Със сигурност съм един от най-нахалните амбасадори, шетали последние двайсет години в тая странна държава, но дали съм най-нахалният? Със сигурност да. Имаше един, дето като парднеше, аборигените се на*кваха. Но в сравнение с мене е деликатен като госпожица. Той беше директен, аз съм небрежно-безпардонен. Има такова направление в нахалството - небрежна безпардонност, като в обличането има небрежна елегантност.
Аз не правя резки изказвания, най-арогантните си послания пускам между другото, мекичко, по терлички, и се държа като да е най-естественото нещо. То е като с изпускането в светска среда - важното е да се престориш, че нищо не е станало. Или евентуално да раздвижиш ноздри и да се огледаш възмутено: кой пък я свърши тая?!
Ами да.
Естествено, зависи и от партньорите. Много е важно местните да проявяват разбиране. Към сегашното ръководство на страната просто не мога да имам никакви забележки. Значи, ако ме чуете нещо от тях да се оплаквам - ами аз по-добре да се нарека просто черен неблагодарник и да млъкна! Не, не, да не съм чул лоша дума за моите приятели от Министерския съвет! Ми ти са като пружинки, бе! Ходят, подписват договори, едно-друго, после сами си идват в посолството да се отчетат, вече няма нужда и да ги привиквам, те сами си идват.
Шушумигата Трайчо, като му мигна насреща, очилата му подскачат. Трайчо, Трайчо, викам му аз, кво прайм, ще ми кажеш ли? Вадим ли вече шистов газ, или разполагаме тук-там соларни инсталации на една определена компания? И той проявява разбиране, макар че според мен може да е по-решителен.
На премиерчето в Банкя може и кака да му вика Батко, ама в Южния парк си говорим по друг начин. Южен парк е една много красива местност, част от нашето посолство. А посолството ми е един Стъклен дом - пет сантима стъкла, непроницаеми като Сфинкс. Аз впрочем след "Стъклен дом" ще пробвам да се уредя и в Саут Парк - лошото е само, че сценаристите му са американци, а те не са тъй отзивчиви като тукашните майстори на характера и фабулата. Въобще у местните я няма нито надменната скръб на поляците, нито дързостта на руснаците, нито националните комплекси на македонците. Че тия македонци са жива беля, бе, то не се излиза на глава с такова. Вие сте забравили, но аз помня - навремето макетата изгониха Пардю, все едно е кебапчийски котарак, качил се на масата! И той дойде в БГ, и си изкара тука няколко годинки. Но както вече го описах с цялото си дипломатическо уважение - нахалството му имаше граници, за разлика от моето.
Много съм приятно впечатлен и от вътрешния министър. От двайсет години не е имало такава кинематография в МВР, а от всички изкуства за мен сега най-важно е киното. Ще го помоля да ми намери роля и в неговите продукции. Те поне финансиране си имат - пет синдиката издържа МВР, хрантути администрация, дето може да управлява Гваделупа и Гватемала едновременно. Бюджетът им за култура е по-голям от тоя на Веждичката - то са камери, микрофони, телефони, печат, разпечатки... Размах! Харесвам Цв и като сценарист - Юрген Рот, вика, ми каза едно нещо, а пък аз му казах същото и сега се цитираме един друг. Съвършена конструкция! Това го не можем дори в нашата велика страна!
Само понякога, като ми се зачерви носа, почва да ме гризе червеят на съмнението. Някой път ме гризе и съвестта, та чак ми прави трохи на възглавницата...
0 коментара:
Публикуване на коментар