30 юни 2012 г.

Съдия Пенгезов към Делян Пеевски: На всяко прасе му идва Коледата!

0 коментара
Председателят на Софийския апелативен съд генерал Веселин Пенгезов спечели дело за клевета срещу жълтия вестник "Уикенд". Софийският градски съд му присъди обезщетение от 50 000 лева за претърпени морални и неимуществени вреди. Депутатът от ДПС Делян Пеевски е управляващ медиите на близката до партията Корпоративна търговска банка."Уикенд" е част от медийната групировка.


- Ген. Пенгезов, удовлетворен ли сте от изхода да делото срещу "Уикенд"?

- По принцип да. Това обаче няма да е първото дело, което ще водя за клеветите, които ми нанесоха. Тепърва ще последват и други дела, защото тези, които вършат безобразия трябва да бъдат наказани и някой трябва да им потърси отговорност. В една демократична държава, като България, трябва да има правила и е важно всяко безобразие да бъде наказвано.

- Кое от твърденията в "Уикенд" ви обиди най-много?

- Не само бе уронен моят престиж като магистрат, но и по недопустим начин бе накърнена професионалната ми чест и достойнство. По моя адрес се твърдяха толкова неверни неща, които само един малоумник може да измисли. Явно определени малоумници по цял ден измислят щуротии и след това ги публикуват.

- Убеден ли сте, че със спечеленото дело ще бъдат спрени медиите, които досега клеветяха безнаказано?

- Честно да ви кажа, не съм убеден. Определена медийна групировка и вестници се превърнаха в слугинаж. Тепърва ще последват дела срещу тези вестници.

- Кой ще е следващият ви ход?

- Ще заведа дело и срещу вестник "Монитор".

- Какво ще кажете за финал?

- На всяко ПРАСЕ му идва Коледата!

"България днес"

29 юни 2012 г.

БТК. Прочети наобратно

0 коментара

Банката на Цветан Василев КТБ, заедно с VTB Capital, е на път да придобие телекома

Притеснения, слухове, въпроси, шепот - иначе ярко осветените коридори на БТК напоследък са всъщност мрачно място за служителите, които се питат "какъв език да учим сега, какъв ще е новият собственик". Дано покрай страха сред персонала не се е загнездило и суеверие - според него е лоша поличба нечие име да се произнесе наобратно. А купувачът на най-стария и стратегически телеком в България най-вероятно ще е Корпоративна търговска банка (КТБ). По информация от отлично информирани източници от бранша, пожелали анонимност, сделката ще бъде подготвена още до края на идната седмица, а новите притежатели на БТК ще са Цветан Василев и VTB Capital - инвестиционното звено на руската Внешторгбанк.


Както най-новата история на БТК показва, всяко решение е предпоследно. Може да се окаже, че и сега е така. Да се правят предсказания е рано и грешно точно толкова, колкото да се вярва на суеверия. Важни са фактите. А те звучат така: в БТК  влиза не стратегически, а финансов инвеститор; в неговите ръце се концентрира изключително голямо влияние, защото това е не просто поредното, а едно от най-големите присъединявания на нов актив към владенията му.

Сделка отвътре след провал отвън

Не е изненада, че след като получи мрежата за бъдеща цифровизация на ефира и редица медии, Цветан Василев иска да прибави в портфейла си и подобен ключов комуникационен актив като БТК. Телекомът вече две години се опитва да преструктурира задълженията си от 1.65 млрд. евро. До скоро дори имаше и официален процес на продажба на компанията, в който двата основни кандидат-купувача бяха КТБ в партньорство с VTB Capital и турската Turkcell. Кредиторите обаче не харесаха нито една от офертите и преди по-малко от два месеца решиха сами да преструктурират дълговете на БТК и след година-две да се опитат отново да я продадат.

Сега обаче по-всичко личи, че тандемът КТБ - VTB не се отказва лесно. Според източници на "Капитал", преговорите за преструктуриране са претърпели истински обрат, като обединението на 99% е успяло да убеди немалка част от кредиторите, един по един, че е единственият възможен техен избор, ако не желаят телекомът да бъде блокиран откъм възможности за развитие. "Обмисляхме сделката, но на този етап не можем да дадем повече подробности", коментира официалният говорител на VTB Capital по повод текущия ход на преговорите.

Чисто технически, обратът се е състоял на две нива. Първо - КТБ е привлякла на своя страна по-малките кредитори с български поделения, като според някои от източниците и е изкупила част от техните вземания. И второ - когато процентът на "овладяната" част от дълга е приближил блокираща квота върху решенията на кредиторския синдикат, пратеници на кандидата (най-вече в лицето на Красимир Катев, бивш заместник на финансовия министър от кабинета на НДСВ Милен Велчев, който сега е изпълнителен директор на българското поделение на VTB Capital) са убеждавали представители на по-големите финансови институции, че е по-добре да приемат офертата му, за да не изпаднат в изолация от останалите и в крайна сметка - да не получат нищо. Третото ниво все още предстои - синдикатът трябва да се събере в началото на юли и големите банки кредиторки да кажат последната си дума. Дотогава тандемът КТБ - VTB има срок да подготви схемата на сделката документално и да докаже, че разполага с парите, които е обещал.

Телеком с отрязани кабели

"Кредиторите на групата БТК не са сплотена единица. Всеки от тях беше активно търсен от кандидата и направо манипулиран, че само той не се е съгласил на сделката", разказа близък до разговорите източник. И допълни, че на предстоящото събрание на кредиторите офертата на банковия дует е абсолютен фаворит, а тяхното собствено преструктуриране е далечен резервен вариант.

