Да си компетентен, честен, да имаш собствено мнение и да си вършиш работата без много шум - това са качества, които рядко се оценяват положително в България. Особено когато става дума за висшите ешелони на изпълнителната власт. В тези среди винаги са били на мода агресивната показност, ефектното празнословие и фанатичната вярност към началника. Ако към тях се прибавят доброто владеене на изкуството на интригата, професионализъм при използването на лостовете на администрацията за лични цели и ненатрапчивото слагачество, просперитетът на човека е гарантиран.И тъй като Анна Михайлова не е развила нито едно от тези "модерни" умения (поне така изглеждаше отстрани), на 16 август тя бе освободена от поста заместник-министър на финансите. Рокадата бе неочаквана, тъй като до този момент никой и никъде не бе подлагал на съмнение професионализма на Михайлова. Тих, спокоен и дори стеснителен човек, тя не е от лицата в изпълнителната власт, които пълнят жълтите хроники. Дори и сега към нея нямаше упреци (поне официално), че не си върши добре работата, включително и от представители на ГЕРБ и на изпълнителната власт.
Официалните мотиви
за освобождаването й от длъжността заместник министър са "нови приоритети в дейността на правителството". Меко казано - странно твърдение - какви нови приоритети могат да имат финансистите в този пък и във всеки друг кабинет освен гарантирането на фискалната стабилност на държавата чрез изработването и осъществяването на реалистичен бюджет при максимално нисък дефицит, достатъчно голям фискален резерв и поносими данъци?! Отделно че за големите проблеми по отношение на бюджета отговорност би трябвало да носи ресорният заместник финансов министър Владислав Горанов. Истината обаче е, че за всички неблагополучия вина има не той, а вездесъщият Симеон Дянков. А хора от бизнес средите твърдят, че Горанов се ползва с подкрепата на втория човек в ГЕРБ, вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Така че е малко трудно да му подпалят чергата по политическа линия.
Но по-важното в случая е, че Михайлова не води нито един от трите основни и проблемни приоритета на Министерството на финансите. В кръга на нейните отговорности са връзките с Европейския съюз и с международните финансови институции, управлението на външния дълг и макроикономическите анализи. В пресата вече се прокраднаха твърдения, че Михайлова уж била освободена заради мудната работа по усвояването на европейските пари. Да се искат купища подписи и проверки преди плащането на европейски пари е нормално, защото именно за тяхното неправомерно ползване при предишното правителство ЕС замрази фондовете на България и една грешка в тази област сега гарантира близки срещи с прокуратурата.
Слуховете сред политиците са, че от ГЕРБ са нарочили Михайлова, тъй като смятат, че тя не е направила достатъчно, за да се
избегне наказателната процедура за свръхдефицит
в бюджета, която Европейската комисия наложи на държавата ни. Говори се, че висши чиновници от политическия кабинет на министъра със сериозен политически гръб в управляващата партия са се постарали да убедят силните в ГЕРБ, че именно тя е отговорна за случилото се. Във въпросния политически кабинет влизат двамата заместник-министри - Владислав Горанов и до 16 август Анна Михайлова, парламентарният секретар Никола Шерлетов и началникът на кабинета на министъра Румен Порожанов. Единственият от изброените, за когото се твърди, че не разполага с протекции от върхушката на ГЕРБ, е Михайлова. Тя е просто експерт. А както се оказва, това невинаги е достатъчно. Колкото до обвиненията, че не е успяла да предотврати наказанието за бюджетния дефицит, те са просто нелепи. За половин година правителството промени четири пъти дефицитите на два бюджета - за 2009-а и за 2010-а, като този показател постоянно се увеличаваше. При това положение не Михайлова, не Дянков, не премиерът Борисов, а самият Господ Бог не би могъл да ни спаси от наказателна процедура. Но бившата вече заместник-министърка се оказа най-удобната изкупителна жертва, може би защото няма точните политически приятели. Що се отнася до
неуспешното планиране на макроикономическата рамка
върху която бе изграден бюджетът за 2010-а - да напомним, че структурните реформи на министър Дянков буквално заличиха Агенцията за икономически анализи и прогнози. Това си бе чиста проба кастрация на единствената структура, които изработваше за нуждите на министерството стратегически анализи за развитието на икономиката. Михайлова не подкрепяше този административен вандализъм. Още в късната есен на 2009-а тя защитаваше тезата, че България трябва да емитира облигационна емисия, за да попълни фискалния си резерв. Мярка, която препоръчват много финансисти и икономисти, но срещу която министър Дянков бе и все още е категорично против. Михайлова не бе съгласна и с начина, по който държавата реши да изплати дълговете си към фирмите: през Българска банка за развитие и като им се удържи 7% от размера на вземането им на годишна база. Тази схема бе остро критикувана от бизнеса, а Михайлова смяташе, че ведомствата трябва да изплатят на фирмите пълния размер на безспорните си задължения. Но хора от финансовото ведомство твърдят, че за разплащанията през ББР горещо се е застъпвал началникът на кабинета на министъра Румен Порожанов, който е председател на надзорния съвет на кредитната институция.
Във финансовите среди има различни версии за причините, поради които Михайлова е освободена.
