поравно и по неофициална информация предлагаха да придобият 75% от капитала на БТК, т.е. всеки от тях по 37.5%. Сега, тъй като все още няма окончателен вариант, може предложението да е различно.
На база на досегашната история е логичен въпросът с какво ще са по-различни като собственици КТБ и VTB? Към момента БТК отчита учудващо стабилни резултати с относително малък спад при фиксираната телефония, ръст на приходите и абонатите при мобилната и навлизане на пазара на телевизионни доставки. Етапът на развитие на самия пазар обаче е такъв, че позициите и на трите големи участника на него лесно могат да се променят. И всеки ход на всеки от трите е важен.
Оферта, която не можеш да откажеш
Неясният въпрос към момента е какво е мотивирало кредиторите, след като веднъж отхвърлиха офертата на Цветан Василев, сега изведнъж да я харесат. Най-логичното и най-малко конспиративно обяснение е, че като всеки финансов инвеститор те са уморени от опитите си да преструктурират дълга и искат да осребрят каквото могат от него и да излязат от все по-рисковото упражнение. Но ако е така - защо не го решиха преди два месеца? Още повече - тогава беше налична и офертата на Turkcell, смятана от запознатите с процеса за по-щедра, макар и с доста условности. Остава другото възможно обяснение - че просто географският произход на финансово по-доброто предложение е бил неподходящ.
Затова и въпросът за колко пари говорим в случая не е от първостепенна важност. И все пак... Според публикация на вестник "24 часа" сега тандемът КТБ - VTB събира 1 млрд. евро, за да вземе БТК. Според някои източници на "Капитал" обаче тази сума е само един блян, мноооого далеч от реалността. Други говорят за 600 млн. евро, но не е ясно дали това е оценката за цялата компания, чиста от дълг, или сума, която кандидатът би дал на кредиторите, за да му преотстъпят контрола. По-реалистични изглеждат оценките, че тандемът най-вероятно ще плати нещо в рамките на предишни предложения като това на дубайския Oger telecom, с който преговорите за продажба се провалиха през 2011 г. и се предлагаше кешова инжекция от малко над 100 млн. евро. Сега източник потвърди, че говорим за сигурно плащане от около 150 млн. евро, срещу което българо-руската група взима мажоритарен дял. Остатъчният остава само за най-големите банки, а необезпечените и по-малки кредитори ще си тръгнат с нищо. Освен 150-те милиона веднага в офертата имало и шест други опции за плащания, от които можело да се разчита на под 100 млн. евро, докато останалите (до достигането на евентуалната сума от 600 млн. евро) били суперусловни.
Не е ясно и как тандемът ще си подели финансирането на сделката - поравно или в друга пропорция. Факт обаче е, че тази седмица КТБ поиска разрешение от Българската народна банка да увеличи капиталовата си база с подчинен дълг от мажоритарния си собственик "Бромак" (еднолична собственост на Василев) за 9 млн. евро, което би й позволило да увеличи кредитния си портфейл с около 72 млн. евро. Малко по-рано, в края на 2011 г., КТБ подкрепи вече капиталовата си база с 20 млн. евро, т.е. наля свеж ресурс за нови 160 млн. евро кредити. В офертата, подадена преди два месеца, КТБ и VTB бяха точно поравно и по неофициална информация предлагаха да придобият 75% от капитала на БТК, т.е. всеки от тях по 37.5%. Сега, тъй като все още няма окончателен вариант, може предложението да е различно.
Мрежа от бизнеси
Тандемът КТБ - VTB се интересува от почти всеки по-голям актив в страната. Чуждата инвестиционна банка придоби "Булгартабак холдинг" (чрез скрито партньорство с Цветан Василев и със собствениците на "Винпром Пещера") през есента на 2011 г. срещу 100.1 млн. евро, без да е ясно кой играч какви средства е дал за тази сделка. Отделно българо-руското партньорство се коментира като един от логичните победители за "БДЖ Товарни превози", чиято процедура по приватизация бе отворена наскоро. Прибавяйки сега и БТК към "колекцията", обединението ще формира и добре структуриран комуникационен конгломерат с огромно влияние върху разпространението на информация. Ключов актив в него вече е "НУРТС България" - компанията за радио- и телевизионно разпръскване, която бе част от БТК преди приватизацията и накрая бе продадена на два транша през 2010 г. и 2011 г. на офшорни компании, свързвани с Цветан Василев.