"БТК има спешна нужда от решение какво ще е бъдещето й. Стигнало се е до такъв момент, в който не може повече да се отлага." Така обобщи обстановката друг запознат с преговорите, който преди два месеца смяташе преструктурирането, водено от кредиторите, за възможно, макар и сложно. Причината вече да не може да чака според него са свиващите се маржове в сектора и изострящата се конкуренция между операторите на всички възможни сегменти на пазара, която води до необходимост от инвестиции, ако телекомът иска да остане водещ. "Ключово сега е това разкрачено положение да спре и да се появи човек с хоризонт (бел. ред. - за бъдещето на телекома по отношение на продукти, инвестиции и др.)", обобщи източникът.

Думите му рисуват всъщност нуждата от стратегически инвеститор за БТК . А реално тандемът КТБ - VTB не отговаря на това определение. Така както не отговаряха нито Advent International, които приватизираха БТК (сделка, която самият Цветан Василев критикува), нито исландецът Тор Бьорголфсон, който я откупи от Advent, нито пък настоящите акционери, които са дузина финансови инвеститори. А защо не отговарят? Първо - защото досега не са били собственици на телеком и не са развивали такъв, т.е. нямат ноу-хау. И второ - защото целта на финансовия инвеститор принципно е да извлече максимална печалба от всяка компания при минимални собствени инвестиции и много оптимизация. По възможност той използва максимум евтин кредит, с който да увеличи печалбата си. Това си пролича осезателно при Бьорголфсон, който се финансираше евтино от собствената си банка в Исландия, която впоследствие фалира. После същият подход беше съвсем очевиден при последната препродажба на БТК, която бе финансирана на 90% с дълг, след това прехвърлен в групата.

На база на досегашната история е логичен въпросът с какво ще са по-различни като собственици КТБ и VTB? Към момента БТК отчита учудващо стабилни резултати с относително малък спад при фиксираната телефония, ръст на приходите и абонатите при мобилната и навлизане на пазара на телевизионни доставки. Етапът на развитие на самия пазар обаче е такъв, че позициите и на трите големи участника на него лесно могат да се променят. И всеки ход на всеки от трите е важен.

Оферта, която не можеш да откажеш

Неясният въпрос към момента е какво е мотивирало кредиторите, след като веднъж отхвърлиха офертата на Цветан Василев, сега изведнъж да я харесат. Най-логичното и най-малко конспиративно обяснение е, че като всеки финансов инвеститор те са уморени от опитите си да преструктурират дълга и искат да осребрят каквото могат от него и да излязат от все по-рисковото упражнение. Но ако е така - защо не го решиха преди два месеца? Още повече - тогава беше налична и офертата на Turkcell, смятана от запознатите с процеса за по-щедра, макар и с доста условности.  Остава другото възможно обяснение - че просто географският произход на финансово по-доброто предложение е бил неподходящ.

Затова и въпросът за колко пари говорим в случая не е от първостепенна важност. И все пак... Според публикация на вестник "24 часа" сега тандемът КТБ  - VTB събира 1 млрд. евро, за да вземе БТК. Според някои източници на "Капитал" обаче тази сума е само един блян, мноооого далеч от реалността. Други говорят за 600 млн. евро, но не е ясно дали това е оценката за цялата компания, чиста от дълг, или сума, която кандидатът би дал на кредиторите, за да му преотстъпят контрола. По-реалистични изглеждат оценките, че тандемът най-вероятно ще плати нещо в рамките на предишни предложения като това на дубайския Oger telecom, с който преговорите за продажба се провалиха през 2011 г. и се предлагаше кешова инжекция от малко над 100 млн. евро. Сега източник потвърди, че говорим за сигурно плащане от около 150 млн. евро, срещу което българо-руската група взима мажоритарен дял. Остатъчният остава само за най-големите банки, а необезпечените и по-малки кредитори ще си тръгнат с нищо. Освен 150-те милиона веднага в офертата имало и шест други опции за плащания, от които можело да се разчита на под 100 млн. евро, докато останалите (до достигането на евентуалната сума от 600 млн. евро) били суперусловни.

Не е ясно и как тандемът ще си подели финансирането на сделката - поравно или в друга пропорция. Факт обаче е, че тази седмица КТБ поиска разрешение от Българската народна банка да увеличи капиталовата си база с подчинен дълг от мажоритарния си собственик "Бромак" (еднолична собственост на Василев) за 9 млн. евро, което би й позволило да увеличи кредитния си портфейл с около 72 млн. евро. Малко по-рано, в края на 2011 г., КТБ подкрепи вече капиталовата си база с 20 млн. евро, т.е. наля свеж ресурс за нови 160 млн. евро кредити. В офертата, подадена преди два месеца, КТБ и VTB бяха точно поравно и по неофициална информация предлагаха да придобият 75% от капитала на БТК, т.е. всеки от тях по 37.5%. Сега, тъй като все още няма окончателен вариант, може предложението да е различно.

Мрежа от бизнеси

Тандемът КТБ - VTB се интересува от почти всеки по-голям актив в страната. Чуждата инвестиционна банка придоби "Булгартабак холдинг" (чрез скрито партньорство с Цветан Василев и със собствениците на "Винпром Пещера") през есента на 2011 г. срещу 100.1 млн. евро, без да е ясно кой играч какви средства е дал за тази сделка. Отделно българо-руското партньорство се коментира като един от логичните победители за "БДЖ Товарни превози", чиято процедура по приватизация бе отворена наскоро. Прибавяйки сега и БТК към "колекцията", обединението ще формира и добре структуриран комуникационен конгломерат с огромно влияние върху разпространението на информация. Ключов актив в него вече е "НУРТС България" - компанията за радио- и телевизионно разпръскване, която бе част от БТК преди приватизацията и накрая бе продадена на два транша през 2010 г. и 2011 г. на офшорни компании, свързвани с Цветан Василев.

