12 януари 2011 г.

Такива са те, циганите

0 коментара
Погрешно е предположението, че като се разреши на ромите да просят на воля по европейските улици, това ще им осигури солидно препитание

"Гюнтер Грас ужасно се заблуждава", казва фоторепортерът Ролф Бауердик, който от 20 години посещава в Източна Европа волните цигани и наблюдава начина им на живот. И открива всъщност един народ, който унищожава себе си. Преди няколко години, пише Ролф Бауердик, бях с етнолозите Елена Марушякова и Веселин Попов в Източна България. Двамата са сред най-авторитетните изследователи на европейските роми и бяха научили, че в отдалечена хълмиста местност, недалеч от Харманли, е разположил катуна си ромски клан. Все семейства, които през зимата живеят в индустриалния град Харманли, а през лятото потеглят с катуна да секат дърва. Купувач препродава клоните някъде в Арабския свят, където те се преработват в скъпи дръжки за ножове.

"Странни хора сте. Вярвате на всяка глупост..."

Когато надвечер ромите се връщат гладни в катуна, питам старшия какво ще ядат. "Каквото намерим, отвръща той. Зайчетата са вкусни, но змиите са още по-вкусни, хващаме ги в храсталака, одираме им кожата и ги печем на дървена скара." Записвам си: "Секачите ядат змии на скара." Когато ромите разбират какво съм записал, те започват да се превиват от смях. Поглеждам ги недоумяващо, а Елена ми обяснява, че на нито един ром и през ум не би му минало да яде змии. Змиите са табу. "Вие, писачите, сте странни хора, вярвате на всяка глупост, която ви разкажат", тупа ме Стоян по рамото. Ромите са гостоприемни хора, хитри, с чувство за хумор. Сръбският режисьор Емир Кустурица ги възпява във филмите си. Образът на свободолюбивите и волни цигани е клише, разбира се. Само че реално съществуващо. За мен ромите години наред въплъщаваха чуждото, непознатото, анархичното, необузданото. И някак още вярвам, че в словашките, унгарските, румънските села все още живеят такива роми като Стоян и неговия клан.

През 1990 г. за пръв път бях в Румъния

След края на ужасната диктатура на Чаушеску много саксонски преселници напускат Седмоградско, в техните домове се заселват роми. Малцината останали саксонци в Седмоградско казваха: "Такива са те, циганите". Тези думи не бяха израз на расизъм, по-скоро на недоумение от това колко странно може да бъде поведението на човека. Години наред посещавах ромите в Сигишуара. Никога не видях мъжете да работят нещо през лятото, само висяха на улицата и пушеха. През есента казваха, че няма време да се събират дърва, защото чакали някакъв шеф, който им обещал работа. През зимата нямаха пари, за да си купят дърва. Жените пиеха, за да могат да понасят побоите на пияните си мъже. Мъжете пък обясняваха, че ги биели, за да не пият толкова. Една от жените, Сузана, беше родила 15 деца, шест от тях бяха още живи. Румънците твърдяха, че тя оставила децата си да умрат от глад, Сузана казваше, че гърдите й били сухи, не можела да кърми. Румънците говореха, че 3-годишната дъщеря на Сузана умряла от възпаление на белите дробове, защото през зимата ходела полугола на улицата. Ромските майки се оплакваха, че нямат топли дрехи за децата си, румънците казваха, че и последните хуманитарни помощи били продадени срещу ракия."Такива са те..." Стотици пъти чувах тези думи и се опитвах да оправдая начина им на живот като последица от историческата им съдба на преследвани, охулвани, мразени. Но има и друга истина. След стотина пътувания из Източна Европа и над 30 000 снимки, които съм направил през последните 20 години, не си спомням нито един ром, който да е потърсил поне част от отговорността за мизерията си в самия себе си.

Европейски паспорт за ромите?!

Неоспорим факт е, че след падането на комунизма законите на свободната пазарна икономика тласнаха ромите към социална мизерия. Фатално е обаче, че много роми са изпаднали в апатия и оплакват статута си на жертви. Разни техни защитници им пригласят, че ромите били жертва на обществото. Западноевропейски интелектуалци като Андре Глюксман и Гюнтер Грас смятат, че ромите "нямали глас", поради това те трябвало да поемат защитата им. По повод безкомпромисното експулсиране на роми от Франция, Глюксман се застъпи за правото им да живеят на воля като номади. Погрешно обаче е предположението, че като се разреши на ромите да просят на воля по европейските улици, това ще им осигури солидно препитание. Гюнтер Грас пък прогласи, че ромите са "родени европейци" и могат "да ни научат да преодоляваме границите в себе си и край себе си". Той очевидно не знае, че например в покрайнините на Дортмунд роми продават жените си в уличния бардак. Грас пледира за европейски паспорт за ромите и свобода на придвижване. И явно не знае каква е цената на тази свобода - в безброй детски домове в Румъния има изоставени ромски деца; майките им са в чужбина - просят по европейските улици.

Антициганизмът е като антисемитизма - за него са виновни не ромите, а омразата към тях. Тази предизвикателна теза четем на страниците на в. "Тагесцайтунг". Автор на коментара е германският журналист Волфганг Виперман. Ром означава "човек". Но кого интересува това и кой се съобразява с тази истина?

Журналистите пишат за всъщност несъществуващия "ромски въпрос".

С неговото разрешаване се занимават социолози и криминалисти, които получават поръчки от политиците, за които пък ромите са просто обект на тяхната политика. Те обаче не знаят почти нищо за тях. Или просто инструментализират темата с цел печелене на вътрешнополитически дивиденти, какъвто е случаят с френския президент Никола Саркози. Това незнание на политиците се споделя и от професорите и преподавателите, които правят необходимото, за да заразят с незнание и студентите си. Знанието обаче е необходимо, за да могат да се преборят предразсъдъците, от които тъкмо ромите са най-потърпевши. Според анкета, направена преди години, но не актуализирана оттогава, над 60% от германците изпитват неприязън към ромите, които биват наричани "цигани". В съседните на Германия страни антициганизмът се разпространява все повече. Там ромите не просто биват мразени и дискриминирани - те вече биват и преследвани. Но кого интересува това? Журналистите непрестанно пишат за "ромския въпрос", без нито веднъж да споменат, че за него са виновни не ромите, а другите. Защото ромите не са проблемът. Проблемът е омразата към тях. Така, както антисемитизмът е нещо, за което не могат да бъдат обвинявани евреите, така и антициганизмът е по вина не на ромите. Всяка форма на расизъм и ксенофобия е проблем не на малцинството, а на мнозинството в едно общество.

През последните седмици се говореше и пишеше непрестанно за миграцията на ромите. Такава обаче няма. Има мигранти роми, но не и някакво масово преселение на народите. По отношение на криминалните прояви нещата са сходни. Има например германски или италиански роми, които са криминално проявени. Но няма феномен "ромска престъпност". По същия начин стоят нещата и с бедността. Не всички роми по света са бедни, както и обратното: не всички бедни по света са роми. Етнизирането на бедността води до създаването на антициганския начин на мислене. А това мислене е толкова широко разпространено не на последно място и поради липсата на знание за ромите.

В. "Ди Велт"

0 коментара:

Публикуване на коментар