24 декември 2010 г.

Греховете на „разследващата“ журналистика

2 коментара
По времето на социализма, който по силата на възрастта си помня, имаше разни техники за имитиране на свобода на словото. Тогава също можеше да се критикува властта в медиите, но само до заместник партиен секретар или до заместник директор на завод. По-нагоре не беше приемливо.  Така хем народът получаваше клапан, през който да изпусне парата, хем го залъгваха, че живее в демократична среда, хем оставаше общото впечатление, че генералната линия е добра, но има разни враждебни индивиди, които пречат на комунизма да възтържествува. Но те пък са заклеймени. 

Не вярвах, че ще се върнем до това положение и дори ще паднем още по-ниско. Сега също е приемливо да се критикува и разследва до заместник. Защото генералната линия е правилна. И като казвам генерална линия, имам предвид, че генерална произлиза от генерал. 

Е, някой кьопав министър може да сгази лука. Някой друг депутат може да се обърка. Но общо взето политиката е правилна и на върха на властта стоят свети безсребърници, които по цял ден и по цяла нощ мислят за доброто на народа. Сън не ги лови от грижи за нас. 

Ако се вярва на българската „разследваща" журналистика, тези свети безсребърници на всичкото отгоре са и мъченици. Защото управляват един калпав генетичен материал. Който, представете си, има наглостта да си продава бебетата, бъбреците, яйцеклетките, телата. 

Как си позволява този народ така да излага своите управляващи?

Добре, че българските „разследващи" журналисти бдят. И заснемат със скрити камери разни хорица, които доведени до пълно отчаяние, се чудят как да изкарат някой лев, за да се нахранят. След това будните репортери вдигат телефона, звънят на някой от властта, понякога дори на самия министър-председател. Показват им заснетото на лаптопа, властта кима тъжно и накрая взима мъдро решение. Защото генералната линия е правилна, само разни нещастни индивиди пречат на вселенската справедливост да възтържествува. Почти като при социализма. Даже по-зле. Защото тогава се критикуваше до заместник, но обикновените хорица не се пипаха. 

Непосредствено след демократичните промени така наречената „разследваща" журналистика извърши огромен грях. Тя се сприятели с мутрите и ги описа като едни романтични робинхудовци, мъжки момчета, които са взели съдбата в собствените си ръце. Те „живеят бързо", умират млади и красиви, манекенки плачат за тях на погребенията им. И никой не разказа, че те всъщност са боклуците, изкрали ДДС-то на държавата или някой друг обществен фонд, с който трябваше да ни се оправят улиците, да се грижат за здравето ни, да се образоват децата ни. Голяма работа! Я виж колко са сладки тези мутри в черните си дрехи, как се забавляват по цели нощи из заведенията, как им се умилкват най-красивите жени на България, как ги ухажват политици.

Разследващата журналистика не разказа и как тези симпатични мъжкарчета изнасилват и бият жени, продават ги за проститутки, доставят дрога на децата ни, изнасилват се помежду си за отмъщение. Въобще медиите ни спестиха цялата низост на мутренския свят и създадоха нови герои. Всички момченца искаха да са мутри, всички момиченца искаха да са любовници на мутри и да им раждат деца. Разследващи журналистки ахкаха пред мъжествеността им, Слави Трифонов ги възпя: „Ние сме лошите в страшния филм". Завеса. Подсмрък.

Това е лошо, но не чак толкова, колкото грехът,който извършва разследващата журналистика днес. Тя се е гушнала с властта. Размазва в репортажи бедни хорица, но щади управляващите и си сътрудничи с тях в името на благото на народа. Каква пародия! Гьобелс има какво да научи от нашата „разследваща" журналистика. След демократичните промени не станахме по-богати, не станахме по-свободни - защото сме бедни, а бедният е закрепостен. Единствената ни истинска облага за последните 21 години е свободата на словото. Само това получихме. И ако сега здравата, топла, направо сексуална и изнасилваща свободата на словото прегръдка между медии и власт, ни отнеме това - какво ни остава? Нищо. 

Имам няколко идеи за „разследващите" журналисти 
 
Спрете да снимате майки, които си продават децата и глави на семейства, които слагат цена на бъбрека си, за да си оправят дълговете и кредитите. Оставете на мира жените, които ходят до Гърция да си продават яйцеклетките. Запитайте се - кой ги доведе до това състояние? Кой прави възможно и печели от разпродаването на телата и децата им?
Романтичните мутри, които изкрадоха обществените фондове по нечия заръка? Политиците, които не знаят как се управлява държава, но винаги знаят как да излязат от властта по-богати?

Задайте и други въпроси: 
 
От какво се издържа политик, който тръби в медиите, че се отказва от заплатата си в полза на сирачета?

Защо за здраве и образование няма пари, но за магистрали и детски площадки, които се откриват пред телевизионни камери, винаги има? С кого другаруват хората, които печелят обществените поръчки за тези магистрали?

Кой трябва да се погрижи за интеграцията на проститутка, която иска да продаде поредното си дете? Тя ли е виновна, че имаме толкова ниско обществено дъно, което се обитава от над половината от населението?

Кой ви насъсква против циганите, за да отклони вниманието от собственото си забогатяване? 

Защо политиците могат да бъдат видени по-често в сатирични шоупрограми, отколкото в сериозни разследващи репортажи? Защо Иван и Андрей се шегуват с точно определени политици и показват „човешката и симпатична" страна на точно определени други? 
Защо по новините на bTV пускат „обикновена гражданка", която казва, че някой си важен човек във властта е „новият Левски", но не ме пускат мен, която искам да го питам къде са парите за здравеопазване?

Защо всеки, който пита за имотите на Цветан Цветанов е изкарван гей?

Всяка власт е греховно зачената 
 
Няма невинни там. Достатъчно дълго съм на този свят, за да го знам. Няма месии. Но нали затова е журналистиката, особено разследващата? За да държи този грях по някакъв контрол.

Защото всички нищожества на общественото дъно са родени от този грях. Колкото е по-греховна властта, толкова повече нещастници и лузъри създава. Аз не искам да гледам продукта на този грях. Той е ясен и сравнително невинен, защото никой не го е питал, когато го е зачевал.

Ако баба гледа марихуана на село, не е виновна тя, а тези, които са изкрали парите за пенсии. Ако лекар взима подкуп, той е по-невинен от тези, които са изкрали парите от здравната каса. Ако майка си продава детето, нея ли да снимаме със скрита камера или е по-редно да питаме защо хората са доведени до такава бедност?

Не искам разследваща журналистика, която ми показва тези нещастници. Аз искам да видя създателите им разобличени. А те по йерархията са над заместник.

Елена Кодинова

2 коментара:

Публикуване на коментар