Така с две дружества под една шапка един инвеститор ще има контрол над подземните (кабели) и надземните (антени) комуникационни канали в страната. БТК, естествено, има най-добрата подземна канална мрежа от кабели, достъпът до която отдавна е затруднен за конкурентите й. Антените на НУРТС пък ще са базата за цифровизацията, която задължително трябва да се случи за всички радиа и телевизии. И съответно този, които ги контролира, ще има контрол над тях. Ако се прибави и контролът над медии и мултиплекси от страна на КТБ, влиянието на групата ще изглежда повече от застрашително - както за всички останали играчи в телекомуникационния бранш, така и за потребителите, които винаги губят от липсата на прозрачна и конкурентна бизнес среда.

А какво ще стане с БТК , ако след седмица името й наистина може да се чете наобратно? В краткосрочен план - голяма част от проектите й ще се развържат, защото мегаструктурата, в която влиза, очевидно има влияние във властта. В дългосрочен - доколкото все пак говорим за финансов инвеститор, той ще иска да я продаде. От една страна, тя ще е до такава степен оплетена в останалата част от групата, че подобна сделка би била отново рекордьор по сложност и съответно - атрактивна само за много мощни инвеститори. Оптимистичното е, че телекомуникациите са бизнес за големи. А такива в световен мащаб не липсват.

Капитал

28 юни 2012 г.

Прокопиев: Hunger games*

0 коментара
Издателят на вестниците "Дневник" и "Капитал" Иво Прокопиев публикува днес в блога си отворено писмо по повод поредните телевизионни и вестникарски атаки срещу него и бизнеса му от медиите на ДПС.  

След като вестник "Капитал", преди повече от две години, направи журналистическо разследване за недопустима концентрация на публични средства в една банка и държавна подкрепа за една медийна групировка срещу интересите на всички останали на пазара, редовно, през няколко месеца, съм подлаган на всевъзможни кампании и клевети в медиите на въпросната групировка.

Някои от "скандалните" разкрития бяха толкова нелепи, че предпочeтох да ги отминавам с мълчание. Други се разпадаха под собствената си несъстоятелност. За трети, съм опитвал да отговарям с факти, така че всеки критично мислещ човек да може да прецени. А заглавията от типа "Прокопиев стана йога" съм приемал като виц.

Случва ми се за втори път след като през 2001 година една публикация в "Дневник" за брата на тогавашния главен прокурор Никола Филчев беше последвана от масирани клевети в медиите, разследвания даже. Въпреки че няколко години по-късно всички институции се произнесоха в наша полза и моралната победа беше наша, стилът и методите на оклеветяване оцеляха.

На колегите с които работя, на приятелите си и на тези, които следят последното развитие на кампаниите срещу мен искам да кажа, че не влизам в обяснения с отделни медии не от гузност или страх. За голямо мое съжаление като издател и основател на вестници, ценностите на истинската журналистика са почти напълно загубени - с малки изключения в единични издания и електронни медии, между които нашите, и няколко блога. Последствията за обществото от това са мащабни. В моя личен случай и в случая на много други хора, чиято репутация брутално и безнаказано бива съсипвана, резултатът е, че публичната реакция се обезмисля, защото не сработват журналистическите механизми за добросъвестно разделяне на факти от манипулации. Борбата на такъв публичен терен е като да се бориш с прасе, и от нея няма как да излезеш по-чист отколкото си влязъл.

Завел съм и продължавам да подготвям дела срещу конкретни публикации. Такава ще е реакцията ми и след последната кампания, на която от няколко дни говорител е г-н Николай Бареков и TV7, част от същата медийна групировка.

Позволявам си да напиша в допълнение и това открито писмо не само защото чисто човешки съм втрещен от чутото по мой адрес в ефир. (Олигарх, това мързеливо медийно клише, в което вече не остана смисъл, е най-мекото. Но простете, „гризач", „трепещ хора", "престъпник", репортери, които идват вкъщи да притесняват семейството ми - всичко това минава границите дори на сегашната медийна "нормалност").

Струва ми се, че се налага също да разгранича пластовете, на които се води актуалната кампания, защото виждам разрушителни тенденции, които засягат не само мен.
Първо, атакува се "Каолин" - една от фирмите, в която акционер е „Алфа финанс", холдингът, който ръководя. През годините сме развивали и управлявали „Каолин" така, че сега е водещата компания в Източна Европа, дава работа на над 1000 души и е един от най-големите данъкоплатци в някои от най-бедните региони на страната. Целта на безпочвената атака е разваляне на договори и отнемане на бизнес в полза на конкурентни фирми.

Това напоследък се случва не само на нас. За жалост се налага като формула за медиен терор над фирми и предприемачи, на която институциите недалновидно отказват да реагират, а в някои случаи волно или неволно подпомагат. Последствията са, че се отнемат последните шансове за правене на нормален бизнес и привличането на нормални инвеститори в България.

„Каолин" разпространи подробна позиция, защо тезата че произвежданият от фирмата варовик е причина за поскъпването на тока е абсурдна(виж тук). Който се интересува може да я види, добросъвестните журналисти са добре дошли с повече въпроси.

