В кайма по утвърден стандарт „Стара планина“ има 30 % вода, 30% мазнина и 30% целулоза. Това показват пробите от лаборатория на научен институт за изследване на хранителни продукти. Наличието на толкова голям процент целулоза и въобще на целулоза, показва, че освен месо са използвани и неразрешени от стандарта примеси, които нямат месен произход.
Анализът на каймата с целулоза е правен в институт, разполагащ с химическа лаборатория и апаратура, годна да установи наличието на такъв примес в месото. Стандартът „Стара планина“ буди недоумение сред част от специалистите, извън земеделското министерство. В България има действащ държавен стандарт за мляното месо, а не за кайма. Разликата е огромна, защото стандартът за кайма не уточнява какво месо може да се използва като явно се допускат и обрезки. За разлика от него, стандартът за мляно месо е от 1981 г. е пределно ясен - 100 процента месо, без никакви примеси, като кожа, обрезки и сухожилия.
В стария стандарт се дава възможност в зависимост от вида на месото, водата да се движи от 48 до 62 процента, докато в новия той е 60-65 процента, което според специалисти е значително водно състояние. В стандарта от 1981 г. изрично е записано, че не могат да се използват абсолютно никакви добавки като Е-та, а в „Стара планина“ Е-тата си ги има. Друг голям проблем е, че няма контрол върху суровината, качеството и произхода на влаганото месо. Възможно е влагане на дълбоко замразено месо от Аржентина и Бразилия предупреждават и ветеринари. Според тях, проблемът не е в стандарта, а в суровината.
0 коментара:
Публикуване на коментар