10:00 часа - Станах. Опитах се да се скарам с жена ми – не иска. Ще се наложи да ходя на работа да се карам на администрацията (много обичам, а и там има кой да ми направи кафе). 10:10 - Денят ми не започва добре, не съм дал още интервю, никой не ме търси. Обадих се във вестник “Труд” да разкажа за скандала от вчерашното заседание, но те не искат да слушат – вече знаели (ще разбера кой е тоя мръсен предател в Съвета).
10:20 - Шофьорът най-накрая дойде! Стоя прав до колата, за да може съседите да видят, че ме вземат със служебен автомобил (те не са интелектуалци и завиждат – хи хи).
10:35 - Пътуваме. Говоря. Обичам да говоря с обикновени хора, така изпълнявам мисията си на интелектуалец и ги просвещавам. Обяснявам му как съм взел пари от техническите комисии и следобед ще ме закара да пазарувам в Илиянци и на още едно място край Перник, за което ми разказаха (имало намаление на папийонки). На шофьора му влезе нещо в окото и се разплака.
10:50 - Пристигнахме. Накарах трима човека да ми направят кафе. Да видим кой ще се справи по-добре. Създавам конкурентна среда сред администрацията, за да не залинява. Нещо не забелязвам нужния хъс в обслужването.
11:00 - Влязох в заседателната зала. Няма още никой друг. Седнах на председателското място да изчакам колегите. Нахлуха спомени … ех, сладки години … задрямах.
11:30 - В заседание сме. Редувам ходене до тоалетната със скандали – организацията е много важна. Съветничката, седяща отсреща, много ме дразни – използва повече чуждици от мен в изречение – за каква се мисли. Решихме да не се караме помежду си, а да се позабавляваме. Периодично си викаме хора от администрацията, навикваме ги и ги обвиняваме в некомпетентност. Възложихме им да напишат 35 писма, 27 становища и от онова другото, как беше, … а, да, решения – 15. Искаме им ги за след половин час – ще умра от смях.
13:00 - Заседанието свърши. Обединихме се около решението да оставим работата за вторник. Протоколистката припадна – не ги правят като едно време.
13:30 - Приспа ми се. Ще си свикам техническата комисия – там най-сладко се спи.
13:45 - Покрещях им малко защо не могат да се телепортират като ги викна, но напевното разгръщане на страници ме унесе и задрямах. Много съм хитър – от време на време се събуждам изненадващо и ги стряскам, за да не се отпускат. Задавам им сложни въпроси от рода на “Какво правите”, “Какъв е проблемът” “Какво става” – те нямат потенциал да реагират и остават безмълвни и объркани.
14:30 - Починах си. Развличам се докато се закачам със служителките от техническата комисията. С изтънченото си чувство за хумор им правя най-разнообразни забележки (понякога и със сексуален подтекст). Те не винаги ме разбират и не се смеят, но очите им се навлажняват – най-вероятно от възхищение.
15:00 - Омръзна ми да съм светлия лъч в живота на тези хора и ще си ходя. Я да видя дали Бойко Василев няма да ме поиска в “Панорама”. Когато трябва да се запълни дълго програмно време със сложни и неразбираеми съждения, винаги ме кани. Обаждам му се. Да, искал ме за гост.
18.30 - Пътьом съзирам на витрината на един магазин пембена папийонка. Точно такъв цвят нямам. Слизам от колата и си я купувам. Шикарна е. Ще я покажа на Василев и на Бойко Борисов. Министър-председателят и той щял да е в студиото. Жалко, че нищо няма да разбере. Но поне се е научил вече да мълчи мъдро, когато аз говоря.
21.30 - Даже и аз не се разбирах на моменти какво говоря, ама пък добре се получи. Толкова дълъг програмен отрязък трябваше да запълвам, че засегнах дори такива теми като параезиковата модалност, медийната векторност, сугестиката и други важни обществени проблеми. Коприна непременно ще ме препечата в “Култура”. Само тя от цяла България успява да вникне в детайлите на съжденията ми.
23.00 - Жена ми пак не ще да се караме, затова си лягам.
0 коментара:
Публикуване на коментар