Така с две дружества под една шапка един инвеститор ще има контрол над подземните (кабели) и надземните (антени) комуникационни канали в страната. БТК, естествено, има най-добрата подземна канална мрежа от кабели, достъпът до която отдавна е затруднен за конкурентите й. Антените на НУРТС пък ще са базата за цифровизацията, която задължително трябва да се случи за всички радиа и телевизии. И съответно този, които ги контролира, ще има контрол над тях. Ако се прибави и контролът над медии и мултиплекси от страна на КТБ, влиянието на групата ще изглежда повече от застрашително - както за всички останали играчи в телекомуникационния бранш, така и за потребителите, които винаги губят от липсата на прозрачна и конкурентна бизнес среда.
А какво ще стане с БТК, ако след седмица името й наистина може да се чете наобратно? В краткосрочен план - голяма част от проектите й ще се развържат, защото мегаструктурата, в която влиза, очевидно има влияние във властта. В дългосрочен - доколкото все пак говорим за финансов инвеститор, той ще иска да я продаде. От една страна, тя ще е до такава степен оплетена в останалата част от групата, че подобна сделка би била отново рекордьор по сложност и съответно - атрактивна само за много мощни инвеститори. Оптимистичното е, че телекомуникациите са бизнес за големи. А такива в световен мащаб не липсват.
Тандемът КТБ - VTB се интересува от почти всеки по-голям актив в страната. Чуждата инвестиционна банка придоби "Булгартабак холдинг" (чрез скрито партньорство с Цветан Василев и със собствениците на "Винпром Пещера") през есента на 2011 г. срещу 100.1 млн. евро, без да е ясно кой играч какви средства е дал за тази сделка. Отделно българо-руското партньорство се коментира като един от логичните победители за "БДЖ Товарни превози", чиято процедура по приватизация бе отворена наскоро. Прибавяйки сега и БТК към "колекцията", обединението ще формира и добре структуриран комуникационен конгломерат с огромно влияние върху разпространението на информация. Ключов актив в него вече е "НУРТС България" - компанията за радио- и телевизионно разпръскване, която бе част от БТК преди приватизацията и накрая бе продадена на два транша през 2010 г. и 2011 г. на офшорни компании, свързвани с Цветан Василев.
Така с две дружества под една шапка един инвеститор ще има контрол над подземните (кабели) и надземните (антени) комуникационни канали в страната. БТК, естествено, има най-добрата подземна канална мрежа от кабели, достъпът до която отдавна е затруднен за конкурентите й. Антените на НУРТС пък ще са базата за цифровизацията, която задължително трябва да се случи за всички радиа и телевизии. И съответно този, които ги контролира, ще има контрол над тях. Ако се прибави и контролът над медии и мултиплекси от страна на КТБ, влиянието на групата ще изглежда повече от застрашително - както за всички останали играчи в телекомуникационния бранш, така и за потребителите, които винаги губят от липсата на прозрачна и конкурентна бизнес среда.
А какво ще стане с БТК, ако след седмица името й наистина може да се чете наобратно? В краткосрочен план - голяма част от проектите й ще се развържат, защото мегаструктурата, в която влиза, очевидно има влияние във властта. В дългосрочен - доколкото все пак говорим за финансов инвеститор, той ще иска да я продаде. От една страна, тя ще е до такава степен оплетена в останалата част от групата, че подобна сделка би била отново рекордьор по сложност и съответно - атрактивна само за много мощни инвеститори. Оптимистичното е, че телекомуникациите са бизнес за големи. А такива в световен мащаб не липсват.
0 коментара:
Публикуване на коментар