12 юли 2012 г.

Да бъдеш идиот, не е лесно

0 коментара
ГЕРБ съвсем очевидно искат да институционализират собственото си партийно тяло не само като политическо, но и като културно явление. Вероятно заради това от самото възникване на формацията тя е съпътствана от песни. Първо беше химна им, озаглавен помпозно: "ГЕРБ ти си надежда". В него анонимен стихоплетец твърдеше, че само нововъзникващата партия може да гарантира светло бъдеще на електората. След това хората на Борисов се опитаха да вкараха в парламента млад рапър, който си падаше по рими от вида - "патлака - храсталака - бум мада фака" и обясняваше как гангстерите контролират целия шит (не се притеснявайте, ако не знаете тази дума) на обществото.

Малко по-късно на сцената изгря една дама от Русе, стара поетеса, която реши да възпее Небесната Лъчезария на Генерала. За да не остане по-назад Веселин Маринов излезе едни гърди (и една кофа пот) пред всички и написа най-лигавата песен на хилядолетието - "Моята полиция" чийто текст и до днес се родее с най-психиатричните фантазии на тема униформа. В безсмъртните редове на това производение полицията бе представена като небесна сила, която бди за вселенския ред. Не трябва да забряваме и още един хит - песента, която прочу позабравената министърка Анна-Мария Борисова, в която се настояваше на обед децата да хапват по сто банана, двеста круши, триста чушки и домати...

Тези дни обществото чу нов хит, който разтърси дори и залинялата от чалга колективна душевност - "Да бъдеш гербер не е лесно". Песента на младата Соня Иванова за пореден път демонстрира културните претенции да спечели сърцето на премиера и вероятно държавно финансиране за следващата петилетка. В текста на песента можем да открием разтърсващи редове:

Да бъдеш гербер не е лесно,
да даваш обич не е лесно.

В това стихче е скрита екзистенциална драма. "Герберите" се опитват да обичат народа, ама да го обичат страстно, а българите очевидно се дърпат и това е причината за елемента на драматизъм "не е лесно".

Между редовете се забелязват опити за плахи пролетно-политически метафори за внезапното появяване, но това е културно харакири, защото знаем, че внезапно появилите се гербери имат еднаква съдба - да бъдат продадени на пазара, а от там да бъдат купени от фолкпевици, които са в състояние като гимназистки да се възторгват от природните проявления на естетика.

Особенно силен е митологичният дискурс в стихчето - герберът, лирическият герой се е преборил с бури и вятър леден, за да отстои своята пролетна вечност. Текстът обаче пози постмодерна загадка - кои са тези бури и този леден вятър? Това е оставено необяснение, което също е капан, защото да не обясниш нещо в епохата на ГЕРБ е вражеска проява, защото предполагаш, че партийният електорат на Борисов може да мисли, а той е доказал, че не може.

Младата певица Соня Иванова се заплита и в друга политическа инверсия, която се връща като бумеранг към нея. Герберът расте на полянки, а полянките са в архитектурно противоречие с магистралите. Премиерът няколко пъти показа загриженост за блатните кокичета, но натоварен с отговорност и за герберите той може да изпуши като ядрен реактор и да попилее културата, която се е осъмнила в неговите строителни ценности. Но това са неща сложни, литературни, културни, тоест изключително вредни в епохата на радикалното безсмислие...

Вън от шегата културната претенция, която е заявена е доста нелепа. Защото всеядността на ГЕРБ винаги стига до чалга-моделите. От песента в която две певици се мечтаеха за тройка с премиера до лиготията за гербера пътят е съвсем кратък. Тоталната чалгаризация на живота, роди не култура, а мутирала словесност, пошла музика и Симеон Дянков. Роди направо антисвят. Само в този антисвят е възможно да има възторжени песни за управляващата партия, хора, които рисуват на капаците на колите си портрета на Бойко Борисов и много други внезапни форми на тероризъм.

С други думи ГЕРБ се опитаха да споят чалга и политика в едно. Чалготика или политчалга. Което е красив резултат от 20 години безвремие. И следващият път като нищо някоя чалгарка ще оглави ГЕРБ и ще премиер на държавата. Или пък президент.

Всичко се опитва да го предскаже.  Но досега май се опитвахме да не го видим.

Александър Симов

0 коментара:

Публикуване на коментар