Ток не се прави от варовик и разликите в цената на този материал влияят с части от процента в крайната цена на енергията. „Каолин", нито е единствен доставчик, нито доставя най-скъпия варовик за електроцентралите. Фактът, че само една от няколко фирми е атакувана, показва че става въпрос за кампания, а не за търсене на истината.
Възможно е цените на конкурентите, които искат враждебно да превземат бизнеса на „Каолин" да изглеждат по-ниски, но само на пръв поглед. Ако обаче и те започнат да плащат законните концесиионни такси, осигуровки, данъци, подпишат същия колективен трудов договор за минния бранш, цената ще е много над тази, на която в момента „Каолин" доставя.

Излиза, че ако си изцяло „на светло", публична компания, си атакуем. Ако си в сивия сектор, си за пример. В крайна сметка трябва като общество да решим какъв тип бизнес искаме в България.

Второ, атакуват се медиите, които издавам заедно със съдружника ми Теодор Захов - директно и чрез опити за съсипване на моята репутация.

Твърдя, че това се случва заради невъзможността тези медии да бъдат подчинени на политическата конюнктура и поради факта, че те са един от малкото останали острови къдeто свободно се изразяват различни гледни точки. Място, където без излишен патос, но със здрав разум, се казва какво се случва в България.

През последните няколко години, пред очите на цялото общество се извършва подмяна на понятието независима медиа. От коректив на властта, медиите се превърнаха в коалиционен партньор. Политици станаха издатели, а „журналистическото разследване" се изроди в инструмент за оплюване и издаване на присъди като в „Народния съд".

Публично се извършва саморазправа с бизнес и политически конкуренти, масово се насажда страх, нормалните хора се отвращават. Oбществото ни върви с големи крачки назад, към годините от началото на прехода, когато всички основни граждански институции - медии и обществени организации, бяха фалшифицирани.

Държа да стане ясно, че като издатели на „Капитал" и „Дневник" Теодор Захов и аз сме решени с всички средства да защитим правото на изданията да бъдат обективни и независими в позицията си, такива, каквито са били през последните 18 години.

Иво Прокопиев

* По заглавието на едноименните романи и филм, в които под формата на телевизионно риалити, за развлечение на народа се устройва лов на хора. Видях някъде тази брилянтна аналогия и я заемам. Ще цитирам ако открия кой пръв я направи.

27 юни 2012 г.

Любовни писма за Цецка след "Фотошоп"-а

0 коментара
Зажаднели за женски ласки български мъже се обясняват в любов на Цецка Цачева с писма, които са започнали да пристигат от цялата страна в парламента.

Шашардисаните служители в администрацията на Народното събрание имали само едно обяснение - обработените с компютърната програма "Фотошоп" снимки, които се появиха в светско списание, заедно с материал за парламентарната шефка. На фотосите, които моментално се превърнаха в хит на вестникарските сергии и в интернет, Цачева изглежда с 30 килограма по - млада и с толкова по-слаба.

Депутати предполагат, че е възможно това да е организиран майтап, но писмата изглеждали напълно автентични и били с адреси с различни райони на страната. Комичната ситуация се изяснява, като Цецка все още не била уведомена, че се заражда неин мъжки фен клуб в България.
В интернет зевзеци продължиха шегата, като този път спретнаха колаж на шефката на правната комисия в парламента Искра Фидосова. На него тя е изобразена като съпругата на футболния национал Валери Божинов - Николета Лозанова.

Петя Славова се гушна с банкера на ДПС

1 коментара
Две от банките, които са близки до властта, са вече официално в бизнеса. "Инвестбанк" на скандалната Петя Славова, близка до Цветан Цветанов, е крупен акционер в Корпоративна търговска банка на Цветан Василев. Това показват документите в Търговския регистър, публикувани миналата седмица.

В акционерната книга на Корпоративна банка пише, че "Инвестбанк" притежава 25 000 акции от капитала. Това нарежда Петя Славова сред най-големите акционери в банката на ДПС, която с държавни пари изкупи редица медии през последните няколко години. Левовата равностойност на акциите, притежавани от "Инвестбанк" е 1,5 милиона.

В същото време данни на финансови анализатори сочат, че "Инвестбанк" и БАКБ на Цветелина Бориславова са сред най-застрашените от фалит. Запознати с бизнеса на бившата сервитьорка Славова твърдят, че като е станала съдружник с Цветан Василев в Корпоративна банка, се опитва да смуче високи дивиденти от парите на държавните предприятия, които стоят на разплащателни сметки в трезора и така да се спаси от кризата.

Няколко са банките, които правителството на ГЕРБ облагодетелства, като слага парите на държавата там. Най-големият пай е за близката до ДПС Корпоративна търговска банка. По последни данни, трезорът стопанисва над 1 милиард лева държавни пари. Сред фаворитите се нарежда и банката на Пятя Славова, която има и бизнес в курортите по планините и ще се облагодетелства от скандалните промени в Закона за горите. В "Инвестбанк" има около 80 милиона държавни средства. Освен това правителството на ГЕРБ и лично вътрешният министър Цветан Цветанов лобирали за нея, за да върти парите на стотици общини в страната.

След като купува 25 000 акции от Корпоративна банка, на практика Петя Славова яко ще се облажи от държавните средства там. Те са отпуснати от правителството на нисък лихвен процент, а се раздават на високи нива по кредити на фирми.

Банката на Петя Славова нашумя покрай липсващите пари на корпоративни клиенти. Бившият главен счетоводител на трезора Петър Маринов дори даде пресконференция за това как са раздавани необезпечени кредити, както и за нагласени данни за дебита по депозитни сметки. Според изявленията на Маринов, корупцията стигала до БНБ, където служители си затваряли очите за нарушенията.