Според най-пикантната
Дянков обвинил заместничката си, защото информирала медиите за интимните му отношения с неговата сътрудничка Ирина Велкова и че я води на срещите си в Брюксел. Вестниците и електронните сайтове от близо два месеца с доста натуралистични изрази описват сърдечните трепети на финансовия министър. Но хората, които познават Михайлова, се смеят с глас на предположението, че тя ги е разказала на журналистите. Просто не й е в характера да разпространява служебни клюки. А източникът на информацията за интимния живот на министъра едва ли е един. Във финансовата общност, а и сред бизнесмените започнаха да се разказват разнообразни истории за бурната страст, пламнала между министъра и неговата сътрудничка много скоро след неговото пристигане. Те изобилстват с подробности как, кога и в апартамента на кой известен български предприемач и водач на национално отговорния капитал са се срещали, какво са вършели там и други подобни. Дори всичко това да е вярно, поне в България подобни взаимоотношения не са кой знае колко осъдителни. И други шефове на финансовото ведомство преди Дянков са имали подобни пристрастия. Разликата е, че при тези негови предшественици хазната беше на плюс и нямаше бюджетни затруднения. С други думи, са си вършели работата, пък може и да са... ръсили семе като земеделци на нива - човещина...
Съществува и друга версия за освобождаването на Михайлова. Злите езици говорят, че Дянков я "натискал" да поеме
отговорността за изнасянето на класифицирана информация
свързана с договор между Министерството на финансите и БНБ за допълнително финансиране на една търговска банка. По-паметливите знаят, че на 29 юни тази година прокуратурата образува по случая досъдебно производство срещу неизвестен извършител за разпространяване на информация, представляваща държавна тайна. Градският прокурор Николай Кокинов обяви, че става дума за член на Министерския съвет. Та слуховете са, че Дянков е поискал от Михайлова да заяви, че тъкмо тя му е представила съответния договор като декласифициран, без той да е такъв, и го е въвела в заблуждение. С такъв ход трябвало да се отклони ударът на правосъдието от министъра, защото ако срещу него бъдат повдигнати обвинения, той би трябвало да подаде оставка. Така както през март направи министърът на здравеопазването Божидар Нанев, който бе обвинен в незаконни сделки за закупуване на ваксини. Михайлова обаче отказала да играе ролята на изкупителна жертва и затова била освободена като заместник-министър. Притискането на подчинен да поеме отговорността на шефа си и вината му не е непознато по нашите пък и на други географски ширини. Но наличието на подобни практики не означава, че те не са грозни и осъдителни.
Каквато и да е причината за освобождаването на Анна Михайлова от длъжността заместник-министър на финансите за хората, които я познават, няма съмнение, че тя е жертва на политически и административни интриги. Което е жалко, защото премиерът Борисов обяви, че ще дава път на можещите и знаещи професионалисти.
Новият заместник министър Боряна Пенчева
не е новак във финансовото ведомство. Завършила е ВИИ "Карл Маркс" (сега УНСС) през 1981-ва и седем години по-късно става доктор по икономика в Института по световна икономика и международни отношения в Москва. Ще оставим без коментар подмятанията по сайтове и медии за това кой можеше по това време - през 1988-а, да учи и да вземе докторска степен в това висше учебно заведение, където се подготвяха ръководни кадри за соцсистемата. В случая не е важен произходът (макар и да не е без значение), а професионализмът на човека, заемащ заместникминистерското кресло.
В периода 2002-2009-а Боряна Пенчева е била началник на дирекция "Управление на средствата от ЕС" във финансовото ведомство. Сигурно мнозина ще си спомнят, че правителството на Борисов и ГЕРБ критикуваха най-усилено неправилното и дори според тях престъпно разпореждане на предишните управляващи с парите от Европейския съюз. Впрочем Пенчева напуска финансовото ведомство два месеца след като на власт идва правителството на Бойко Борисов. Няма официална информация за причините, поради които се е оттеглила. Говори се, че това е станало под натиска на сегашните управляващи поради обстоятелства, свързани с работата й като шеф на дирекция "Управление на средствата от ЕС". Другата хипотеза е, че Пенчева се е оттеглила от финансовото министерство, защото е била между кандидатурите за представител на България в ЕБВР на мястото на Калин Митрев. Само че номинацията не била одобрена от повечето министри в правителството и вместо нея на този пост през ноември 2009-а бе избрана Стефка Славова. Но ако това е вярно, няма обяснение защо след това - от ноември 2009-а досега, Пенчева не се е върнала във ведомството. Все въпроси, на които само тя може да даде отговор, ако желае.
Веднага след назначението на новия заместник-министър на финансите по форумите се появиха доста коментари по неин адрес, някои от които изключително негативни. Хора, които години наред са работили с Пенчева, обаче твърдят, че тя е много способна в областта на микроикономиката, със солидни връзки сред служителите на Европейската комисия, занимаваща се с развитието на регионите. Определят я като изключително амбициозна, познаваща в детайли лабиринтите на административните взаимоотношения и умееща вещо да валсира върху хлъзгавия под на властта. А такива качества наистина са жизненоважни, за да оцелееш на висш административен пост. Иначе казано, с влизането на Боряна Пенчева в Министерството на финансите ще стане доста интересно. Дано пък то най-накрая успее да се справи с основните си приоритети.
Петър Илиев, В. "Банкер"
0 коментара:
Публикуване на коментар