Талантлив журналист, но вече безработен. Така пиарката от популярен български сериал „уволнява“ по телефона репортер, задал въпроси за проблемите около разрешенията за строеж на МОЛ 2 с общината. Тя звъни гневно на собственика на списание “Бизнес“ и заплашва, че ако не разкара журналиста, рекламите ще спрат.
Краткият сюжет от сериала обаче не е само художествена измислица, а реална картина на отношенията между българските медии и пиарите на държавни учреждения и големи частни компании. Проблемът се засилва от факта, че на много издания няма нужда да им се оказва натиск, защото те сами се натискат да се харесат на управляващите. Други медии пък притискат избрани политици, за да им спестят публикации срещу услуга.
Родните пиари, които в огромната си част са бивши журналисти, са разработили стратегия за разправа в неудобни журналисти, посмели да се занимават с бизнеса на клиентите им. Новите практики копират изцяло руските методи за държане на медиите на „каишка“. Според нея, “пиарът“ е средство, което трябва да накара медиите да млъкнат. Най-странното е, че те са „внесени“ в България от преподавател по журналистика в СУ, който се води и специалист по кризисен пиар, и бивша синдикалистка, ръководеща от години отдел „Връзки обществеността“ на филиала на руска компания у нас. Техните методи допадат и на колегите им, удивени от гарантираните резултати.
Схемата има няколко етапа. Всеки следващ влиза в действие, ако предишният се окаже неефикасен.
Първа стъпка е „неволна“ среща с репортера, на когото се обяснява, че е професионално нездравословно да се рови около клиента му и неговия бизнес. Втората се състои в „приятелски“ разговори с колеги на репортера. Обяснява им се, между другото, че всъщност той изпълнява нечии поръчки. И тъй като няма човек без врагове, а при съмнително забогателите родни политици и бизнесмени те са в изобилие, се измисля едно име, което да бъде пуснато в обръщение като подбудител на несправедливото ровене в бизнеса на клиента на пиара.
Ако това не даде резултат се пристъпва към следващия етап -среща с преките началници на въпросния журналист. При нея се прилага същата схема - срещу създаване на проблеми, се предлагат дребни подаръци или обещания за „плодотворно съвместно сътрудничество“.
Четвъртата стъпка е среща с главен редактор или издател. Там пиарът се развихря в клеветите, като целта да бъде разкаран дразнителят на богатия му клиент, който току що го е заплашил, че ще прекрати договора с него, ако не се справи с „проблема“.
Петата част от схемата е стимулиране и клеветническа кампания срещу него в жълти вестници. Дописките са платени или срещу услуга в бъдеще време. Шестата и последна стъпка е известна като „направляване на граждански дела“. Пиар отделът на министерство или частна компания прави специално проучване на темите, по които е работел журналистът. Търсят се засегнати от публикациите и разследванията му лица. Търси се среща с тях, на която се обяснява, че би трябвало и съществува възможност да си потърсят правата в съда. Пиарът се ангажира с разноските по делото, както и с осигуряването на съдебната такса за стартиране на гражданския иск. Докато тече делото, то изцяло се направлява от пиар отдела на компанията. За да се подсили ефектът, се пускат и платени дописки в жълти вестници.
Случаите, при които у нас прилагана тази схема са много. Струва си обаче да се отбележи, че по този начин е разкаран от водещият на сутрешният блок на Нова телевизия Георги Коритаров. Така бивш пиар на земеделския министър Нихат Кабил „затворя устата“ на няколко вестника.
0 коментара:
Публикуване на коментар