Атанас Тодоров

ГЕРБ натиска Гриша Ганчев да продава

0 коментара

Олигархът гори по схемата "Да ти вземе Бойко бизнеса"

Босът на "Литекс" Гриша Ганчев е подложен на убийствен натиск от страна на управляващата партия ГЕРБ да продава бизнеса си. Ловешкият олигарх е накачулен от всякакви посредници, някои от които откровени мутри, за да се оттелги от икономическата карта на страната.

Цялата му империя щяла да бъде завладяна от близки до премиера Бойко Борисов хора и фирми. Това е позната схема, използвана през последните 3 години от едноличния управник на България. Силото отстраняване на Гриша Ганчев ще предизвика очаквано разпадане на бизнес структурата му и на футболния отбор "Литекс". Въпреки опитите на бизнесмена футболът в Ловеч да остане жив, при подобно развитие на нещата това няма как да се случи. От една страна Ганчев има отпуснати кредити от близката до властта Корпоративна търговска банка, а от друга страна постоянно го натискат да си тръгва. Така финансистът Цветан Василев, който създаде медийна империя с държавни пари и по същата схема купи пловдивския отбор "Ботев", поставя Гриша Ганчев в цайтнот.

Именно това довело до решението на Ганчев да предложи първо бизнеса си на руската ВТБ, която спонсорира "Левски". На запалянковците е известно, че той недолюбва "сините", но в случая искал да играе контра на натегачите на властта, които са отпуснали кредита за автозавода на бизнесмена в Баховица.

По силата на договора, при при намерение за продажба той трябва да предложи дяловете си в автомобилната компания първо на Цветан Василев. Въпреки това Ганчев искал да раздели футболните от автомобилните си инвестиции и нямал намерение да подсилва с най-добрите си футболисти "Ботев". Той бил готов на инат да продаде на "Левски" карето си от звезди Георги Миланов, Николай Бодуров, Максим Жос и Марсело Никасио, след като любимият му ЦСКА нямал средства за подобна сделка. Сега се чака отговорът на руската ВТБ.

За намерението на Ганчев да преустанови всякакви инвестиции у нас говори и фактът, че той вече продаде последните си 4 бензиностанции на световния лидер "Шел". След оттеглянето си от бизнеса и футбола той ще има в сметките си около 80 милиона евро. Липсата на инвеститорски позиции обаче ще го направи мишена за упавляващите, които се чудят как да трупат пари за следващите избори.

26 юни 2012 г.

Окупирахме "Родина"-та!

0 коментара
Бившата шефка на тотото, сега "собственик" на близката до ДПС медийна група "Обединени български вестници" Ирена Кръстева и мажоритарният акционер в Корпоративна търговска банка Цветан Василев очаквано купиха недосторената сграда на ИПК "Родина".

Тяхното дружество "ИПК Родина" АД бе единственият кандидат за търга с явно наддаване за продажбата на имота, разположен на атрактивно място. Те спечелиха търга, подавайки оферта с исканата от Агенцията за приватизация и слезприватизационен контрол началната тръжна цена от 20 млн. лв. Депозитът за участие в процедурата бе 2 млн. лв., а до наддаване нямаше как да се стигне при един играч.

Карикатура: Христо Комарницки

25 юни 2012 г.

Цецка Цачева цъфна на корица след сериозна фото обработка

0 коментара
Шефът на парламента Цецка Цачева цъфна на корицата на новия брой на дамското списание "Мери" след сериозна фото обработка.

Дори и най – големите познавачи на политическия живот у нас обаче едва ли ще познаят, че това е Цецка Цачева. Жената от корицата има подобна прическа и малко прилича на нея, но явно "Фотошоп-"а е използван максимално. Така, ако не бе и надписа върху снимката с името на Цачева, трудно може да се досети човек, че това действително е тя. Снимките са дотолкова "пипнати", че 54 – годишната дама, която оглавява най – важната институция в нашата парламентарна република, изглежда поне с 30 години по-млада. По нея няма нито една бръчка, килограмите също изглежда са значително по-малко от тези, които сме виждали на други "небарнати" снимки. 

Снимката от корицата на списанието, е една от най-споделяните в социалната мрежа "Фейсбук". Тя обаче не е постигнала търсения ефект, защото вместо да се възхитят на красотата и младостта, потребителите питат къде са 100 – те разлики.

24 юни 2012 г.

Бареков се бори за любовта на банкер

0 коментара

Самовлюбеният водещ иска да управлява всички медии, финансирани от държавната "частна" Корпоративна търговска банка

Телевизионнят водещ Николай Бареков вече не бил доволен само от шефския пост в ТВ 7. Той се взел насериозно и вече личало по поведението му, че иска по-голяма власт в медийната империя на близката до ДПС Корпоративна търговска банка. Тя се управлява от депутата Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, която е бивша шефка на Българския спортен тотализатор в правителството на НДСВ и Ахмед Доган.

Точно тях двамата Дудука иска да измести от сърцето на големия бос и финансов благодетел Цветан Василев. Пеевски вече забелязал апетитите на Бареков да управлява всички медии, които хвалят правителството на ГЕРБ от сутрин до вечер, но тактично не вземал отношение. Преди два месеца обаче депутатът остро възнегодувал пред свои приближени от поведението на самовлюбения Бареков. Водещият на сутрешния блок на ТВ 7 се опитвал по всякакви начини да да се подмазва на Цветан Василев, който е мажоритарен собственик на Корпоративна банка и приближен на премиера Бойко Борисов. 

