2 декември 2010 г.

Арестуват Калина Илиева

0 коментара
Прокуратурата на Берлин готви издаването на европейска заповед за ареста за бившата шефка на Държавен фонд "Земеделие" Калина Илиева, съобщиха високопоставени източници. Според тях, за нея ще бъде искана и мярка за неотклонение в България. Причината е неофициална информация на службите, че е възможно Илиева да се укрие зад граница.

На 30 ноември Висшият институт по техника и икономика в Берлин сезира прокуратурата в Берлин за фалшифициране на документи за образованието на Калина Илиева. Оказва се, че не само дипломата, а и заверката върху нея от Службата по гражданско състояние в Берлин от 2007 г. е фалшива, показват документи. В България срещу бившата шефка на фонда е образувано досъдебно производство за съзнателно използване на подправено свидетелство за завършено образование. Освен това Илиева е заплашена от регресен иск. Той ще бъде заведен срещу нея след спечелените дела на фирми от "черния списък", съобщи министър Мирослав Найденов. Възможно е и Европейската комисия да поиска от България да върнем над 200 млн. лв., заяви и Светослав Симеонов, изпълнителен директор на ДФ "Земеделие".

Странен старт


Още през 2007 г. в ДФ "Земеделие" (ДФЗ) е имало съмнения, че Калина Илиева няма висше образование. Тогавашната началничка на "Кадри" споделила притеснението си в тесен кръг пред висши служители от Разплащателната агенция, че дълго време след назначаването й като експерт Илиева не представяла документ въпреки неколкократните напомняния. След месеци наред "мълчание" Калина Илиева донесла служебна бележка, издадена от Министерството на образованието, разкриват от фонда. В нея пишело, че дипломата на експертката за бакалавър е в процес на легализация. Документът бил с изходящ номер. Бивши служители от фонда твърдят, че работното досие на Илиева по онова време било празно, без представена диплома. Едва преди няколко месеца, когато упорито се заговори, че шефката на ДФЗ няма ценз за поста, който заема, тя

размаха на брифинг


пред журналисти удостоверение за магистър. Кой и защо е признал дипломата на Илиева в Министерството на образованието е въпрос, около който днес витаят много слухове. Според една от версиите тогавашният зам. финансов министър, по-късно зам.-шеф на ДФ "Земеделие" Атанас Кънчев, се обадил в Министерството на образованието, за да помоли да се ускори признаването на германската диплома на Илиева. Кънчев е бивш шеф и добър познат на майка й Пенка Драгнева от финансовото министерство. Във ведомството майката на Илиева по онова време е шеф на отдел "Данъчна политика". Атанас Кънчев отказа коментар чрез секретарката му в Инвестбанк, където той е член на Управителния съвет. Въпреки уверението от офиса му, че ще бъде направена връзка, това не стана.

Бързото издигане

на Илиева във фонда съвпада със златния период на ОЛАФ. Новата Служба за борба с измамите, създадена през 2000 г, след шумния корупционен скандал с комисията "Жак Сантер", трябва да доказва огромната си роля на пазител на европейските фондове и да защити бюджета си, който се гласува в Европейския парламент. Ударите на ОЛАФ, много от които наистина са в десетката, спестяват на европейските данъкоплатци пари, които се крадат от десетилетия в редица страни. Организацията има интерес да доказва повече злоупотреби, защото според осведомени източници получава и 10% от сумата на доказаните злоупотреби с европейски фондове. Както българските данъчни, които разкриват укрити данъци, служителите или наетите с временен договор от ОЛАФ имат право да получават премии.

През 2006 г. в България пристига Арно Хайнен, бивш експерт в германските митници, спомнят си висши държавни служители, пожелали анонимност. Твърди се, че той е бил близък на покойния вече шеф Франц-Херман Брюнер, бивш прокурор, съдия и основател на ОЛАФ. По това време Хайнен не е постоянен служител на ОЛАФ, а е нает с временен договор, за да проверява предприсъединителните фондове. Той амбициозно започва да търси злоупотреби, каквито наистина има. Първоначално Арно Хайнен проверява сигнали за нередности в 24 проекта под шапката на регионално министерство, но бързо изоставя работата по ИСПА и ФАР и активно

насочва разследванията

си по САПАРД. През 2007 г. вече е започнало разследването на аферата със закупените машини втора ръка от т.нар. "група Стойков-Николов". ОЛАФ изисква от ДФ "Земеделие" за проверка досиетата на над 40 български фирми. Арно Хайнен ползва кабинет в Разплащателната агенция и на практика започнал постепенно да я превръща във филиал на ОЛАФ, припомнят си служители на фонда. Днес това се оценява от мнозина като неуместно.