Дудука придружавал Василев преди седмици на последния мач от футболната "Б" група на "Ботев". Там открито му се слагал, както открито не го е правил дори с вътрешния министър Цветан Цветанов, когото галено нарича в ефир "Цецо". Засега Делян Пеевски, който е шеф на медиите на ДПС, не обръщал внимание на домогванията на Бареков към биг боса, за да не нагнетява напрежение. Няколко пъти негови приближени се опитали тактично да обяснят на изгонения за корупция от БТВ журналист, че връзката на Цветан Василев с Пеевски е повече от стабилна и дори Бойко Борисов не бил в състояние да я разпадне. Бареков обаче постоянно изтъквал заслугите за близостта на банката с "Бойко и Цецо"и изграждането на положителния имидж както на трезора, така и на правителството на ГЕРБ.

Източници от медията на ДПС са категорични, че до изборите Бареков можел да се окаже в немилост, защото и без това дразнел повечето от служителите на вестниците и телевизиите на Цветан Василев. 

Корпоративна банка държи над 1 милиард лева на държавните предприятия. Според публикации в медиите, те са на разплащателни сметки с между 2 и 3 процента годишна лихва. От тези пари трезорът печели годишно около 150 млн. лева, които биват влагани в медии, които се използват за разправа с реалните и измислени врагове на правителството на Бойко Борисов.

Атанас Тодоров

Депутат пробута закон на Цветан Василев

0 коментара
Поредна лобистка поправка в закон прокара скандалният депутат от ДПС Камен Костадинов. Близкият до собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев народен избраник успя да пробута текст в Закона за тютюна и тютюневите изделия, който забранява и търговията, и производството на т.нар. "цигарена гилза". Най-големият печеливш поправката в текста е тютюневият монополист "Булгартабак", който е собственост на Василев и бизнес кръгове от ДПС.  С това решение на Народното събрание от тази седмица се унищожава бизнес за около 20 млн. лева годишно и България става единствената страна в света, която превръща цигарените гилзи в "опасна" стока. Предложението за промяна в закона изненадало дори депутати от ДПС, които гласували срещу текста в пленарна зала.

Забраната ще засегне най-вече основния производител - "Юрий Гагарин", Пловдив, чиято собственост се свързва с Първа инвестиционна банка. "Юрий Гагарин" беше купена през 2006 г. от софийската фирма "Баранко", собственост на "Баранко ко лимитид" - Кипър. Неин управител тогава беше Владимир Бонев, който е бивш изпълнителен директор на "София ленд", която също се свързваше неофициално с ПИБ. Цветан Василев е водил преговори за закупуването на предприятието с босовете от банката, но е получил отказ. Това е предизвикало наказателната акция на близката до властта политическа бизнес структура на ДПС срещу собствениците на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

Камен Костадинов не за пръв път прокарва лобистки текстове в закони в интерес на Цветан Василев. В 40-ото Народно събрание, по негова инициатива като член на медийната комисия бе направена поправка в Закона за електронните съобщения, която преобърна цялата логика на телевизионно лицензиране. Към този момент държавата бе прекратила конкурсите за раздаване на ефирни честоти, което бе отчетено като нецелесъобразно с оглед на предстоящата цифровизация. Поправката "Костадинов" даде възможност на подкрепен от властта играч да завземе позиции в ефира преди парламентарните избори, което му гарантира участие и в предстоящата цифровизация. Комисията за регулиране на съобщенията внезапно върна правата си да издава ефирни разрешителни, без да обявява конкурс, както по принцип винаги се е правило (bTV и "Нова тв" получиха ефир през конкурс). Текстът бе вкаран в закона заради консултираната от Цветан Василев ТВ7, която в резултат получи ефир, а по този начин и право да се качи без конкурс на мултиплекса с останалите национални ефирни телевизии.

16 юни 2012 г.

А ти прокурори познаваш ли?

0 коментара
Ако съдбата ви е срещнала с предаването на, хм, журналиста Николай Бареков миналия вторник, то сигурно щяхте да си помислите, че гледате на живо финала на европейското първенство. В студиото – водещият и гост-звездата Валерия Велева коментират разпалено. Разговорът е прекъсван с включване от мястото на събитието – сградата на Националната следствена служба. Там са  два (!) екипа, внимателно застанали пред двата входа на следствието.

Всички са в очакване на издателите на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов. Те са призовани за да им бъдат повдигнати обвинения – на Павлов за документа измама и пране на пари, а на Донев – за пране на пари. От коментарите на Бареков и останалите можем да останем с впечатлението, че делото срещу тях е приключило, а не че тепърва започва.

Злорадството на медиите (забравили презумпцията за невиновност) и не съвсем магистратското поведение на разследващите не са случайни събития. Те са част от плашещ сценарии, в който нищо не е истинско. Фактите показват, че в случая правоохранителните органи не действат в интерес на обществото, а в полза на една от две враждуващи групи.

Войната срещу собствениците на "Труд" и "24 часа" започна няколко месеца след сделката за вестниците. Срещу Огнян Донев и Любомир Павлов стои коалиция от разнообразни субекти, които гравитират или са в ядрото на групата медии близки до депутата от ДПС Делян Пеевски - медийният конгломерат, станал възможен благодарение на финансирането от Корпоративна търговска банка на Цветан Василев. Предишната кулминация на войната беше атаката срещу Огнян Донев за високите цени на лекарствата. Този скандал обаче стигна много по-далече и от него пострада дори одобрението на правителството. След приключването му настъпи дълъг период на затишие и изглеждаше, че на двете враждуващи групи е наложено примирие. Преди седмица обаче стана ясно, че това е привидно. Съюзът на издателите, оглавяван от Любомир Павлов, реши да сезира Европейската комисия за това, че на Корпоративна търговска банка е оказвана непозволена държавна помощ. Дали това е отключило новата фаза на войната знаят само задкулисните режисьори и изпълнители на тези сценарии, но е факт, че тя избухна отново.

Подгрявка

За призоваването на Павлов и Донев в следствието публиката беше подгрявана седмица по-рано, като това ставаше през вестниците на медийната група на Ирена Кръстева и Делян Пеевски – другият антагонист в скандала.

Миналата седмица в. "Преса" (който се издава от Тошо Тошев и Валери Запрянов, които са членове на "алтернативния" съюз на издателите, в който е и Делян Пеевски) публикува стенограма от разговор на Любомир Павлов с неизвестно лице, в което се коментира съдбата на разследването срещу него. Павлов каза, че публикуваният текст е пълна манипулация и фалшификат: "Видяха какво ще направим в Брюксел и това много ги е стреснало. Уплашиха се - те искат пълен контрол върху медиите", каза той пред dnevnik.bg, визирайки срещата за свободата на словото в България, организирана в Европейския парламент.

В разпространените от в. "Преса" записи се чува как непознатият казва на Павлов, че прокурорът е приел направения от Ангел Александров доклад. От своя страна бившият банкер отговоря, че "както е казал премиерът", Бойко Найденов няма да е главен прокурор, защото "който приема поръчки срещу нас, това му коства главата, факт".

Непознатият мъж казва на Павлов: "Ти ми беше казал, че главният (става дума за главния прокурор Борис Велчев - бел. ред.) се е разбрал с него (с Петьо Петров) и му е казал да прекрати това нещо."

Самият Велчев отрече да е поемал такъв ангажимент.

В записа  е намесено името и на вътрешния министър - "ще му го кажа това на Цецо Цветанов. И той може да го спре" (визирайки следователя по делото Петьо Петров). Павлов добавя: "От него (от Цветанов - бел. ред.) зависи кой ще остане в прокуратурата, кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде! Знаеш, че сега се избира ВСС. От него зависи съдбата им в професионалния живот. Нали предстои избиране на главен прокурор."

Цитиран от dnevnik.bg Павлов каза, че в разпространените записи има 2-3 изречения, които е казвал и върху тях са насложени останалите реплики. Без да цитира конкретно, той обясни, че бил казал "има хора в следствието и прокуратурата, които са корумпирани - ще ги извадим в нашите вестници".

През седмицата прокуратурата съобщи, че ще изследва записа. Главният прокурор коментира: "Има много притеснителни неща в него, например фактът, с цялата условност дали е вярно съдържанието, че може да се заплаши един човек, че ако той няма определено поведение, първата страница на национален ежедневник може да го определи като символ на корупция."

Велчев уточни, че той не е правен по реда на Закона за СРС и става дума за "частен" запис. Именно поради последното Павлов подаде жалба за незаконно подслушване. Той знае кой го е записвал, но отказа да го посочи.

Разследването...

Във вторник сутринта Огнян Донев и Любомир Павлов бяха призовани (през час и половина) в Националната следствена служба, за да бъдат привлечени като обвиняеми. Павлов е обвинен в документна измама и пране на пари, а Донев – само в пране на пари. Следователят им налага гаранция от 50 хил. лв.

По-късно говорителят на СГП Румяна Арнаудова ще коментира, че "основното обвинение е за документна измама - наблюдаващият прокурор е преценил, че е събрал доказателства за това, че чрез използване на документи с невярно съдържание, общо четири на брой, Любомир Павлов съзнателно е дал възможност на Огнян Донев да получи чуждо движимо имущество и това са 43% от акциите на медийната група. Впоследствие 40% от придобитите преди това общо 83% от дяловете са били върнати обратно на Любомир Павлов и това според прокуратурата е пране на пари, тъй като тази сделка е била осъществена с имущество, придобито чрез тежко престъпление, а именно документна измама."

От източници, запознати с разследването, "Капитал" научи, че следователят Петьо Петров не е предоставил достъп до доказателствата по делото на Павлов и Донев и техните защитници. Подобна линия на поведение на разследващите е алогична, защото още преди двамата издатели да бъдат привлечени под наказателна отговорност, някои вестници обилно и напоително разказваха за какво е разследването и какви са доказателствата и експертизите по него. При това положение излиза, че единствените, които не могат да знаят законно за какво става дума, са самите обвиняеми.

Първоначалната версия беше, че Павлов е представил протокол от общото събрание на фирмата собственик на "24 часа" и "Труд", на който подписът на Христо Грозев (като представител на австрийската фирма инвеститор) е подправен. На това събрание е било взето решението да се продадат 83% от акциите на Огнян Донев.

Впоследствие Грозев отрече подписът му да е бил подправен и посочи, че въпросният протокол бил един от няколкото проекторешения. Той уточни, че към момента на събранието (14 декември 2010 г.) той не е бил упълномощен да взима подобни решения, което прави протоколите невалидни, а решението за прехвърлянето на 83% от дяловете на Огнян Донев – незаконно.

По този казус има висящи дела в търговското отделение на Софийския градски съд. Въпреки това прокуратурата също се намесва, като приема, че протоколите от общите събрания са "документи с невярно съдържание", защото са подписани от човек, който е нямал представителна власт – Христо Грозев.