В Разплащателната агенция Хайнен се запознава с Калина Илиева, която по това време е само секретарка на бившия зам. изпълнителен директор Костантин Паликарски. Като отговарящ за САПАРД, Паликарски е начело на усилията да бъдем харесани от ОЛАФ. Твърди се, че именно той е в основата на написването на критериите на рисковите фирми, които впоследствие са оформени с договора, дадени на одиторската фирма "Грант Торнтън". Започва създаването на т.нар. черен списък, в който за няколко години ще се озоват над стотици фирми от получателите на европейски пари по САПАРД. Към централата на ОЛАФ тръгва поток от документация. Калина Илиева е писала множество имейли, в които докладва за всяко съмнение. Днес се повдига въпросът на какво правно основание младата експертка е била оторизирана на подготвя "черния списък". Сътрудничеството й с Арно Хайнен се задълбочава, припомнят от фонда. Висши служители от онова време твърдят, че Илиева пращала в ОЛАФ

части от досиетата

на български бенефициенти, без да е ясно защо. На сайта на ОЛАФ е написано, че те работят и по анонимни сигнали, но експерти твърдят, че далеч не на всеки изпратен сигнал до институцията се обръща сериозно внимание. Данните, изпратени от доверени лица, във всеки случай се вземат предвид. Докато ОЛАФ отчита бляскави успехи на гърба на България, Брюксел спира парите по програма САПАРД през март 2008 г.    

Информацията за нерегламентирано изтичане на данни от различен тип от ДФЗ стига до тогавашния вицепремиер Меглена Плугчиева, потвърждава тя. "Доведох ОЛАФ в България - казва бившият посланик в Германия и вицепремиер Плугчиева. Но когато научих, че към ОЛАФ е изпращана служебна информация, настоях пред ръководството й техните служители да не идват сами в България, а по време на проверките си да пращат по двама души." Това е с цел да се предотврати субективизма. Плугчиева отказва коментар на въпроса дали Калина Илиева е изпращала тази служебна информация:"Не мога да кажа. Но в един момент Разплащателната агенция, която е създадена с цел да се усвояват европейски фондове, се превърна в разследваща организация." Фирмите се вкарват в черния списък по съмнения за злоупотреби, без да има доказани факти и Плугчиева публично изразява позицията си против това. Тя категорично отхвърля възможността фирми, злоупотребили с европари, да бъдат вкарвани в черен списък само по подозрение. "Условието това да се случи е да има сериозни доказателства от прокуратурата и съда - подчертава тогава Плугчиева. - Недопустимо е да работим със съмнения. Това е недопустимо. Така ще изгоним бизнеса."

Смяната на правителството през 2009 г. се оказва златен шанс за амбициозната приближена на ОЛАФ  Калина Илиева. Непосредствено след изборите, когато се сменя екипът на Министерството на земеделието, Арно Хайнен старателно проучва ситуацията. Няколко висши служители и експерти, потвърдиха, че той е хвалил Калина Илиева на най-високо равнище. Днес бивши служители на ДФЗ си спомнят за провалената кандидатура за земеделски министър на Десислава Танева, сега шеф на земеделската комисия в парламента. Според източници тя е оттеглена след сигнал на близък до Калина Илиева експерт от ОЛАФ. Служител от Брюксел се обадил, твърдят добре запознати,за да каже, че Танева е свързана с фирми, заподозрени за злоупотреби. Кандидатурата й е оттеглена на 22 юли - само ден, след като лично Бойко Борисов обявява, че тя ще е бъдещият министър на земеделието. С идването на поста на  министър Мирослав Найденов на дневен ред е поставен въпросът за назначаването на Калина Илиева като шеф на фонда.

Уникална намеса

Според осведомени източници близкият на Калина Илиева служител на ОЛАФ заявил на най-високо равнище и сред партньори в България, че имат доверие единствено на нея. Франц-Херман Брюнер изразил възхищение от работата й пред бъдещите й началници. Вероятно това й се полага като автор на черния списък с българските фирми. След месеци управление, през които Илиева навсякъде парадира с добрия си контакт в ОЛАФ, ДФЗ излиза от контрола на Министерството на земеделието. Илиева не допуска до работата си нито министъра, нито заместник-министрите, твърдят запознати със ситуацията. В същото време в ОЛАФ и ДАНС били получени сигнали за двама висши държавни служители.

Назначението на Калина Илиева поставя големия въпрос може ли пазителят на европейските фондове да предлага свои доверени лица на национални постове. Според информация на 14 декември Арно Хайнен пристига в България. Новината за предстоящото посещение на щатния вече служител е подадена от негов сътрудник в ОЛАФ. "Попитахме в какво качество идва, но още не знаем. Ние имаме законно уважение към представителите на ОЛАФ и ЕК, но този път ще поискаме да бъде представена предварително програмата на посещението му за одобрение", заяви Светослав Симеонов, шеф на фонда.

Даниела Теофанова, Даринка Николова, в. 168 часа

0 коментара:

Публикуване на коментар