"Обвинението е юридически несъстоятелно и затова го обжалвахме" коментира адвокатът на Огнян Донев Даниела Доковска.

Според запознати с разследването, то е било прекратено преди около месец от прокурор Иван Гешев от СГП. Постановлението му обаче е било отменено от апелативната прокуратура и делото е било разпределено на нов обвинител – Момчил Георгиев, който взима решението да привлече Донев и Павлов като обвиняеми.

Юристи и магистрати с които "Капитал" разговаря, определиха обвинението в този му вид като абсурдно, като казаха, че спорът между съдружниците има изцяло граждански характер и прокуратурата няма място в него.

Христо Грозев коментира, че търговските спорове продължават, а наказателното производство е отделен въпрос. След като Донев и Павлов бяха привлечени като обвиняеми, Христо Грозев заедно с другите собственици в австрийската фирма БГ Приватинвест – Даниел Руц и Карл Хабсбург, дадоха пресконференция, на която приветстваха действията на съдебната система и факта, че тя не се е поддала на натиска.

Има и друг проблем - ако обвинението е толкова семпло и с ясни факти от самото начало, остава необяснимо какво е отнело на прокурорите и следователите толкова време да приключат разследването. Вариантите са два - или прокуратурата е некомпетентна, или делото е било на трупчета, за да бъде решено според "зависи".

Разследващите...

Следовател по делото е Петьо Петров. Името му е познато от едно от делата срещу Николай Методиев-Пилето. Тогава прокуратурата установява, че в нощта в която са задържани ТИР-ове на Методиев говорил с приятелката си Таня Иванова, която по същото време изпращала sms-и на Петьо Петров, тогава прокурор в СРП. През 2007 г. името на Петров се появи в скандала около Румен Овчаров, Ангел Александров, Делян Пеевски и обвиненията, че последните двама са натискали тогавашния шеф на "Булгартабак" Христо Лачев.

По случая започна проверка, която беше прекратена, след като единственият свидетел е отрекъл да е имало натиск на Пеевски над Лачев. Този свидетел е... Петьо Петров.

През 2009 г. директорът на следствието Бойко Найденов командирова Петров в Националната следствена служба, където той работи по едно от делата срещу министъра на отбраната Николай Цонев. Именно заради последното дело Цонев беше задържан (заедно с Петър Сантиров и Тенчо Попов) и обвинен в опит да плати на Петров за да "смачка" разследването.

Наблюдаващ прокурор по делото срещу Огнян Донев и Любомир Павлов е Момчил Георгиев, който е командирован в СГП отскоро (според източници на "Капитал" - ad hoc за делото срещу Донев и Павлов). Преди месец той сменя другия обвинител по разследването – Иван Гешев, по неясни причини. Преди това Георгиев беше в Софийската районна прокуратура, където също се замеси в няколко скандала. През 2009 г. Инспекторатът към ВСС предложи той да бъде наказан заради разследване срещу бизнесмена Петър Лашов, което внасял многократно в съда, без да изпълни разпореждането да коригира  инструкциите на съдиите да поправи  обвинителния акт.

През 2010 г. прокурор Георгиев задържа за 72 часа двама благоевградски лекари по обвинение, че са издали фалшива епикриза на момче, подало жалба за полицейско насилие. И двамата бяха освободени от съда. Момчил Георгиев образува и разследването срещу двамата полицаи, дръзнали да задържат приятеля на зам.-председателката на Върховния административен съд Венета Марковска. Преди да стане прокурор, Георгиев е бил дознател в СДВР, а след това следовател в столичното следствие, по времето, когато зам.-директор там е... Петьо Петров.

На същото място двамата работят близо година и с Делян Пеевски. Последният е назначен за следовател без конкурс и без да има необходимия стаж. Той е предложен за поста от тогавашния директор на следствието Ангел Александров (който според записа на "Преса" е изготвил доклада по разследването срещу Донев и Павлов).

Важна подробност е, че и следователят, и прокурорът по разследването срещу издателите на "24 часа" и "Труд" са командировани на постовете си. Тази практика, която по закон би трябвало да е изключение, е силно популярна в съдебната система (където израстването трябва да става с конкурс). От една страна, командироването позволява субективно и непрозрачно кадруване, а от друга, поставя в зависимост командированите от административните им ръководители.

Голямата картина...

Разследването срещу Донев и Павлов е възможно благодарение на кръг от магистрати с не съвсем безупречна репутация и свързани по един или друг начин с основния публичен опонент на издателите на "24 часа" и "Труд" - Делян Пеевски, Ирена Кръстева, Цветан Василев и КТБ. Не случайно "медиен партньор" на прокуратурата в случая са изданията, свързани със същия този кръг.

Тези факти плюс противоречивото обвинение поставят изцяло под съмнение обективността на разследването, но това е само едната щета. Те показват, че прокуратурата трудно може да убеди обществото, че е независима институция. От публичните изказвания на прокурорите става ясно, че техните действия не са толкова базирани на практиката и закона, колкото на субективните виждания (така например градският прокурор Николай Кокинов обясни, че ще запорира личните сметки на Павлов и Донев, после пък се оказа, че не е така.)

"Оставам с впечатлението, че прокуратурата очаква медийният шум да замести доказателствата. Така става по много дела и те всичките завършват печално", коментира адвокат Даниела Доковска.

Най-губещи обаче не са отделните герои в казуса, а цялото общество. Освен че получи още едно доказателство за дефектиралата съдебна система, то за пореден път остана измамено и от медиите, които, вместо да го информират обективно за проблемите, го занимават със себе си.

Димитър Пеев, в. "Капитал"